„Звездна каторга. Новата Герника. Сонети и други стихотворения“, Кирил Кадийски, издателство „Колибри“, 2025 г.
В своята нова книга „Звездна каторга. Новата Герника“ Кирил Кадийски отново напомня за себе си като поет с високо самосъзнание за мястото на поезията в културата и в историята. В епоха, в която словото все по-често се плъзга към интимното, ефимерното и фрагментарното, Кадийски настоява за монументално, тежко изречено слово. И го прави с пълно себеотдаване – с пълна убеденост, че този език все още е възможен.
Формата е ясно очертана – класическа, често сонетна, с категорично присъствие на рима и ритъм. Това създава усещане за устойчивост, но и за плътност, в която значението невинаги намира пътя си без усилие. Поезията все по-често търси свобода на изказа, Кадийски залага на устойчиви опори – метрика, стилистична строгост и интертекстуалност, които не допускат случайността.
Препратките в книгата са многобройни: към Елюар и Тракъл в „Извънземно“, към будизма и християнството в „Сън в съня – 2“, към Омир, Гоя и митологията в „Между Сцила и Харибда“… Интертекстуалната наситеност на стиховете отваря възможност за разнопосочни прочити — между културната рефлексия и поетическото усещане, между изказа и концепцията. За едни читатели това ще бъде покана към диалог с традицията, за други – рамка, която приканва към уважение, но не непременно към емоционално съучастие.
В стихотворения като „На кръстопътя. На земята“ и „Поетът на прага“ се изгражда представа за призванието, при което думите се натоварват с историческа и морална функция. Стихът не просто изговаря – той съди, изобличава, вписва. В това се откроява идеята за поета като свидетел, пророк, посветен. Естетиката на „Звездна каторга. Новата Герника“ се гради върху монументално мислене – като форма, но и като отношение към света. Теми като разрухата на цивилизацията, съмнението в разума („Залезът на разума“), подмяната на ценности („На новите български патриоти“) или поетическото проклятие („Рихард Вагнер“) се изразяват чрез ярки образи. Всеки стих създава впечатление за завършеност, за неоспоримост – повече декларация, отколкото покана към диалог.
Образността в книгата се движи между апокалиптичната визия и бароковия детайл. Стихотворението „Извънземно“ предлага картини като „овъглен картоф“ и „помийната вселенска яма“ – хиперболизирани метафори, които се стремят към зрелищност, но и към съдбовна диагноза. В „Сън в съня – 2“ зъзнещите дървета „теглят сенките си“ като деца с шейни – образ, който оставя едновременно физическо и символно усещане. В „Залезът на разума“ луната е „счупен зъб в устата помъдряла на небето“ – смела, почти гротескна визия, която може да се възприеме като находчива, но и като приближаваща се до карикатура. Това натрупване на ефектни фигури създава усещане за поезия, която не толкова изразява, колкото моделира – с амбиция за цялостен свят, в който читателят невинаги влиза лесно, но със сигурност не остава без позиция.
„Звездна каторга. Новата Герника“ е книга, която се чете и като манифест – за поезията като ритуал, за езика като оръжие, за автора като жрец. Тази висока позиция е все по-рядко застъпвана днес – и именно с нея книгата ще привлече онези, за които словото носи задължение: да тегне, да обвързва, да напомня. Подобно отношение неизбежно поставя читателя в активна роля – да избере дали да възприеме текста като възвишено усилие за съпротива срещу времето, или като продължение на вече познат естетически жест. И в двата случая книгата настоява за внимание. А онова, което остава, може би е тъкмо тишината между казаното и чутото – непрекъснато разстояние, в което се случва четенето.
Гергана Гълъбова е завършила английска литература и творческо писане в Лондонския университет „Голдсмитс“ и магистратура преводач-редактор в СУ „Св. Климент Охридски“. Докторант по теория на литературата в Софийския университет. Нейни текстове и преводи са публикувани в „Литературен вестник“, в. „Еволюция“, сборниците „Опитай това“, „Любовта за напреднали“ и др. През 2021 г. печели Голямата награда на 43-тия Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев“. Година след това излиза дебютният ѝ сборник с разкази „Вода за гледане“.
Гергана Гълъбова
