Националната лаборатория за оптична и инфрачервена астрономия на САЩ NOIRLab публикува снимка на молекулярния облак Circinus West, в който протича бурно звездообразуване.
Изображението е направено с помощта на 570-мегапикселовата камера за тъмна енергия, една от най-мощните цифрови камери в света. Монтирана е на 4-метровия телескоп „Виктор Бланко“ в Междуамериканската обсерватория „Серо Тололо“ в Чили.
Изображението показва западната част на по-големия молекулярен облак Circinus, разположен на около 2500 светлинни години от Земята в съзвездието Circinus.
Простира се на 180 светлинни години и има маса 250 000 пъти по-голяма от тази на Слънцето.
Известно е, че Circinus West е дом на десетки млади звездни обекти – звезди в ранните етапи на развитие.
Въпреки че са скрити от дебели и доста студени слоеве газ и прах, тези новородени звезди показват присъствието си при по-внимателно разглеждане.
Един от признаците са редките джобове светлина, пробиващи се през мътните облаци.
Това излъчване идва от активно формиращи се звезди, а кухините около тях са образувани от молекулярни струи. Мощни струи, изхвърляни от протозвезди, за да освободят излишния газ и импулс. Такива изблици са много по-лесни за откриване от астрономите, отколкото самите скрити звезди, и те служат като важен инструмент за изучаване.
Много ярки точки в тъмните облаци показват позициите на млади звезди.
В централната част на Circinus West, известна като регион Cir-MMS (който наподобява насочена надолу ръка с дълги тъмни „пръсти“), могат да се видят няколко източника на емисии.
Друг признак за активно звездообразуване са обектите на Хербиг-Аро.
Тези червени петна, от които има много в Circinus West, се образуват, когато бързо движещ се газ, изхвърлен от звезди, се сблъсква с по-бавни потоци в околния молекулярен облак или междузвездна среда.
Изучаването на емисиите в Circinus West би могло да предостави ценни насоки за процеса на звездообразуване, както и за това как младите звезди влияят на средата.
