Историята на двегодишния Оливер Щауб звучи като сценарий за филм, но е самата истина – разказ за едно дете, на което лекарите не дават никакъв шанс за живот, а днес то движи ръцете и краката си, раздавайки любов на всички около себе си. Неговите родители, Лаура и Щефан, никогаш не губят вяра и тяхната борба доказва, че волята е по-силна от всяка диагноза.

Всичко започва, когато неврохирургът д-р Мохамед Байдон от Чикагския университет вижда за пръв път снимките от травмите на момчето след ужасяваща катастрофа. Първият му въпрос е: "Това дете живо ли е?"

Гръбнакът на Оливер е напълно прекъснат, а главата му на практика вече не е физически свързана с тялото му – травма, която почти винаги е фатална. „И все пак, някак си, той беше оцелял“, разказва лекарят пред списание "People".

Трагедията се случва на 17 април, докато Оливер и семейството му са на гости при роднини в Мексико. Микробусът, в който пътуват, е брутално ударен от камион.

Майката, Лаура, е с тежка травма на главата, а бащата, Щефан – със счупени ребра. Петгодишният му брат Себастиан се отървава с драскотина, а близнакът му Джулиан е невредим. Оливер обаче, седящ на задния ред, е в безсъзнание, главата му е клюмнала в неестествена поза. „Бях сигурен, че е мъртъв“, спомня си баща му.

Леля му, която пътува в кола зад тях, веднага започва сърдечен масаж, докато го карат към най-близката болница. Оттам детето е транспортирано с хеликоптер до Мексико Сити.

Лекарите съобщават на семейството, че ситуацията е безнадеждна и ги питат дали биха дарили органите на сина си.

„Отговорът беше лесен“, спомня си Лаура. „Оливер винаги беше най-щастливото момче. Знаехме, че ще се радва да помогне на някой друг.“

Но когато родителите се връщат в стаята, за да се сбогуват с детето си, се случва немислимото. Състоянието на Оливер неочаквано започва да се подобрява. Въпреки това прогнозата остава мрачна: „Казаха ни, че никогаш повече няма да може да движи тялото си“, разказва баща му.

Семейството отказва да се предаде. Заради огромните разходи те продават къщата си в Германия и остават в Мексико. „Отидохме на петседмична почивка и никогаш не се върнахме“, казва Щефан.

Лаура открива името на д-р Байдон – експерт по лечение на травми на гръбначния мозък с помощта на стволови клетки. Свързва се с него, но цената на транспорта и лечението в Чикаго надхвърля 1 милион долара.

И тогава идва второто чудо. За тяхната история научава фондацията на футболната звезда Тони Кроос, която помага на деца със сериозни заболявания. Те поемат всички разходи за пътуването и операциите.

През юли д-р Байдон и екипът му извършват две сложни операции, свързвайки отново черепа на Оливер с гръбнака му. Резултатите са шокиращи дори за лекарите. „Само дни по-късно той започна да движи дясната си ръка. Очаквахме вратът му да е стабилен, а сега той може да движи ръцете, краката си и дори усеща кога трябва да отиде до тоалетната. Това никогаш не е виждано при такава травма“, признава хирургът.

Днес малкият боец живее със семейството си в Мексико и напредва всеки ден. Неговият Instagram, поддържан от баща му, има над 100 000 последователи. Семейството се надява един ден той да може да диша без апарат и дори да проходи.

„Само Оливер знае докъде ще стигне“, казва майка му. „Ако реши да ходи, ще ходи. Сигурна съм в това.“ А лекарят му добавя: „Оливер досега опроверга всичко, което знаехме. Само небето е граница за него.“