Професия "спийчрайтър" - да пишеш речи в Белия дом

Да пишеш от сутрин до вечер, ден след ден, и то за друг. Да намериш правилните думи, формулировката, която ще остави следа в съзнанията, ритъма на изказа.

Когато Барак Обама се изкаже утре пред Конгреса, събран в пълен състав за годишната му реч "За състоянието на съюза", той ще разкрие плодовете на няколко седмици упорит труд на екип "спийчрайтъри".

"Това е огромен труд. Процесът започва около Деня на благодарността (края на ноември), разказва Джеф Шезъл, който бе един от авторите на речите на Бил Клинтън и работи през 2009 и 2010 г. по този много очакван текст, неизменен ориентир за американската политическа година. Клинтън държеше да разполага със суров вариант на текста преди коледната ваканция.

В Белия дом днес работят девет автори на речи, някои от които пишат и речите за първата дама Мишел Обама и за Съвета за национална сигурност. В Белия дом, на борда на "Еър форс 1″ или между два хотела, те живеят в ритъма на президента.

Традиционно дискретни, те се вписват в предписанията от доклада "Браунлоу" за функционирането на Белия дом, връчен на Франклин Д. Рузвелт през 1937 г. Този документ уточнява, че съветниците на президента трябва да имат "огромна компетентност, голяма физическа сила и силно влечение към анонимност".

Всички те знаят, че идването им в Белия дом е престижна визитна картичка и страшно ефикасен трамплин за следващия етап от кариерата им в политиката или в частния сектор.

"Това е необикновен пост", смята Адам Франкъл, който бе сред хората, пишещи речите на Обама до 2011 г., и подчертава, подобно на други, вкуса на 44-ия президент на САЩ към писането. "Той има истински талант за това, разбира процеса на писане, уважава го. Много е увлечен в него още от самото начало".

Главният "спийчрайтър" на Барак Обама, 33-годишният Коди Кийнан, който е на първа линия в подготовката на речта "За състоянието на съюза", сравни преди няколко години работата си с тази на вечен студент.

"Работите цяла нощ или започвате от зори, предавате написаното и разбирате дали го харесва или не", разказа той. "Хубавото е, че прави подробни анотации и обяснява защо", допълва той.

Според Джеф Шезъл аналогията е уместна, но с една разлика: "Голямата разлика тук, е че не става дума да си получите оценката и да минете на друг въпрос. Знаете, че ще работите върху това още и още".

В тази затворена и малко потайна вселена, са се откроили няколко големи фигури. На първо място сред тях е Тед Соренсън, писал речите на Джон Ф. Кенеди, които заемат особено място в американската история.

Соренсън има силен коз, защото освен "перо" на Кенеди, той бе и негов пръв съветник. Бидейки до него в ежедневието, той е бил в идеална позиция да разбира настроението му, мирогледа му.

Интелектуалното допълване между двамата мъже е било толкова голямо, че е трудно със сигурност да се определи кой е измислил тази или онази формулировка. За всички негови приемници остава централен въпросът с достъпа до президента, който невинаги е лесен.

Първата реч "За състоянието на съюза" е произнесена през януари 1790 г. от Джордж Вашингтон, но след това дълго време е обикновен документ - по-скоро административен доклад, отколкото обща политическа реч - предаван на Конгреса. Удроу Уилсън възражда практиката с президентската реч през 1913 г.

Парадокс: тези силни моменти на американската политика, в които президентът отбелязва приоритетите си за предстоящата година, рядко са раждали исторически речи.

С едно голямо изключение: на 29 януари 2002 г. Джордж Буш се възползва от случая да лансира формулировка, станала емблематична за неговото управление: "оста на злото", отнасяща се за Ирак, Северна Корея и Иран.

И макар че тези текстове понякога се забравят, остава тържествеността на момента, единственият път в годината, в който шефът на изпълнителната власт отива в Конгреса.

Джеф Шезъл говори за "невероятна церемония" в залата на Камарата на представителите, пръскаща се по шевовете, и за емоцията от започването на речта, по която е работено седмици наред.

"Това да си имал роля в написването на текста, който президентът произнася пред Конгреса, е тръпка, която е трудно да се опише".
БТА

Станете почитател на Класа