Полиомиелитна ваксина, която стана широко разпространена през 50-те години на миналия век благодарение на тестове, проведени от двама съветски учени върху техните деца, отново е обект на внимание на изследователите като възможно лекарство срещу коронавирус. В изследванията участват самите потомци на двойката, които сега също са вирусолози.

Първата ваксина срещу полиомиелит е разработена от американеца Jonas Salk от инактивирани вируси и се прилага чрез инжекции, което е пречка за имунизационните кампании в по-бедните страни. Когато ваксината бива широко въведена през 1955 г., вирусологът Алберт Сабин тества жива, но атенюирана полиовирусна ваксина, която може да се прилага перорално (през устата). В САЩ обаче, тъй като ваксината Salk вече се използва, властите не са склонни да поемат възможния риск от тестване с живи вируси.

Именно тогава Сабин предал трите си щама от атенюиран вирус на семейство вирусолози в Съветския съюз: Михаил Чумаков, основател на Института за полиомиелит, който сега носи неговото име, и Марина Ворошилова.

Чумаков сам се ваксинирал, но тъй като това е лекарство, предназначено главно за деца, ученият и съпругата му решават да дадат ваксината - няколко капки, добавени на бучка захар - на трите им деца и няколко племенници.

Пьотр Чумаков, който бил на седем по това време, разказа в интервю за The New York Times, че той се подредил на опашка с братята и братовчедите си и получил от ръцете на своята майка бучката захар, в която баща му въвел отслабен полиовирус,.

"Някой трябваше да бъде първи", заяви Чумаков, който казва, че "никога не е бил ядосан и че вярва, че бе много добре да има такъв баща, с достатъчно увереност, че това, което прави е правилно и е безопасно и няма да навреди на своите деца. Майка ни беше още по-развълнувана от идеята и абсолютно сигурна, че няма от какво да се плашим" спомня си той.

Експериментът позволил на Чумаков да убеди съветския министър Анастас Микоян да продължи с по-обширни опити, които в крайна сметка доведоха до масовото производство на орална ваксина срещу полиомиелит, използвана в световен мащаб. САЩ започват да използват перорални полиомиелитни ваксини през 1961 г., след като в СССР вече е доказано, че са безопасни.