Covid-19 не успя да преобрази света, поне засега. Но вирусът ускори неговото развитие - технологично, социално и политическо. Това е удивително вярно в международните отношения: задълбочиха се както разделението между Китай и Запада, така и провалът в американското лидерство на Западния свят. Световният ред, воден от Запада, е в криза. Ако САЩ преизбират Доналд Тръмп, това ще бъде пагубно, пише Мартин Уулф за Financial Times.

Китай е все по-агресивен. Той не зачита западния стремеж за спазване правата на човека, както се вижда от бруталното отношение към уйгурите и новия закон за сигурност в Хонконг. При доживотният император Си Дзинпин твърдението за статута на Китай като суперсила и деспотичен режим е изпълнено със съдържание. Изоставянето на знаменития съвет на Ден Сяопин за „прикриване на силните страни, изчакване на удобния момент и непоемеане на лидерство“ е показателно. И все пак Китай трябва да бъде партньор в управлението на всяко глобално предизвикателство.

Западът има ценни активи във всяка конкуренция за влияние с Китай. Мнозина все още се възхищават на основните му ценности на свобода и демокрация. Западното културно и интелектуално влияние остава далеч по-голямо от това на Китай. 

САЩ успяха да създадат и поддържат дълготрайни съюзи на съмишленици. Ако се съберат регионите и държавите, които по естествен начин се асоциират със САЩ, включително Европа, Япония, Южна Корея, Канада, Австралазия и все повече Индия, ще се види, че тяхната икономическа и политическа тежест остава огромна.

И въпреки това нещата се разпаднаха. САЩ се поддадоха на жестоки вътрешни разделения, които завършиха с разрушителен национализъм, при който печалбата за едни е загуба за други. Тръмп е въплъщение на тези разделения, както твърди бившият министър на отбраната Джим Матис. Той е и главният двигател на отхвърлянето на историческата роля на страната му като глобален модел на либерална демокрация и лидер на съюз от страни съмишленички.

САЩ на Тръмп нямат ценности. Те загубиха и компетентността си. Дори когато хората по света не харесваха това, което прави Америка, те си мислеха, че тя знае какво върши. Плашещият успех на администрацията на Тръмп в разграждането на правителството преобрази това мнение по време на коронавируса.

Този президент и администрация нито искат да управляват, нито знаят как да го направят. Контрастът с Китай, при всичките провали в справянето с Covid-19, е забележителен. В статия в изданието Atlantic Джеймс Фолоу описва систематичното разграждане на водещата в света американска система на пандемичен отговор. Провалът обаче не се дължеше само на осакатяването на правителството. Той се дължи и на характера на злонамерения некадърник, който го управлява.

Светът забеляза това. Престижът и доверието в САЩ бяха силно увредени. Символично за прекъсването на отношенията в основния алианс е, че ЕС, който установи непълен, но реален контрол върху болестта, все още не планира да допусне американците на територията си.

В статия за изданието Foreign Affairs Франсис Фукуяма твърди, че основата на всеки политически ред, особено очевидно в пандемия, е ефективното управление. В по-ранна негова работа той се аргументира убедително, че идеите за върховенството на закона и отчетност пред гражданите чрез демократични политически процеси се основават на това: ако държавата не работи, нищо не работи. Администрацията на Тръмп изглежда е решена да докаже тази хипотеза.

Съюзът на либерални демокрации, отдадени на противопоставянето на Китай в някои области, макар и да си сътрудничат успешно с него в други, е възможен. Но това няма да се случи, ако САЩ не преоткрият себе си като функционираща държава, ръководена от президент, който не се възхищава на всеки авторитарист, който срещне. Харолд Джеймс, професор по история в Принстън, дори написа мрачна статия за „Късната съветска Америка“.

Съвременен Китай обачи също има слаби основи. Неговата държава е безспорно ефективна, а хората му са трудолюбиви и предприемчиви. Но липсата на върховенство на закона и демократична отчетност прави държавата твърде силна, а гражданското общество - твърде слабо. Китай се справи добре, когато се отваряше към света, както се случваше през последните четири десетилетия. Но ако светът се затвори, ще стане по-трудно за Пекин да напредва толкова бързо.

В „Тесния коридор“ Дарон Ацемоглу и Джеймс Робинсън обясняват дилемата, пред която е изправен ефективният деспотизъм. Той може да даде свобода на предприемачите, с огромен ефект. Но без върховенство на закона резултатът неизбежно ще бъде приливна вълна от корупция, която подкопава легитимността на режима. След това владетелят може отново да дръпне юздите, налагайки нов контрол над хората. Но също така рискува да убие нужните животински духове.

Това вероятно се случва с китайската икономика днес. Изглежда някои хора вярват, че изкуственият интелект и трупането на огромни количества данни ще позволят на централното планиране да замени пазара. Нищо не е по-малко вероятно от това. Движещата сила на промяната са идеите в главите на хората. Никой не може да планира това. Хората се нуждаят от стимули да създават нови и предизвикателни неща. Ще може ли днешната потискаща китайска държава да насърчи този процес?

От една страна имаме надигаща се деспотична суперсила, но такава с истински слабости. От друга страна имаме действаща суперсила, която е загубила посоката си. Искам западните основополагащи ценности да устоят и разцъфнат. Искам Китай да просперира, но не за сметка на разяждане на обществата, които поддържат тези ценности. Искам човечеството да управлява отношенията си мирно и крехкия си свят разумно. Ако това се случи, САЩ ще си останат незаменима сила. Проблемът не е толкова в Тръмп, колкото в това, че много американци искат той да ги ръководи. Западната криза е криза на ценностите. Можем да я преодолеем. Но ще е трудно.

Петър Нейков, редактор Елена Илиева