Наблюдавайки наскоро препирнята между САЩ и Франция относно споразумението в областта на сигурността Aukus (между Австралия, Великобритания и САЩ - бел. прев.), което заплашва да провали първото заседание на Съвета по търговия и технологии (TTC) между Америка и ЕС в Питсбърг тази седмица, си припомних известната филмова реплика: „Това, което имаме тук, е провал в комуникацията”, пише Рана Форухар за Financial Times.

След опита на Франция да провали решителната среща, Тиери Бретон, европейският комисар по вътрешния пазар, предупреди, че нещо фундаментално в трансатлантическите отношения е „счупено“. Това може да е вярно, когато става въпрос за САЩ, Франция и подводниците (оттеглянето на Канбера от договорената сделка с Париж – бел. прев.) Чудя се обаче дали много от по-широките търговски и технологични разногласия между САЩ и ЕС не се свеждат до въпрос на език.

Докато САЩ са склонни да посочват конкретно Китай, когато обсъждат необходимостта от нова трансатлантическа рамка за търговия и технологии, европейците са алергични към идеята да останат между двата гиганта. Кой би могъл да ги обвинява? Китай и страните, обвързани по-тясно с него, отколкото със САЩ, сега съставляват около половината от световното население. Самият ЕС вече извършва повече търговия с Китай, отколкото със САЩ.

И все пак, ако Европа иска да поддържа собствените си либерални ценности, да намери алтернатива на надзорния капитализъм (било то от страна на големите технологични компании или на голямата държава) и да осигури равни условия в икономиката на 21 век, тя няма друг избор освен да работи със САЩ по неща като регулация на изкуствения интелект, сигурност на веригата за доставки, правила за контрол на инвестициите и износа, и всичко останало, което TTC има за цел да покрие. Китай върви по свой път. ЕС може да го следва или не.

Но европейските и американските регулатори не трябва изрично да се позовават на Китай, за да намерят общ език. Те трябва просто да се съсредоточат върху различна дума: конкуренция. Всички основни въпроси на масата могат да бъдат представени колкото като стратегически съюз срещу Китай, толкова и като създаване на по-справедливи пазари.

Вземете въпроса за устойчивостта на веригата за доставки и по-специално за сигурността на доставките на полупроводници, което е голяма загриженост както за САЩ, така и за ЕС (всеки от които има в ход законодателство за финансиране на повече вътрешно производство на чипове).

Дори ако анексирането на Тайван от Китай не беше реална възможност през следващите няколко години, някой смята ли наистина, че наличието на 92% от най-модерните производствени мощности за полупроводници в света на едно от най-напрегнатите геополитически места е добра идея?

Разумно е да гарантираме, че никоя държава (или по-точно, една компания: TSMC) не контролира механизмите на дигиталната икономика. Малко регионализиране на мощностите за чипове би било умно за САЩ и ЕС, но и за света като цяло. Прегледът на веригите за доставки от Белия дом през юни свърши доста добра работа при излагането на въпросите за концентрацията в полупроводниковата индустрия и за това как САЩ и европейските и азиатските им съюзници, които притежават важни части от тази верига на доставки, могат да работят заедно за укрепване на предлагането. Пътната карта вече е там; това е лесна топка за политическо споразумение.

Защитата на цифровите пазари на труда може да бъде друга лесна победа. Пандемията даде да се разбере, че много повече квалифицирана работа може да се извършва дистанционно, и по този начин потенциално аутсорснато, отколкото си представяхме. Софтуерът, който превръща чуждестранните акценти в американски английски в реално време, привлича купувачи на места като Индия и Филипините. Изглежда само въпрос на време аутсорсването на работа в кол центровете да се пренесе към аутсорсинга на по-високоплатени работни места, като дистанционно обучение или теле-здравеопазване.

Представете си политическите последици от мащабно сътресение в сферата на услугите, извършвани от средната класа в САЩ и Европа, предизвикано от страни, които имат по-ниски стандарти на заплащане и труд. Дигитализацията и аутсорсингът на повече бек офис работа (помислете за застрахователните искове и обработката на медицински формуляри) повдига и въпроси за това кой си присвоява стойността, генерирана от тези задачи? Големите американски застрахователни компании? Европейските държавни здравни системи? Азиатските компании, които извършват обработката?

Това са животрептящи въпроси, като САЩ и Европа имат голям интерес да се уверят, че вършат по-добра работа по защита на трудовите права и правата на гражданите (не само на потребителите) в дигиталните търговски рамки на 21-ви век, отколкото направиха през последните няколко десетилетия на неолиберални търговски споразумения.

Тези споразумения бяха основани на идеята, че позволяването на глобалния капитал да се насочва натам, накъдето иска, винаги ще доведе до добри резултати. Но възходът на държавния капитализъм и мощните технологични платформи създадоха големи пазарни асиметрии. Не всички играят по едни и същи правила. Не всички пазарни участници имат еднаква информация.

Ето защо общите правила относно износа на чувствителни технологии и споделената рамка за проверка на инвестициите (както в САЩ, така и в ЕС) са от решаващо значение. Въпроси като кражбата на интернет протоколи, правата на човека в китайската провинция Синдзян или липсата на адекватни публични оповестявания от чуждестранните фирми, листнати на водещите западни борси, са свързани с гарантирането, че пазарите са едновременно справедливи и ефективни.

Със сигурност това е цел, за която всички можем да се съгласим.

Петър Нейков, редактор Десислава Попова