ексас и Калифорния не са против да се оттеглят от федерацията, наречена САЩ, а най-лошото е, че са подкрепени в това начинание от много американци, оплаква се авторът на статията на Bloomberg. Колумнистът обаче уверява, че това няма да се случи със САЩ просто защото те са единствената свръхдържава в света и „фар на демокрацията“. Читателите силно се съмняват в това.

«Разколът на страната се сбъдна!» — пише един от тях.

Texit (Texit — излизане на Тексас от САЩ). Нова Калифорнийска република. Проучванията в САЩ показват силна подкрепа за разкола в нацията по синьо-червената линия.

Знаем, че живеем в странни времена. За чужденците е почти неразбираемо да видят изображения на американски демонстранти, които размахват плакати в подкрепа на Texit или създаването на Нова Калифорнийска република. Тъй като гражданите на половината от развиващите се страни се борят да пробият в Съединените щати, все още възприемайки страната като рай на земята, как може думата „отцепване“ да отиде толкова далеч отвъд маргиналните значения в политическия дебат на Америка?

Независимо от това, неотдавнашното проучване на Университета на Вирджиния установи, че 52% от гласоподавателите на Доналд Тръмп сега са «донякъде» в полза на контролираните от републиканците щати «да напуснат федерацията, наречена Съединените щати, и да образуват свои собствени отделни щати», докато 41% от избирателите на Джо Байдън заемат същата позиция по отношение на «сините» демократични щати.

Миналата година професорът по право Франк Бъкли от Консервативния университет Джордж Мейсън публикува книга, в която твърди, че Съединените щати са „узрели за разпадане… Има много аргументи за разделянето на Америка“.

А политическият левичар Ричард Крайтнер, редовен сътрудник на изданието Nation, написа «Разбийте я», в която статия твърди, че американците трябва или да завършат «Реконструкцията» след Гражданската война, или „напълно да се откажат от идеята за съюз“.

Сред десните в Америка в научната литература на медийното пространство се засилват твърденията за т. нар. „нео-разкол“ на политическите сили.

Тези идеи идват отчасти от организации като Blaze Media на Глен Бек и института «Клермонт».

„Днес в Америка имаме по същество две конкуриращи се, радикално различни и взаимно изключващи се концепции за доброта, справедливост и правилната роля на държавата в отношенията със своите граждани“, пише Дейвид Рибой от «Клермонт».

„Ако ние напълно се разминаваме по толкова важни позиции, които непременно ще се проявят във всеки политически въпрос, голям или малък“, добавя той, „тогава каква мощна сила може да ни обедини? Или, ако поставим същия въпрос в по-директна форма, може би не днес или утре, но скоро: каква сила може да ни предпази от разрушаване?»

Като британец ми е близка борбата за независимост на Ирландия, която изигра кървава роля в нашата история и все още не е приключила. В продължение на четири века нашите монарси, а след това и политици, разглеждаха „Британските острови“ като неразделно цяло и жестоко потискаха ирландските движения за свобода. В началото на 20-ти век Консервативната партия на Великобритания подкрепи протестантите в Ълстър, заплашвайки със сила на оръжието да се бори с предложенията на тогавашното либерално ирландско правителство да й предостави самоуправление.

Защо тези британски политици поддържаха подобни безразсъдни, противоконституционни възгледи?

Защото тези велможи-тори считаха, че ако Ирландия се отдели, това ще сигнализира за началото на разпадането на цялата Британска империя. И до ден днешен те държат на целта си, която остави голяма част от Северна Ирландия, която е доминирана от протестанти, и до ден днешен тя остава закотвена за Великобритания и е епицентър на вътрешнополитически конфликти.

Но помислете за това: Америка непрекъснато се разраства през последните 250 години, тъй като все повече хора търсят по-добър живот, участвайки в един от най-успешните икономически, политически и социални експерименти в историята на планетата. Помислете за Тексас и американския Запад, за превръщането на толкова много територии в отделни щати, анексирането на Аляска и Хаваите. (През 1946 г. някои сицилианци дори се обърнаха към президента Хари Труман с молба техният остров да се присъедини към Съединените щати).

В страната се натрупва такава вълна от гняв, че е невъзможно да се предвиди как може да завърши това. Стотици милиони хора по света нямат думата в Америка.

Поддръжниците на отделянето на Тексас все още са вдъхновени от експеримента с Тексаската република от 1836-44 г., който започна с реч на Уилям Травис, Джим Боуи, Дейви Крокет и около 200 други в Аламо. Въпреки това, независимият Тексас е най-вече запомнен от историците като възстановяване на робството, премахнато от Мексико, и с бруталното насилие срещу мексиканците и коренното население.

Ако ентусиастите на Texit някога постигат пътя си, САЩ ще кажат сбогом на 29 милиона души и деветата по големина икономика в света, заедно с близо 40% от производството на петрол в САЩ и една четвърт от природния газ.

Цената на подобно разцепление, ако се случи, би била много по-висока не само за Съединените щати, но и за целия западен свят, отколкото което и да е разпадане на Великобритания или дори на Европейския съюз.

Петя Паликрушева