Известният британски русофоб Марк Галеоти разкрива всички карти и сваля маските. Великобритания трябва да има силна военна дума в Черно море срещу Русия. Черно море не може да се остави като „вътрешно руско езеро“. Авторът представя провокацията на разрушителя Defender почти за героизъм, призовавайки за нейното продължение.

(Редакцията НЕ подкрепя твърденията на автора, само представя на читателите си истинската политика на Великобритания спрямо Русия и черноморския регион, бел.ред.)

Дългът на Британия пред Черно море

Руските войски се концентрират на украинската граница, а Черно море изглежда бурно. Макар че това може да не изглежда от значение за нас, британците, в епохата на глобализирани вериги за доставки, на международните ангажименти за сигурност и „обръщането на Обединеното кралство към Индо-Тихоокеанския регион“, това е много по-важно, отколкото може да си помислим. Това също така създава определени перспективи за Великобритания.

В доклада до Съвета по геостратегия, който беше публикуван тази седмица, аз, Джеймс Роджърс и Александър Ланоска твърдим, че Черноморският регион е застрашен да се превърне в анархично пространство, доминирано от несигурност на фона на руското доминиране.

И това е основният момент.

Вместо да гледаме на Черноморския регион като на някаква далечна периферия, в най-добрия случай, като на „фланг” на Европа, то трябва да бъде признато за централна „врата” между Европа и Евразия, както и между евроатлантическия и индотихоокеанските региони.

Ето къде Великобритания и нейните интереси влизат в игра.

Тези, които контролират Черно море, могат по-лесно да проектират силата си в източното Средиземноморие, защото 12% от цялата морска търговия все още минава през Суецкия канал.

По същия начин, за да получи достъп до Индо-Тихоокеанския регион – и нашите бази там – Кралският флот все още трябва да се движи по така наречения „кралски път“ отново през Суец. Така че осигуряването на свободно плаване в източното Средиземно море е очевидна необходимост.

За Великобритания тук възникват значителни възможности.

И Украйна, и Грузия продължават да се стремят към членство в НАТО, но реалността е, че ако това се случи, то няма да е много скоро. Междувременно те трябва да намерят други начини те да укрепят позицията си. Отчасти те правят това, използвайки очевидни средства, изграждайки своята защита срещу явните и скрити заплахи.

Великобритания вече участва в редица програми за военна подкрепа за Украйна, като обучава повече от 21 000 украински войници.

Докато Съединените щати неизбежно са основният доставчик на военна помощ за Украйна, Великобритания сега също й продава ракетите Brimstone, миночистачи и други отбранителни системи.

Не по-малко ефективна и по-малко открита, за да не я характеризира Москва като провокация, е нашата помощ за Украйна (и Грузия) чрез специалните служби.

В крайна сметка това, което Москва не може да постигне с помощта на открита сила, ние се стремим да постигнем с тайни средства.

Както нашето контраразузнаване MI5, така и правителственият комуникационен център на Обединеното кралство (GCHQ правителствения комуникационен център е британска разузнавателна служба, отговаряща за провеждането на електронно разузнаване и осигуряването на защитата на информацията на правителствените и армейските органи, бел.ред.) имат висока репутация и биха могли да дадат своята подкрепа за Украйна и Грузия за укрепване на техните отбранителни способности както в контраразузнаването, така и в областта на киберсигурността.

В крайна сметка и двете страни редовно са подложени на сериозни кибератаки, които обикновено се приписват на руснаците. Укрепването на способността на Украйна и Грузия да им се противопоставят трябва да намали не само въздействието на тези кибератаки, но и тяхната честота, особено след като много от тези атаки имат конюктурен характер.

Идеята е така нареченото „сдържане чрез отрицание“ – колкото по-малко вероятно е атаката да успее, толкова по-малка е вероятността да започне.

Великобритания също има силни страни в „дискурсивното управление“, изкуството за оформяне на международните възприятия и оценки.

Това би могло да помогне да се противопостави на опитите на Москва да представи Черноморския регион като част от така наречената сфера на интереси в своята „близка чужбина“. Вместо това нашите подходи трябва последователно и единодушно да защитават суверенитета на черноморските държави и да признават, че Русия е само една от черноморските държави, които имат свои собствени законни интереси тук.

Тези интереси обаче не трябва да се превръщат в право на произволни и незаконни прететнции над морските води около Крим и блокиране на транзита към Азовско море, където се намират украинските пристанища Мариупол и Бердянск.

Операциите като неотдавнашното преминаване на нашия разрушител Defender във водите около Крим, който се противопостави на твърденията на Москва, но не извършва директни провокации, демонстрират, че Обединеното кралство може да се присъедини към доказването, че Черно море не е „руско вътрешно езеро“.

Тук не става дума да представяме все едно Глобална Британия по някакъв начин се е върнала към „империалистическите игри“, камо ли да направим нещо, за да дестабилизира допълнително региона. По-скоро трябва да признаем, че всичко, което се случва в Черноморския регион, има значение за нас и че имаме стимул да направим всичко възможно, за да го стабилизираме.

За целта имаме шанс да помогнем на страни като Украйна и Грузия да запазят националния си суверенитет и да се защитят от всякакви предизвикателства. Международната общност е дълбоко загрижена за рисковете от открита война между Москва и Киев – която би била ужасна за Украйна, ужасна за регионалната стабилност и, в дългосрочен план, ужасна и за Русия – подобна игра си заслужава.

Петя Паликрушева