Събитията в Казахстан имат всички шансове да поднесат редица изненади и за Украйна. Най-очевидната от тях и лежаща на практика на повърхността е задълбочаващата се енергийна криза в страната. Някои местни псевдоексперти много бързо намериха "ръката на Москва" в случващото се в Казахстан. И очакваните от Украйна неприятности в резултат на тези събития служат като смъртоносен аргумент за значителна част от украинските жители, потвърждавайки тази екзотична версия. И наистина, с усилията на пропагандата в главите им се формира една абсолютно украиноцентрична вселена.
Украинските власти решиха изобщо никак да не реагират на казахстанските погроми. Първите дни нямаше официални коментари. И едва на 5 януари Министерството на външните работи на Украйна издаде съобщение по тази тема, но дори то не се отнасяше до действителните събития, които се случват - това бяха препоръки към гражданите на Украйна, пребиваващи в Казахстан.
Можете да разберете украинските власти. Въпреки че обичат да си стрелят в крака, в този случай изявленията в подкрепа на случващото се могат да станат много болезнени. Първо, защото Украйна до известна степен зависи от енергийните доставки от Казахстан. И Казахстан не е Беларус, който дори след всички гадни неща, които Киев му направи, продължава да доставя. Там може да се обидят.
Второ, ситуацията в самата Украйна сега е доста експлозивна. Дори и въпреки тоталното прочистване на истинската опозиция и тежките политически репресии, не е далечен часа, когато протестът може да избухне от само себе си поради изчезването на тока, газа или например хляба и други обществено значими хранителни продукти.
Освен това, по дефиниция украинските власти не могат да са против „народните протести“ в страна, която е членка на ЕврАзЕС и ОДКБ, дори ако участниците и организаторите на протестите са откровени канибали.
Но неофициално имаше някои изявления. Например, ръководителят на комисията на Върховната Рада по финансова, данъчна и митническа политика Даниил Гетманцев написа в социалните мрежи: „Изглежда, че по отношение на средните заплати и БВП на глава от населението имаме шанс да настигнем и изпреварим Казахстан много по-рано от очакваното." Ясно намеквайки за тъжните последици за Казахстан от случващите се събития.
Което е много специфично за представител на партия, която демонстративно подкрепя подобни събития в страната си. Тя обаче не е по-специфична от подкрепата на Никол Пашинян, който дойде на власт в Армения в резултат именно на цветната революция, но подкрепи въвеждането на войските на ОДКБ в Казахстан.
„Упоритата“ част от украинската общественост, включително „Соросоидите“ и други „грантоядци“, разбира се, подкрепяха по всякакъв начин ексцесиите. Има всички основания да се смята, че украинските подразделения на информационните и психологически операции също са взели негласно участие в разклащането на ситуацията в Казахстан.
А Мухтар Аблязов, претендиращ за вакантната позиция на лидер на протестите, не само се появи с коментарите си по няколко украински канала, включително тези на Ринат Ахметов, но и се опитва да координира бунтовниците от Киев.
Успоредно с това обаче започнаха да се появяват коментари, свързани с икономическите последици от случващото се за Украйна. По-специално, в украинските медии се появи информация, че договорените въглища не се доставят в страната от Казахстан (според споразумението, 660 хиляди тона трябва да бъдат доставени в рамките на един месец). Имаше предположения, че това се дължи на случващите се събития. Украинското министерство на енергетиката обаче веднага отрече тези версии, като обяви блокирането на транзита от ... Русия.
Междувременно Руските железници /РЖД/ многократно отричат подобни твърдения, говорейки само за някои проблеми с подвижния състав. Което, между другото, се потвърждава от наличието на доставки на въглища от Казахстан за Украйна през ноември (167,4 хил. тона) и декември (184,2 хил. тона) миналата година. Така че версията с пълното спиране на доставките поради случващите се събития изглежда много по-реалистична. Още повече, че вече е известно, че бунтовната общественост блокира железопътното движение в самата република.
Но ако доставките на въглища от Казахстан съставляват около десет процента от вноса и не повече от четири процента от потреблението в Украйна, тогава доставките на втечнен газ от там в края на миналата година осигуряват цели една трета от украинския пазар. Да, същият втечнен газ, покачването на цените за които до 120 тенге (7,5 гривни, или 21 рубли или 0,11 евро) и провокира бунт в Казахстан.
Между другото, в Украйна това гориво струва почти 20 гривни (55 рубли), а местните „не роби“ са спокойни за това. Въпреки по-ниската средна заплата, отколкото в Казахстан, както е посочено по-горе.
И все пак в Украйна се страхуват от изчезването на ресурс, който осигурява една трета от местните нужди от втечнен газ. Обаче жабата, както е известно, трябва да се готви бавно - скокът в цените може да наруши моделите дори в добре промити мозъци. Ще бъде много трудно да се замени загубата на такъв обем. В по-голямата си част Украйна успешно унищожи производствените си мощности през последните години. Русия ограничи доставките на втечнен газ от октомври 2021 г.
Освен това украинските власти, опитвайки се да дразнят „агресора“, въведоха и наскоро удължиха срока на действие на специално мито от три процента върху руския втечнен газ през 2020 г.
Друга алтернатива може да бъде горивото от беларуски произход. В крайна сметка Минск осигурява около 40 процента от нуждите на местните пазари от бензин, дизелово гориво и мазут и е доста значим играч на пазара на втечнен газ. Но не - беларусите доставят максимално възможното и просто физически не могат да увеличат още доставките.
Оказва се, че безпорядъците в Казахстан имат сериозни шансове да доведат до повишаване на цената на втечнения газ на украинския пазар до 23-25 гривни (63-69 рубли). Едва ли обаче си струва да се очаква бунт на тази основа. Защото преди можеше да се търчи по Майдана, искайки намаляване на тарифите за "комунални" и други цени.
Сега новите власти, под стриктното ръководство на западните партньори, напълно обезкуражават желанието за "търчане" - като отварят тайни затвори, използват максимално държавния репресивен апарат срещу дисидентите и дори ги разстрелват с ръцете на паравоенните формирования, съвременните "ескадрони на смъртта". ".
