Русия подозира, че американците биха могли почти да удвоят своя стратегически ядрен капацитет чрез обратното преобразуване на подводници от клас "Охайо" и стратегически бомбардировачи B-1B.
Съединените щати нарушиха задълженията си по договора START III/СНВ-III (Договор между Руската федерация и Съединените американски щати относно мерките за по-нататъшно намаляване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия).
Това съобщи Андрей Белоусов, заместник-постоянен представител на Русия в ООН и други международни организации в Женева, на Конференцията за преглед на ДНЯО (Договора за неразпространение на ядрените оръжия).
Според него Русия никога не е виждала доказателства, че американските стратегически бомбардировачи и подводни ракетоносци са напълно и безвъзвратно преустроени и вече не могат да използват ядрени оръжия.
"В резултат на това Съединените щати всъщност притежават повече средства за използване на ядрени оръжия, отколкото е предвидено в договора", заяви той.
"Този излишък позволява на американската страна в най-кратки срокове да увеличи потенциала на стратегическите ядрени сили с около 1,2 хиляди бойни глави", подчерта Белоусов.
Като се вземе предвид фактът, че СНВ III позволява на всяка страна да има не повече от 1550 разположени, тоест готови за използване ядрени заряди, говорим за двукратно превишаване на лимита и способността на САЩ за експлозивно увеличаване на ядрения си потенциал, придобивайки огромно предимство пред Русия.
Реализирането на този сценарий ще развърже ръцете на американците в най-широк смисъл: например ще им позволи открито да се намесят в специална военна операция на страната на Украйна, а в най-крайния случай да преминат към ядрена конфронтация с двойно предимство в ядрения потенциал.
Всъщност Белоусов обвини Вашингтон в подготовка на Трета световна война, въпреки че точно тези думи не бяха произнесени.
ВИДЕО: https://vk.com/video-75679763_456273257
Честна измама
START III влезе в сила на 5 февруари 2011 г. Споразумението беше предназначено за 10 години, но според условията му, вече седем години след ратификацията, всяка от страните трябваше да намали стратегическите си настъпателни сили до 700 разположени носителя на ядрено оръжие. Други 100 носителя могат да останат в неразгърнато състояние (например под формата на учебни, тестови или консервирани превозни средства). Освен това ядреният арсенал на страните беше ограничен до 1550 бойни глави на разположени превозни средства за доставка.
Изглежда, че всичко е просто и справедливо. Но го нямаше. В договора имаше редица клаузи и специални условия. Например, американците изтеглиха стратегическите бомбардировачи B-1B Lancer от договора. Вашингтон обеща, че ще ги конвертира да използват конвенционални бомби. Руската страна се съгласи да изключи всеки преустроен самолет от броя на разгърнатите носители.
Стратегически бомбардировач B-1B Lancer. Създаден е за пробив на съветското ПВО и поражения на цели с ядрени бомби. фото: SSGT. JOSEPH/PICK PLANETPIF/GLOBALLOOKPRESS
Подобна беше ситуацията с военноморските носители на стратегически ядрени оръжия. Към момента на подписване на споразумението единственият тип американски РПКСН (стратегически ракетни подводници) бяха подводниците от клас "Охайо".
Всяка от тях е в състояние да носи до 24 междуконтинентални балистични ракети Тридент II. Общо американците построиха 18 подводници от този тип, като в хода на преговорите си изкупиха правото да превърнат четири от тях в носители на крилати ракети и военноморски специални части.
Освен това американците успяха да извадят от категорията на стратегическите оръжия свободнопадащите ядрени бомби B61-3 и B61-4 и ядрените бойни глави за крилатите ракети Томахоук с общ брой 500 бойни глави.
Като цяло договорът контролира само ядрени оръжия, монтирани на стратегически превозни средства. Но ядрените боеприпаси в складовете и носителите, модифицирани за неядрени оръжия, бяха премахнати от неговите ограничения.
Експертите веднага казаха, че документът не отчита проблема с „потенциала за възвращаемост“ – способността на всяка страна рязко да увеличи своя ядрен арсенал за сметка на боеприпаси, взети от складовете.
Към септември 2020 г. Русия имаше 510 разположени носителя с 1447 бойни глави върху тях, докато Съединените щати имаха 675 носителя и 1457 бойни глави. Страните бяха в състояние на паритет. Но Вашингтон остави за себе си възможността да обърне шахматната дъска.
Американски гамбит
До 2021 г. в експлоатация са останали 45 бомбардировача B-1B. Денуклеаризацията на тези машини, доколкото може да се съди от открити източници, се състоеше в промяна на здравата точка на боеприпасите и преместване на преградата, която ограничава размера на вътрешните бомбени отсеци.
Американците поеха по същия път, когато модернизираха ПЛАРБ на Охайо в носители на крилати ракети. Шлюзовите камери бяха заварени върху първата двойка шахти, позволявайки лодката да бъде закачена с две мини-подводници, които биха могли да доставят групи от специални сили на брега.
Останалите 22 от 24-те мини бяха преустроени за вертикално изстрелване на "Томахавки", по седем във всяка мина. В резултат на това модифицираният "Охайо" може да носи 154 "оси"; във всички останали отношения подводницата остава същата.
Съдейки по думите на Белоусов, руското ръководство смята, че американските техници и инженери могат бързо да отменят всички промени: мините на Охайо отново ще бъдат направени така, че да имат възможност за изстрелване на Триденти, а системите за закрепване на ядрени бомби ще се върнат към бомбите Лансърс.
И ако ремилитаризацията на много възрастни бомбардировачи е със съмнителна стойност, тогава връщането на четири Охайо към първоначалния формат на стратегически ракетоносци може много да наклони везните в полза на Вашингтон.
Всяка лодка от този тип може да носи до 24 ракети Тридент II. От своя страна "Тридентите" от второ поколение са най-мощните от всички съществуващи в момента носители на ядрени оръжия с морско базиране.
С максимален обсег от 11 300 км, Тридент е в състояние да достави или осем бойни глави с капацитет от 475 килотона, или 14 бойни глави с капацитет от 100 килотона всяка. За сравнение, нашата Р-30 "Булава" е способна да порази цел на разстояние 9300 км, доставяйки на континента от 6 до 10 бойни глави с мощност от 100 до 150 кт. И по далекобойност, и по брой на бойните глави, и по мощност на отделния боеприпас „Тридент II” значително превъзхожда най-модерната ни ракета.
Пуск на балистична ракета Тридент iI от подводница клас "Охайо". Снимка Chief petty officer David holmes/ Globallockpress
По брой и мощност на бойните глави само Р-36М "Воевода" и перспективният "Сармат" могат да се сравняват с американския "Тризъбец". И двете обаче са ракети със силово базиране, чието местоположение след постъпване на бойно дежурство е известно на противника със сигурност.
Но Тридент е морска ракета, която може да попадне навсякъде в световния океан. Четири възстановени РПКСН са 96 Тридента, тоест до 1344 бойни глави.
Като се имат предвид възможностите на съвременното корабостроене, подобен сценарий не изглежда съвсем фантастичен. С това е съгласен и Виктор Блитов, съпредседател на Съюза на ветераните от бойните действия на ВМС.
"Обхватът на крилатите ракети Томахоук е 2,5 хиляди км, модифицираните могат да бъдат до 5 хиляди km - това не ги устройва. Тридентите са балистични ракети, разбира се, обхватът им е много по-голям. Плюс това, те носят разделена бойна глава. Следователно за тях е изгодно да върнат тези подводници в състояние на ПЛАРБ", обясни експертът в разговор с наблюдател на Царьград.
ВИДЕО: https://vk.com/video-75679763_456261413
Според него най-бързият отговор, който Русия може да даде, е възстановяването и връщането в експлоатация на стратегическата подводница „Дмитрий Донской“ (една от трите останали „Тайфун-и" и единственият представител на серията, преустроена за изстрелване на МБР „Булава“).
Но най-вероятно нямаме възможност бързо да увеличим серията ПЛАРБ от проект 955А „Борей-А“ – съвременни носители „Булава“, тъй като съществуващите мощности вече са заредени.
"Заводът в Северодвинск не може да поеме повече, отколкото строи. Не мисля, че вече имаме такъв капацитет", заяви той.
"Сега, ако окупираме Николаев и свържем Николаевските заводи с изграждането на надводния флот, тогава ще можем до голяма степен да облекчим Северодвинския завод. Е, трябва да възстановим тези заводи, които не работят при нас: в Крим, в Далечния изток", каза експертът пред Царград.
Изводът е прост: бойните глави са по-надеждни от договорите.
По едно време император Александър III отбеляза, че Русия има само двама съюзници: армията и флота. Нищо не се е променило в 21 век.
Във връзка със сегашните реалности можем да кажем, че единственият документ, който реално гарантира нашата сигурност, е ядрената доктрина на Русия и готовността зад нея да изпълнява написаното на нейните страници. Всички останали договори, споразумения и меморандуми са само измислици, използвани от нашите противници в техен интерес.
Влад Шлепченко, Превод: СМ, Поглед.инфо
