Алберто Алемано
За първи път от две десетилетия правителствата на ЕС може скоро да са готови да започнат реформи, които биха направили ЕС, какъвто сега го познаваме, неузнаваем. В заключително комюнике от срещата на върха на правителствените ръководители в Гранада миналия петък се казва, че 27-те лидери са се съгласили да „положат необходимата вътрешна основа и реформи", необходими преди Украйна, Молдова, Грузия и шест други страни кандидатки от Западните Балкани да могат да се присъединят. Присъединяването на тези страни може да е далече, но подготовката за него прави радикалната вътрешна реформа неизбежна. Съвместната декларация на лидерите беше първото единодушно потвърждение за това. Отделни изявления на лидери, включително канцлера на Германия Олаф Шолц, сигнализираха за нарастващия апетит за разтърсване, което те отдавна избягваха.
Големите кризи от последното десетилетие или повече – от кризата в еврозоната до Брекзит, пандемията от Covid и руската инвазия в Украйна – всички тестваха способността на Европа да реагира колективно на международните предизвикателства. ЕС доказа своята издръжливост с решения относно мерки като нови данъци в целия ЕС за финансиране на възстановяването от Covid, съвместно снабдяване с ваксини и оръжия и система за спешни случаи за посрещане на бежанците от войната в Украйна. И все пак неговите съвместни отговори също разкриха ограниченията на система и структури, създадени за друга епоха.
Въпреки явните неадекватности и нарастващите признаци на напрежение, правителствата – досега – се съпротивляваха на всяка истинска реформа на вътрешните структури на ЕС. Твърде често те се объркват, като се позовават на спешни мерки, с малко или никакъв демократичен контрол. ЕС също така е уязвим да бъде непрекъснато вземан за заложник от националните програми на държавите-членки, от миграцията до вноса на зърно, което подкопава способността му да действа и цялостния му авторитет.
ЕС не само няма някои от правомощията, от които се нуждае в ключови области, и изглежда недостатъчно отговорен пред своите граждани за новопридобитите отговорности, но и е атакуван отвътре. През последното десетилетие ЕС се оказа неспособен да укроти непокорни държави-членки, като Полша и Унгария, чиито правителства продължават да се противопоставят на основните принципи на членството, като върховенството на закона.
С разширяването до девет нови държави, включително Украйна, с общо 60 милиона души, което вече е на разположение, объркването вече не е опция. Размерът и населението на Украйна сами по себе си, ако тя се присъедини към ЕС по настоящите правила, не само ще дестабилизират допълнително ежедневното вземане на решения в Брюксел, но ще провалят най-големите общи области на политиката, като селското стопанство.
Следващото разширяване предлага незабравима възможност съюзът да стане стратегически независим в един заплашителен нов световен ред и способен да ръководи извънредната климатична ситуация. Но не може механично да следва плана на предишни разширения на изток през 2004 и 2007 г.
През годините след това ЕС се преструваше, че преговаря за присъединяване със страни кандидатки като Сърбия и Черна гора – които на свой ред се преструваха, че извършват реформите, необходими за присъединяване. Поддържането на тази фикция навреди на доверието в процеса на приемане, което потвърди убеждението на скептиците, че страните кандидатки никога няма да бъдат готови.
И все пак, тъй като сега е в техен личен интерес да се разширят, лидерите на ЕС изглеждат готови изцяло да преосмислят бъдещето на съюза и неговата основна управленска рамка. Две паралелни инициативи са в основата на дебат в целия континент, който се разраства. Първо, Европейският парламент призовава лидерите на ЕС да започнат реформа на договора още през следващата година. Второ, „Групата на 12-те" – френско-германска инициатива, съставена от експерти – излезе с набор от предложения за широкообхватни структурни реформи. Официално начало на преговорите по един от тези подходи може да стане до декември.
Докато двете инициативи изглеждат допълващи се, те отговарят на много различни логики. Според визията на Европейския парламент всички членове трябва да бъдат притиснати да се интегрират по-тясно или да напуснат съюза. Групата от 12 обръща тази логика. Тя предвижда четири различни нива на членство, като последните две са напълно извън ЕС. Тези „концентрични кръгове" ще включват вътрешен кръг, чиито членове биха могли да имат дори по-тесни връзки от тези, които свързват съществуващия ЕС; самият ЕС; асоциирано членство (само вътрешен пазар); и по-свободното, по-малко взискателно ниво на новата Европейска политическа общност.
Тази многоскоростна конструкция ще позволи за първи път на някои държави-членки да се интегрират по-дълбоко в определени области и ще попречи на други да ги спрат. За тази цел докладът предлага да се премахнат изискванията за единодушно гласуване, дори ако премахването на ветото включва приемане на различни нива на ангажираност към интеграцията. Този свеж, прагматичен подход към разширяването изглежда по-подходящ за днешните реалности, отколкото визията на Европейския парламент.
Присъединяването и членството в ЕС вече не може да бъде въпрос на всичко или нищо. За да запази доверието си, ЕС трябва да се отдалечи от доминиращата, но илюзорна парадигма на членство с „определено меню" към ново разбиране, в което всяка страна се ангажира да се интегрира, но въз основа на по-„а ла карт" меню от възможни договорености .
Това предполага, че не само бъдещите членки биха могли да изберат степента на интеграция, която е най-подходяща за техните нужди и реалности, но и че настоящите членки (или бивши като Обединеното кралство) биха могли да преразгледат своя ангажимент към ЕС. Докато пристигащите страни остават свободни да избират към кой кръг да се присъединят, зачитането на върховенството на закона не подлежи на обсъждане. Следователно би било възможно де факто да се изключи несъответстващ член от даден кръг.
И двете групи предложения биха променили дълбоко естеството на Европейския съюз. Докато първият ще го укрепи още повече като крепост от държави с еднакво мислене, вторият ще проправи пътя към по-хетерогенна многоскоростна конструкция. Парадоксално, оставяйки настрана своя исторически вкоренен подход за присъединяване „всичко или нищо", ЕС за първи път ще се разшири и задълбочи едновременно. Това би било в полза както на страните кандидатки, така и на техните жители.
Източник: Гардиън, превод: Ш.Меламед