Невероятната конвергенция от XXI век

По време на Студената война апериодично добиваха популярност различни варианти на теорията на конвергенцията, т.е. на разбирането, че двата главни противника САЩ и СССР постепенно се сближават и уеднаквяват, така че вероятността за ядрено унищожение намалява като функция от времето. През 50-те години на миналия век икономистът Уолт Ростоу даваше за това икономически аргументи, а през 70-те, политологът Збигнев Бжежински предоставяше политически.

В момента сме свидетели на незапомнено сближаване и уеднаквяване на САЩ и Русия, което обаче не намалява, а многократно вдига вероятността за унищожителна ядрена война. И старите конвергeнтни схеми категорично не работят за обясняване на новата ситуация.

Схемите се основаваха на предпоставката, че за да стане сближаването, САЩ трябва да станат по-социални – докато СССР трябваше да стане по-демократичен. Това, което обикновено се премълчаваше, бе, че за САЩ това щеше да бъде малка промяна, а за СССР – фундаментална: за една диктатура няма по-голяма промяна от това да престане да бъде диктатура. Историята ни го показа: опитът на Горбачов за постепенна и ограничена демократизация бе пометен от демократизационен тайфун, докарал разпада на съветската империя, демократичния хаос при Елцин и автократичния ред при ранния Путин. Това се случи без никаква конвергенция: напротив, всички виждаха и подчертаваха различията, като главното беше, че САЩ са победителите в Студената война, а руснаците – победените, които при това отново живеят без демокрация.

Последвалото развитие на Русия към масова ремилитаризация за политическата теория не бе някаква иновация: това е една от най-вероятните линии на развитие на подобни режими. Новото и политически ненадейното бе огромният успех на тази Путинова линия: как бе успял да успее? Русия бе видяла вече огромен индустриален скок – по времето на Ленин-Сталин; но тогава цената бе тотален античовешки терор с милиони жертви. А Путин направи своя скок от разруха и деморализация към подновена агресивна военноикономическа машина, без да прилага привичната руска практика: управление чрез избиване на много хора и всяване на страх у всички. Руският народ с желание работеше за реализиране на лозунга „възраждане на Русия“, на първо място – като световна военна сила.

Защо се получи така е важен въпрос вън от обсега на това разсъждение, тук е достатъчно да осъзнаем същината: отказ от демокрация в името на нацията. Именно реализирането на тази руска политическа иновация е основата на новата конвергенция със САЩ. Защото Тръмп успя да убеди малко повече от половината американци, че Америка се е изхлузила от трона на властелин на света и че за Америка световната хегемония е въпрос на оцеляване. А дали е отново хегемон ще се познае по това, дали може да вземе всичко, което си поиска – от всекиго. И ако не ѝ го отстъпят – да го вземе насила, с война.

Междувременно Путин беше задействал новопроизведената руска сила с цел да си вземе с война Украйна.

Виждаме практически пълна поведенческа изоморфия на държавно равнище. Какви ли промени са станали в американското общество, че да позволят Америка – демократичната (на практика) и алтруистичната (по идеология) – да се държи като Русия (знаем каква е)?

Демокрация-охлокрация-тирания

През II век от новата ера гръцкият генерал и римски историк Полибий обобщил писмено наблюденията си върху смяната на моделите на управление, което го направило един от най-великите политолози на света. (По същото време до подобни изводи достигнал и гениалният китайски историк Съма Цзян, но тук ще се самоограничим до Полибий.) Според Полибий управленските модели не се сменят произволно, а в следния ред: монархия – аристокрация – демокрация – охлокрация – и dacapo, монархия и т.н. Подкрепил твърдението си с достъпните му исторически данни (покриващи 70 години; Съма Цзян проследява 2000 години). А логически обяснявал историята с човешкото несъвършенство, опростено казано така:

Хората разбрали от опит, че да оцелеят в група е по-вероятно, отколкото индивидуално, но че за да проработят качествата на групата, трябва да има ред – и определили едного за отговорник по реда: това дало началото на монархията. Но в даден исторически момент монархът се оказал негоден – и малцина достойни хора, загрижени за групата, го свалят и започват да управляват вместо него: аристокрация. Като се убедили от опит, че повече акъли решават по-добре, разширили кръга на управляващите до „всички“: демокрация. Но многото акъли се оказали много различни, едни умни, други глупави, и разни демагози започнали да ги лъжат и водят за своя печалба: охлокрация, сиреч управление на тълпата. Което естествено води до хаос в групата, като в началото. Затова определили пак един за отговорник по реда (или не се възпротивили, когато той узурпирал  властта) – и пак монархия…

Днешна Америка като охлокрация

Негласната предпоставка на теориите за конвергенцията беше, че Съветският съюз трябва да стане като Щатите; днешната реалност е, че САЩ станаха като Путинова Русия. За да стане Русия Путинова Русия, на нея не ѝ трябваха някакви фундаментални промени: в Новото време Русия винаги се е отличавала с агресивен милитаризъм и авторитаризъм. Но за да стане Америка Тръмпова Америка, тя трябваше да се промени съществено: от демокрация да стане охлокрация. Какво превърна мнозинството от американския демос-народ в охлос-тълпа?

Краткият отговор е консумеризмът: капитализъм с акцент не върху производството, а върху потреблението. Сред управляващите това се проявява като скок на корупцията, сред управляваните – като скок на готованството. Съответно пада популярността на „американската мечта“ – подобряване на жизнения стандарт, личен и на семейството, чрез усилен труд и спазване на правилата. Навремето анархомарксистът Херберт Маркузе се подигра на американските работници, че се били отказали от „рожденото си право на революция“ за паница леща. Явно сегашните американци са се отказали и от рожденото си право на еволюция, на еволюционно подобрeние на живота – но за богат обяд, по възможност сготвен от шеф. При това всеобщото очакване е, че този обяд е безплатен. Корумпираният управник очаква, че ще му излезе безплатен, защото ще открадне; мързеливият управляван очаква, че за обяда ще плати държавата, т.е. всички, т.е. – никой. А ако излезе, че като масово крадем от държавата или ѝ висим на врата, държавата остава без средства – ще си награбим от други държави, като насъскаме армията, нека и тя да си оправдае хрантутенето…

Това е примерче за охлократическо разсъждение. То е (а) пълно с противоречия и (б) няма общо с реалните опции. Затова – вика охлократът – долу умеещите да мислят непротиворечиво и реалистично – „Долу учените!“.

Разбира се, на въпроса как Америка стигна до охлокрация има и дълъг, че и много дълъг отговор, в който консумеризмът е един от съзвездието фактори, които… Но тук се ограничавам с него, защото той е достатъчен да обясни популярната подкрепа за архидемагога Тръмп. Който, за да управлява охлократски, плаща с разрушаване на демокрацията – и получава овации (от половината демос, превърнал се в охлос).

През 2023 година излезе сборникът Фашизмът в Америка: преди и сега (FascisminAmerica: PastandPresent), който отрезвяващо напомня, че американският общодемократичен консенсус неведнъж през XIX и ХХ век е бил разцепван от тоталитарни и нацистки нагласи. Демокрацията по начало е нестабилна управленска форма заради свободата, която дава на цялата човешка група: групата има право на грешка. Ангелите са безгрешни, защото нямат избор; на хората е дадена свободата да грешат в изборите си и надеждата, че няма да го правят. 

Путин, ограничавайки хаоса чрез ограничаване на демокрацията, разби очeрталата се олигархия, след което бързо гушна нацистката идея „Россия ueber alles!“. Тръмп спечели изборите с „America ueber alles!“. Изгубилата изборите демократична Америка засега не успява да намери противоотрова за охлокрацията. Демократична Русия – това мъничко малцинство – всеки ден е смазвана с привичния руски терор под одобрителните погледи на охлоса, който са огромното мнозинството руснаци. Сборникът за американския фашизъм прави паралел с изборния триумф на Адолф Хитлер и военните му авантюри. Не им е работа, затова не са включили и Русия. Ние няма как да я изключим.

Идеите на Полибий и Съма Цзян за еволюцията на властта са част от общото схващане  анакюклосис, като същината му е – както подсказва и името му – въртене в кръг – цикъл, кюклос. Това внушава фундаментална стабилност: групата минава през разни форми на управление, по-добри и по-лоши, но пребъдва навеки. Днес това успокоително внушение ни е отказано. Защото споменатата повишена вероятност от световна ядрена война вследствие съвпадението на охлокрациите в Америка и Русия (за други държави да не говорим) може да разкъса цикъла и дори съвсем да го приключи.