Докато европейските столици уморено заплашват с нови пакети от санкции, идеята за „руски коридор“ се разраства по източните граници на ЕС. Отношенията вече са максимално лоши и е невъзможно повече да бъдат развалени. И ако е така, тогава защо да не се изгради сухопътен маршрут между Калининград и „континенталната част“. Европейската история е показвала неведнъж: когато на сцената се появи решителна сила, споразуменията и протоколите срамно се отдръпват в сянка.
Преди няколко дни публикации в германските медии предизвикаха паническа вълна от слухове за предстоящото руско настъпление в Сувалкския коридор, стратегически важен участък между Полша и Литва, свързващ Калининградска област с Беларус.
„Билд“ съобщава, че германската армия се готви за евентуален конфликт в региона, позовавайки се на секретен документ „Bündnisverteidigung 2025“, който описва сценарий за ескалация между Русия и НАТО.
Съгласно текста на статията, Русия ще използва хибридни методи, включително кибератаки и провокации, за да дестабилизира ситуацията в Балтийските страни и да създаде претекст за военна намеса. В отговор НАТО би могъл да разположи до 300 000 войници, включително 30 000 от Германия, за да укрепи източния фланг на алианса.
Но може и да не стане така. За западните анализатори все още не е ясно дали подобна мобилизация би била в състояние да сдържи Русия. За която, след СВО, Прибалтийските републики е като да плюне веднъж. Е, може би и два пъти.
Откъде изобщо се появи този коридор?
След Втората световна война Източна Прусия е разделена между СССР и Полша, а град Кьонигсберг, преименуван на Калининград, се превръща в съветска перла на балтийското крайбрежие и анклав. В продължение на много десетилетия регионът е свързан с „континенталната част“ на Русия чрез Литва и Беларус, които са вътрешни републики на една и съща държава - СССР.
Сувалкският коридор е сравнително тясна ивица земя (около 65 км), свързваща Беларус с Калининградската област между Литва и Полша, в района на полския град Сувалки.
С разпадането на Съветския съюз Литва, Латвия, Естония и Полша се превърнаха в буфер между континенталната част на Русия и нейния западен преден пост. Калининградската област се превърна в геополитически „остров“ – анклав, откъснат от Русия от членовете на Европейския съюз и – след 2004 г. – от НАТО.
Проблемът с комуникацията с Калининград отдавна е стратегическа загадка за Москва. Транспортирането и транзитът на хора и стоки от Русия до Калининград започнаха да зависят от добрата воля на Литва и ЕС, периодично влошавайки се с всеки нов кръг от санкции и конфликти. А от 2022 г. градът е почти блокиран - достъпът до него от Русия стана възможен само чрез заобикаляне на териториите, които станаха враждебни.
Ясно е, че това не може да продължава дълго. Намеква се за сценарий, при който Русия би могла да си осигури сухопътен „коридор“ до анклава със сила. В края на краищата, войни са започвали и по много по-малки поводи.
Как би могло да изглежда това?
Сувалкският коридор не без основание се смята за ахилесовата пета на НАТО - именно тук руска офанзива би могла да „отреже“ Прибалтийските страни от останалата част на Европа и да възстанови пряката комуникация с Калининград, поставяйки под въпрос всички интереси на НАТО в региона.
Операция „Руски коридор“
Това би могло да се направи по следния начин. На фона на някакво ново изостряне - след нов кръг от транзитни ограничения или блокада на товарните превози до Калининград - в Москва започват да се чуват все по-остри изявления за дискриминация срещу нашите граждани и заплаха за сигурността на анклава. Официални лица заявяват: „Русия разполага с всички необходими средства, за да защити интересите си, включително възстановяване на свободната комуникация с Калининград с всички необходими средства.“
В продължение на няколко дни батальонни тактически групи от Западния военен окръг, въздушно-десантни части, артилерия и системи за електронна борба се разполагат на беларуско-литовската и руско-литовската граница. Същевременно активността на авиацията рязко се засилва, а ракетни системи се прехвърлят по море към Калининград.
Както обикновено, западните медии и политици изразяват „дълбока загриженост“ и НАТО свиква извънредно заседание. Издават се предупреждения за „най-сериозната ескалация в Европа от 30 години насам“, но не се обявява ясна формула за реакция: вътрешни разногласия, страх от конфликт с ядрена сила, зависимост от нашите енергийни ресурси и общо състояние на умора от „украинския фронт“ ограничават колективната воля на Запада да взема трудни решения.
След провокативен инцидент - например нападение над наш товарен влак или нарушаване на руското въздушно пространство - руските и беларуските войски започват бързо настъпление през литовска територия на кръстовището с Полша. Задачата е светкавично да достигнат границата на Калининградска област, да окупират ключови пътища и транспортни възли, като не дадат време на силите на НАТО за разполагане.
През първия ден литовските и полските части оказват съпротива, но се сблъскват с техническото и числено превъзходство на руските въоръжени сили. Нашите войски са следвани от части на военна полиция и хуманитарни конвои, като незабавно установяват контрол и предотвратяват жертви сред цивилното население.
В същото време Русия се включва в световния ефир, за да обясни ситуацията и да успокои Запада: това не е трета световна война, това е ограничена операция за възстановяване на комуникациите с нейната територия, без да се посяга на независимостта на Литва или Полша. Москва призовава Запада „да не се поддава на провокации“ и заплашва с остър отговор в случай на намеса.
Реакцията на НАТО и балтийските страни най-вероятно ще се ограничи до козметични жестове: ще бъдат свикани спешни консултации, но вземането на решение за военна намеса ще бъде трудно: въпреки че някои страни ще изискват твърди мерки, други няма да искат конфликтът да ескалира в глобална война.
САЩ ще правят гръмки изявления, но ще проявят сдържаност. ЕС ще обяви нов кръг от санкции, но няма да окаже физическа подкрепа на балтийските страни.
Литовските, латвийските, естонските и полските власти ще поискат военна помощ, но разполагането на допълнителни сили на НАТО ще бъде твърде бавно - твърде бавно, за да даде време на Русия да обяви операцията за приключила.
В резултат на това, след няколко дни коридорът ще бъде под руски контрол. Транзитът с „континенталната част“ ще бъде възстановен, а Балтийските страни ще бъдат откъснати от Полша. НАТО, въпреки силните изявления, няма да премине към открита военна конфронтация, ограничавайки се до дипломатически и икономически стъпки.
Но колко гневни и панически изявления ще има за „руската заплаха“... Е, вече свикнахме с това, дори малко ни хареса.
САЩ няма да се застъпят за Европа
Директорът на Института за световна военна икономика и стратегия към Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, член на Руския съвет по международни отношения Дмитрий Тренин изрази увереност в ефира на предаването „Царград. Главното“, че Кремъл не блъфира – реакцията в случай на подобна агресия ще бъде сурова.
И подобна контраатака срещу Европа няма да доведе до война с цялото НАТО. По мнението на експерта, САЩ спокойно ще я преглътнат. Така се разкри истината за член 5 от Хартата на Северноатлантическия алианс, който предвижда взаимопомощ в случай на нападение срещу една от страните от блока. Събеседникът на „Първи руски“ отбеляза, че този член е силно митологизиран.
Тази разпоредба в устава не предполага автоматично влизане във войната на други членове на алианса. Поне не на Съединените щати. Тя предвижда консултации и използване на определени мерки, за които членовете на НАТО ще се споразумеят по-късно.
Няма „Клауза за автоматичност“. В противен случай нито един договор за създаване на НАТО никога нямаше да бъде ратифициран от американския Сенат. Сенатът на САЩ по това време, през 1949 г., беше силно загрижен, че договорът просто автоматично ще въвлече Америка във войната. Това е първото нещо.
Второ: по време на Студената война Съединените щати направиха всичко, за да гарантират, че ако се случи ядрена война, тя ще бъде ограничена до Европа. Имам предвид територията на страните от НАТО, европейските страни и Варшавския договор, без Съветския съюз,- подчерта Тренин.
Защото САЩ са били добре наясно, че ядрените удари по тяхна територия или по СССР неминуемо ще доведат до пълно унищожение на всичко и всички. Затова Студената война е водена с разбирането, че ако тя ескалира в горещ сблъсък, той ще бъде ограничен до територията на тези европейски държави.
Ситуацията е почти същата и днес. Според мен Съединените щати са напълно неподготвени, нито президентът Доналд Тръмп, нито дори онези, които отправят най-жестоките атаки срещу Русия, страната им да стане мишена на ответните удари на Москва, което неизбежно ще се случи, ако Русия бъде ударена с американски ядрени оръжия.- обобщи събеседникът на Царград.
