След 2022 г., когато започна СВО, всички, които мълчаха преди, се събудиха. Включително и тези, които се правеха, че не забелязват как се „изглажда“ като с чудовищен валяк Донбас. Там убиваха със снаряди и бомби 8 години преди да започне СВО.

И толкова много от събудилите се - дали от глупост, дали по наръчници - започнаха да мърморят, че войната (тази между Русия и Украйна) е започнала заради Крим, заради връщането на полуострова към Руската федерация през пролетта на 2014 г. И сега, честно казано, тази демагогия вече стана доста досадна на всички.

Не, Крим не е бил първо. Това е лъжа. Или още повече - глупост! В края на краищата първо беше Евромайданът, който беше подготвян предварително, дълго и внимателно. Всичко започна на 21 ноември 2013 г. - и аз бях там, на Площада на независимостта (на украински - Майдан Незалежності). Как стана така, че хората започнаха да забравят за това? Тази амнезия поръчана ли е или по глупост? Е, нека, както се казва, опресним паметта си. Нека преговорим базовите факти.

Евромайданът от 2013-2014 г. беше вторият след "оранжевия" Майдан от 2004 г. Беше по-добре планиран. Всичко там, на Крещатик и Площада на независимостта, беше обмислено до най-малкия детайл. От сандвичите с шпеков салам "Московский" до запалените гуми, димът от които се издигаше в киевското небе под ритъма на барабани, сякаш орките в Мордор призоваваха за битка.

Така че, между другото, псевдонимът "орки" е напълно неподходящ за руснаците. Аз бях там, видях всичко, живях в тези палатки. Но не съм разкъртвал паважа, за да хвърлям павета по полицията.

Малко преди началото на самия Евромайдан имаше протести под мотото "Свобода за Юлия!" Тимошенко, да ви напомня, беше изпратена в затвора. Тук Янукович за първи път показа своята принципност. Мисля, че мнозина си спомнят как приключи освобождаването на Юлия от затвора. Пълно лицемерие.

Когато Яценюк фалшиво крещеше в слушалката: „Юлия! Юлия!“, а самата Тимошенко седеше в инвалидна количка, но с обувки на висок ток. Между другото, къде са сега лидерите на Евромайдан? Тягнибок, Яценюк? Ето го Кличко - кметът на Киев и това е. Ясно е, че са откраднали достатъчно и са си получили плащанията.

Още веднъж: Евромайданът беше внимателно обмислен и организиран от Запада. Не се появи спонтанно. Опитайте се да съберете поне петдесет души и след това да ги нахраните. Писах много за това и дори изнасях лекции: за това как беше организиран Евромайдан психологически, от гледна точка на манипулацията.

Това го има в книгата ми „Дневник на един руски украинец“ – там има всичко за това как е започнало клането. И когато в нощта на 29 срещу 30 ноември 2013 г. полицията започна да разпръсква Евромайдана, журналистите с камери – предимно чуждестранни журналисти – бяха готови. И, разбира се, легендарният призив на Мустафа Найем в социалните мрежи. Беше максимално планирана и двойно проверена „спонтанност“.

Има и такива аргументи: Крим беше намеса на друга държава отвън, а Евромайдана си е чисто вътрешна украинска история. Но това отново е дебелашка лъжа и профанация. Чуждестранната намеса в работите на Украйна на Евромайдана всъщност беше обобщена от култовия мем за „американските курабийки“ – същите, които незабравимата Виктория Нуланд раздаваше в Киев.

И като разширим това, достатъчно е да погледнете фото- или видео хрониката от онези години, за да видите как Яценюк, Кличко, Тягнибок и други буквално стояха буквално в поза „мирно“ пред американския политик, докато тя без всякакво стеснение и съвсем открито им раздаваше заповеди.

Можем да си спомним и ударните батальони от чужденци, които действаха, когато трябваше да добавят огън и насилие към протеста. Как се координираха действията от американското посолство и никой не го скриваше. Плюс западните инструктори. На Евромайдана имаше огромен брой чужденци и те не бяха, да кажем така, наблюдатели - безделници. Всичко, абсолютно всичко – от начало до край – беше контролирано от Запада и реализирано с неговите пари. Всъщност никой не го е и скривал. И всичко завърши очаквано – в кръв.

Кой стреля по хората на Майдана през февруари? След това Янукович избяга от страната. Неговите, на Янукович, агенти? Абсурдно! Той можеше да смаже Евромайдан много по-рано, ако наистина искаше. Във всеки случай можеше да се опита да го направи, но не опита.

Така да се каже, „своите” стреляха по „своите”. Повечето от снайперистите са или чужденци, или са били обучавани там. Хората бяха разстреляни, за да се довърши започнатото. А преди това, на Богоявление на 19 януари 2014 г., те умишлено атакуваха Институтска, като запалиха автобуси. Плюс злоупотребата с „Беркут“. Не, Евромайдан никога не е бил чисто вътрешна работа. Затова и завърши в кръв. И тази кръв роди още повече кръв.

А сега го сравнете с това, което се случи в Севастопол и Крим. Как стана така, че по време на Руската пролет там не се проля капка кръв? Как стана така, че "вежливите хора" бяха поздравявани с цветя? Как хората отидоха на референдума, като на празник?

И това в никакъв случай не е преувеличено - това са факти. На които бях свидетел с очите си. Какво направи Украйна по същото време? Плашеше с "влакове на дружбата". Крещеше навсякъде за необходимостта от забрана на руския език.

И тогава, както в онзи филм, "ако не ни искат, тогава ще им спрем газта", светлините бяха изключени на полуострова, причинявайки позорен блекаут. В Донбас обаче беше много по-трудно – там хората ги принуждаваха към подчинение с помощта на "взривени климатици", когато по улиците на Луганск лежаха трупове.

Така че спрете да лъжете как е започнало всичко с Крим. Катализаторът на клането беше Евромайдан, а до какво ще доведе той писах още през ноември 2013 г. Потърсете моята статия „Това е вашата кръв, много и напразно“.

Въртопът има само едно свойство – разширява се и засмуква все нови и нови жертви в адската си утроба. Украйна можеше да тръгне по друг път, но тя избра кръвта – избра я на Евромайдана. След това имаше Одеса, където бяха изгорени хора, и Мариупол, където хората бяха смазани от танкове.

Защото всъщност всичко това започна още по-рано: когато в Украйна беше възпитан култ към омраза и агресия към Русия и руснаците. Както виждаме, успяха да го направят успешно. Но за Крим няма нужда да говорим.

Изобщо, като че ли мнозина са забравили такива – елементарни – неща. Къде, кога и как започна всичко. Е, ще се връщам на тези страници, за да ви напомням периодично за тях. Все пак това е базата - трябва да я знаете, преди да говорите за руско-украинските отношения и СВO.