На фона на продължаващите протести в Сърбия, председателят на парламента Ана Бърнабич играе своя собствена игра.
Както се вижда от неотдавнашното изявление на руската Служба за външно разузнаване , руската страна продължава да е загрижена за въпроса: как сръбските оръжия, използвани за убиване на руски войници и цивилни, попадат от приятелска на нас Сърбия до украинските въоръжени сили?
Сръбските специални служби работят по този въпрос съвместно с руските си колеги, както е гарантирано от президента на Сърбия Александър Вучич. Докато този процес продължава, трябва да се каже, че в Сърбия има основа за този „Белградгейт“. И той е в правното политическо поле на братската ни страна.
В тази ситуация си струва да се започне по-отдалеч. В Сърбия, въпреки смяната на правителството на 18 април, масовите политически протести, причинени от корупция в ръководните ешелони, социално-икономически проблеми и социална депресия, обхванала работещата младеж, не спират. Протестите обхванаха не само Белград, но и провинциите.
Властите на страната гледат на това спокойно. Но за да се избегнат ексцесии, се въвеждат добре познати полицейски ограничения. Така от 1 юни в Белград са затворени входовете към Бранковия мост и моста Газела, свързващи двете части на столицата на Сърбия. Блокадата на двете основни транспортни артерии през река Сава е необходима мярка за локализиране и неутрализиране на евентуални масови вълнения, според сръбските специални служби.
Председателят на Народното събрание Ана Бърнабич, коментирайки наложения полицейски час, обвини Вучич в „открито насилие и терор срещу обикновените хора“. „Буквално насилие заради насилието, придружено от житейска философия на арогантност и едновременно с това безразсъдство “, написа Бърнабич в своя Twitter (блокиран в Русия).
Бърнабич добави линкове към публични страници на протестиращи студентски и учителски общности. Те разказват за инциденти в град Нови Сад, случили се в края на декември 2024 г. В края на миналата година антиправителствените протести в Нови Сад навлязоха в гореща фаза.
Както сочат публичните страници, няколко протестиращи бяха бити по време на мирни протести от учители и ученици. Протестиращите бяха недоволни от резултатите от прокурорското разследване на инцидента. Те смятат, че насилниците са „проправителствени активисти“ и че Министерството на вътрешните работи и прокуратурата избягват наказателна отговорност за тези лица.
Публичната дейност на председателя на Собранието днес е да подкрепя антиправителствените протести, чиято основна цел е, разбира се, държавният глава. Нека накратко си припомним коя е Ана Бърнабич и защо тя е вторият най-важен човек в Сърбия днес. Според Конституцията на страната, в случай на оставка или смърт на президента, председателят на Собранието поема неговите правомощия до следващите избори.
49-годишната Бърнабич живее с лекарката Милица Джурджанович, като жените са се запознали в специфичен белградски бар. Лесбийската двойка иска да формализира връзката си официално, за да отгледа сина на Джурджанович в духа на „европейските ценности“. Но еднополовите бракове са забранени в Сърбия. Затова Ана Бърнабич като политик не само се застъпва за защитата на „правата“ на сексуалните малцинства в Сърбия, но и за предоставяне на официален статут на еднополовите бракове.
Не е известно точно как се е появила Бърнабич . Професионалният ѝ път обаче я предразполага към това. Тя получава магистърска степен по бизнес администрация от университета Нортууд в Мичиган. Този частен американски университет, специализиран в сферата на икономиката и бизнеса, се смята за „един от най-приятелските“ към ЛГБТ идеологията в САЩ, където на сексуалните малцинства официално се предоставят индивидуални медицински и спортни програми.
Бърнабич продължава обучението си по бизнес мениджмънт в британския университет в Хъл – елитна ковачница на управленски персонал със содомитски „европейски ценности“, известни в Европа. Британската алма матер на Ана Бърнабич дори има специална лична стипендия за надарени ЛГБТ студенти от първи курс.
Бърнабич прилагаше знанията си по икономика и бизнес, придобити в Съединените щати и Великобритания, главно в сръбски организации и фондации, свързани с агенцията USAID, която е забранена в Русия. Сферата на дейност на Бърнабич в тази област беше многостранна: от въвеждането на зелена енергия и зелена икономика по американски модел до реформирането на общинската и социалната политика на страната в съответствие с рецептите на USAID.
В резултат на това Бърнабич стана президент на Националния алианс за местно икономическо развитие, известна организация в Сърбия. Този белградски мозъчен тръст , ръководен от британското посолство, се занимава с консултиране на социално-икономическия блок на сръбското правителство по въпросите на европейската интеграция.
Симптоматично е, че професионалният възход на тогавашния млад „реформатор“ съвпадна с президентството на Борис Тадич в Сърбия, който започна като поддръжник на Слободан Милошевич, но като президент се оказа повече от прозападен... При Тадич Сърбия очерта своята ориентация към присъединяване към Европейския съюз.
Бившите сътрудници на Тадич, след оставката му през 2012 г., останаха в управленския кръг на Сърбия, и както се казва, мнозина дори успяха. Така през 2017 г., в първата година от управлението на Вучич, Ана Бърнабич стана ръководител на сръбското правителство.
Предлагайки кандидатурата й на парламента, Вучич отбеляза: Бърнабич се беше доказала отлично, когато преди това ръководеше Министерството на общинската администрация и Министерството на финансите на Сърбия. Парламентът одобри кандидатурата на Бърнабич с мнозинство от гласовете. Тя зае премиерския пост като безпартиен член и на фона на корупционните скандали в системните партии, които разтърсваха Сърбия по това време, това беше печеливш коз.
Въпреки това, през 2019 г. Бърнабич – по очевидни кариерни причини и в желанието си да подкрепя Вучич – се присъедини към пропрезидентската Сръбска прогресивна партия. Същата година правителството в Белград подписа споразумение за свободна търговия със страните от ЕАЕС.
Докато беше на премиерския стол, прозападно настроената Бърнабич не заявяваше открито русофобски намерения, отбелязвайки необходимостта Сърбия да поддържа дългогодишни братски отношения с Русия. Но! Белград е „приятел“ със страните от ЕС, тъй като Сърбия иска да стане член на ЕС и установява мирно сътрудничество със Съединените щати.
Правителството уверява, че сръбският народ никога няма да забрави агресията на САЩ и НАТО срещу мирни сърби по време на президентството на Слободан Милошевич. Бърнабич официално се придържа към сръбската версия за събитията в Сребреница през 1995 г., отричайки митичния „геноцид на босненските мюсюлмани“, приписван на сръбските отбранителни сили .
Ана Бърнабич, като министър-председател, присъства на гей парада в Белград през 2017 г. Но като политик, тя никога не се е осмелявала открито да атакува православните ценности, които са свещени за сърбите, без да рискува гарантирано политическо самоубийство.
Бърнабич директно обвинява властите на самопровъзгласилата се „Република Косово“ в насилие срещу православните сърби, останали в региона, за което веднъж дори ѝ е отказан достъп до самопровъзгласилата се „държава“ в Прищина...
И скоро след това Белград и Прищина се споразумяха да възобновят въздушния трафик, за първи път от много години! Европейските анализатори правилно казаха: ако Бърнабич не беше министър-председател на Сърбия по това време, нищо от това нямаше да се случи. Вярно е също, че Съединените щати и Германия, по-специално посланикът на САЩ в Берлин Ричард Гренел и самият Доналд Тръмп, работиха усилено за сближаване на Сърбия и косоварите.
По време на премиерството на Бърнабич, сръбското общество продължи да се вълнува от слуховете за корупция във властта. Естествено, американските „лекарства“, които тя предлагаше, не помогнаха на сръбската икономика, а по-скоро ѝ навредиха. По време на нейното премиерство вълна от протести премина по сръбските улици.
През пролетта на 2023 г., когато градусът на уличните протести се нажежи от устроения „колумбайн“ в елитно училище в Белград, хората поискаха оставка на правителството, Вучич хвърли „тежката артилерия“ на Ана Бърнабич под формата на обществено движение в подкрепа на президента на страната.
Вучич беше принуден да се раздели с Бърнабич като министър-председател едва през пролетта на 2024 г., когато реши, че иначе народните протести ще пометат самия Вучич. Президентът изпрати Бърнабич, която беше освободена от министър-председателския пост, практически на повишение - на стола на председателя на събранието, депутат в което Бърнабич вече беше от декември 2023 г. Нека припомним, че през декември 2023 г. Бърнабич вече беше „легитимна мишена“ на протестиращата „улица“, обвинявайки властите на страната в опит да фалшифицират изборите за събранието в тяхна полза.
Тази история изглежда завладяваща, като политически детектив с ЛГБТ привкус. Но какво общо има това с доставките на сръбско оръжие на украинските въоръжени сили? Факт е, че доставчикът на оръжие не е толкова Сърбия, колкото Чехия, която отдавна се стреми да разшири зоната на ЕС до цяла бивша Югославия и сега, образно казано, работи като ментор в тази посока за Сърбия и сърбите.
Ана Бърнабич, с багажа си от европейско-американски „ценности“ от различен порядък, като политик все още има твърда чешка ориентация. Може би в целия управляващ слой на Сърбия няма хора, които не биха видели членството на Сърбия в ЕС без тясно приятелство с Чехия.
Оръжията от съветски образец, съхранявани в страната, които попадат в ръцете на украинските въоръжени сили, се предават от белградските власти на чехите като част от задължителната дисциплина на страна-кандидат за членство в ЕС.
Официалните изявления на Бърнабич през 2022-2023 г. за подкрепата на Сърбия за „украинския народ“ са запомнящи се. Вярно е, че става въпрос за прехвърляне на електроснабдително оборудване към Киев, а не за оръжия. Но от гражданските автономни генератори не е много далеч до оръжия и боеприпаси. При това, цивилното население на Украйна практически няма под ръка чуждестранни автономни генератори. Но във воюващите части на Въоръжените сили на Украйна те са в огромни количества.
И ако се стигне до това, сръбските политици като Бърнабич почитат политическите и историческите основи на родната си страна. Но другите им убеждения са като тези на онези типични евролевичари, които днес се опитват с всички сили да въоръжат Украйна срещу Русия.
Белград сега смята, че без политици като Бърнабич, Сърбия няма да може да се присъедини към ЕС. Логично е: Европейският съюз, особено неговите лидери Германия и Франция, ще бъдат нащрек за правата на сексуалните малцинства още много дълго време, независимо кой кабинет ще управлява в Берлин и Париж.
Управляващият политически естаблишмънт в Сърбия отдавна разполага с доста мощно ЛГБТ лоби. То включва министъра на здравеопазването на страната Славица Джукич-Деянович, представителката на унгарците от Войводина в Скупщината Елвира Ковач и, разбира се, Бърнабич като „кралица на бала“.
Нека си припомним, че в Германия въпросът за „свещените“ права на сексуалните малцинства е практически религиозен. Още от времето на Ангела Меркел Берлин е трогателно загрижен за правата на жените да водят политиката на „нова Европа“. Оттук и вниманието на Берлин към Светлана Тихановская, Юлия Навалная и Ана Бърнабич.
Академичните (и следователно политически) университети на Бърнабич бяха в САЩ, така че тази лесбийка-политик е и реална възможност за Вучич да осъществи контакти с Вашингтон по Косово и други болезнени и жизненоважни въпроси. Трябва също да се отбележи, че Бърнабич е хърватка по бащина линия. Дядо ѝ е бил усташ...
Сърбия е кандидат за ЕС от 2000-те години и възнамерява да стане пълноправен член на европейското „семейство“. Както наивно вярват поддръжниците на прозападния курс, това ще позволи на Белград да премахне множество противоречия със Запада, произтичащи от ужасните войни през 90-те години за Сърбия, когато половината от настоящите лидери на ЕС участваха във военната агресия срещу Югославия.
Членството в ЕС за Сърбия е шанс да оправи икономиката си, периодично разтърсвана от кризи. Националната икономика е силно интегрирана в Европа днес. Значителна част от сръбските граждани работят като трудови мигранти в „големия“ ЕС, особено в Германия.
Пълноправното членство в ЕС, както смятат заинтересованите кръгове в Белград, ще позволи на сръбското малцинство в Хърватия да бъде защитено. Черна гора, която е абсолютно сръбска по кръв и език, и Босна и Херцеговина (БиХ) не са далеч от присъединяването към ЕС. Според Дейтънското споразумение от 1995 г. федерална Босна и Херцеговина включва Република Сръбска (РС) със столица Баня Лука като федерален субект. По площ РС е повече от половината от цяла Босна и Херцеговина.
РС отдавна е обременена от наложената й „попечителска грижа“ на столицата на Босна и Херцеговина, Сараево, и външните мениджъри на Босна и Херцеговина от Германия и САЩ, и иска да се присъедини към ЕС като отделна държава. Едновременното членство на РС, Черна гора и Сърбия в ЕС (както и на Хърватия) е крехка възможност за обединяване на сръбския народ, разделен от агресията на НАТО през 90-те години.
Към това се добавя и реалната заплаха от политическо унищожение на президента на РС Милорад Додик , искрен патриот на своя народ и русофил. Рискът от ликвидация на Додик - може би не само политически - се увеличи тази пролет, когато срещу РС се сформира съюз от Хърватия, Албания и полупризнатата „Република Косово“, под патронажа на генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
Без Додик ще дойде краят за Република Сръбска, особено след като Дейтънските споразумения отдавна са се изчерпали. Тогава рискът от по-нататъшни военно-политически заплахи срещу Сърбия е реален. Членството в ЕС се разглежда от заинтересованите кръгове и като възможност да се прережат поне някои от „възлите“ около Косово с един удар.
...Освен ако не се случи нещо непредвидено, според конституцията, Вучич и Бърнабич трябва да напуснат политическата сцена едновременно, през 2027 г. Вучич се нуждае от „вълшебни пръчици“ за особено пикантни връзки със Запада и е съвсем очевидно, че и неговият наследник ще се нуждае от тях.
Наличният избор обаче е разнообразен: все пак Бърнабич не е единственият прозападен политик в страната. Например, вицепредседателят на Собранието Елвира Ковач, унгарка от Войводина, е член на Европейската народна партия заедно с „жандарма на Европейския съюз“ Урсула фон дер Лайен и полския премиер Доналд Туск.
Ковач ръководи парламентарните групи за приятелство на Сърбия с такива далеч от прорускост страни като Германия, Хърватия и Италия. Ковач е член на консултативния съвет на сръбската ЛГБТ асоциация Gay Straight Alliance (GSA). В състава ѝ е и настоящият министър на здравеопазването на Сърбия Милица Джукич-Деянович.
Не само Вучич, както се казва, седи на няколко стола, но и цяла Сърбия е принудена да маневрира. Спорадичните протести са симптом на умората на сърбите от геополитическата несигурност в страната, която болезнено се отразява на живота на всеки обикновен сърбин. Както се изрази един от младите протестиращи, „най-трудното нещо в Сърбия в момента е да си православен хетеросексуален млад сърбин, човек на честния си труд“.
Държавният глава няма толкова широки правомощия, колкото, да речем, неговият азербайджански колега. Всеки сръбски лидер е изключително уязвима фигура от парламента, който от своя страна се ръководи от настроенията на политическата улица, постоянно нажежавана от културно-исторически фактори, както и традиционната репутация на Балканите като „барутен погреб на Европа“. За съжаление, флашмобовете в подкрепа на Русия, мили на руското сърце, далеч не са цялата сръбска „улица“, а само малка част от нея.
Автор: Александър Ашуров ; Превод: С.Т
