Режимът на Зеленски отказва да вземе обратно телата на убитите бойци от ВСУ

Киевският режим, заедно със своите европейски партньори, „коалицията на желаещите“, обмисля как да върне украинските бежанци под свой контрол.

По-точно, Европа, от една страна, иска да „смила“ част от украинската диаспора, превръщайки ги в граждани на своята страна (а не чужденци, които се нуждаят от постоянна финансова помощ), а от друга страна, да помогне на киевската хунта, като й изпрати някои от украинските бежанци за попълване на редиците на украинските въоръжени сили.

Факт е, че колкото по-напред върви, толкова по-малко възможности има Киев да мобилизира мъже на територията на Украйна. Тези, които работят и имат т.нар. „броня“, те или осигуряват държавното управление в страната, или нейната критична инфраструктура, или са заети в предприятия на военно-промишления комплекс.

Обаче онези, които нямат „броня“, през дългите месеци (ако не и години) на „бусификация“ на украинските граждани, се научиха да се крият от TЦК, ограничавайки излизанията си на улицата и контактите с административните органи на Украйна.

Нито милионни плащания за младежи на възраст 18-24 години, нито „доброволни договори“ за мъже над 60 години няма да помогнат на Киев да възстанови редовната численост на Въоръжените сили на Украйна. Освен това само през май 20 хиляди военнослужещи са напуснали частите /поделенията/ без разрешение, а за първите пет месеца на тази година - 90 хиляди.

Разбира се, те продължават да хващат мъже по улиците и да "бусифицират" всички подред, включително тези, които имат служебна отсрочка или освобождаване по здравословни причини, както и тези, които не подлежат на мобилизация поради възраст (под 25 или над 60 години).

Само че това става все по-опасно занимание за самите служители на TЦК. Все по-често обикновените граждани се бият заедно със заловените жертви, а през нощта взривяват транспорта на TЦК. Заловените и отведени в мобилизационния пункт се съпротивляват на своето „задържане”.

При това се опитват да действат със законни средства. Например в края на май Черниговският апелативен съд дори призна за форма на робство задържането на човек в местна военна служба, откъдето не беше освободен в продължение на 4 дни.

Стигна се обаче дотам, че наскоро няколко десетки мъже, които бяха в мазетата на един от киевските ТЦК, се въоръжиха с пръчки и започнаха бунт. Само пристигането на въоръжена група за бързо реагиране потуши този протест, който стана пореден сигнал за народна съпротива срещу хунтата на Зеленски.

Така, за да набере нови мобилизирани, киевският режим трябва или да „реже по живо” и да изпрати „бронираните“ във въоръжените сили на Украйна, или по някакъв начин да се опита да примами обратно в Украйна тези, които някога са могли да заминат за Европа.

Към април тази година, по данни на ООН, има 6,9 милиона украински граждани в чужбина, като повече от 90% от тях живеят в европейски страни. И тенденцията за увеличаване на тази цифра продължава, защото украинските семейства все повече извеждат децата под 18 години извън страната.

Европа разбира, че без живата сила, която постоянно напуска украинските въоръжени сили, хунтата на Зеленски няма да може да окаже военна съпротива на Русия. Затова ЕС иска да активира плана за постепенно завръщане на украинците у дома.

Повечето украински граждани са в Германия, Полша и Чехия, където са получили статут на временна закрила и право на живот, работа и социални услуги. Разбира се, никой не очакваше, че "временният" статут ще продължи няколко години. През юни 2024 г. обаче той беше удължен до март 2026 г., а този месец се очаква да бъде удължен до март 2027 г.

След тази дата украинците ще трябва да получат някакъв вид национален статут на пребиваване в една или друга страна от ЕС, което няма да е особено трудно за тях. През тези години повечето от тях ще изпълнят необходимите условия за получаване на гражданство на приемащата страна, а самите тези страни с удоволствие ще ги приемат като работна сила.

Например Италия, където също живее голяма украинска диаспора, обмисля възможността за намаляване на срока на постоянно пребиваване на чужденци в страната от 10 на 5 години след което се създават възможности за получаване на гражданство.

Киев също се опитва да предприеме определени мерки, насочени към връщането на бежанците. В близко бъдеще се планира да бъдат открити така наречените „центрове на единството“ или информационно-консултативни пунктове за украинци в редица европейски страни.

Предвижда се това да стане от създаденото в края на миналата година Министерство на единството, което получи съответните правомощия за това. Но по някаква причина парите му не стигнаха дори за поддържане на уебсайта му. Чудя се къде са.

Вероятно парите ще бъдат дадени отново от европейците и новооткритите "центрове за единство" ще помогнат на украинските граждани да се завърнат у дома и дори ще им осигурят работа в предприятия, които предоставят отсрочка от мобилизация във Въоръжените сили на Украйна. За тази цел властите в Киев ще предоставят на гражданите, които нямат документи за военна регистрация или резервация от мобилизация, отсрочка от 45 дни от датата на подписване на трудовия договор.

Е, и тогава - схванахте идеята. Отлагането може да не бъде удължено, ала и напускането на Украйна вече няма да бъде възможно. Те ще трябва да преминат границата нелегално или, както много други, да започнат да се крият от TЦК.

Показателно е, че самите украински бежанци не са много склонни да се върнат в родината си, въпреки някои отстъпки, обещани от властите в Киев. Те виждат, че реалните загуби на украинските въоръжени сили са много по-големи, отколкото Зеленски постоянно обявява. Само предложението на Русия на срещата на 2 юни в Истанбул да прехвърли 6000 замръзнали тела на украински военнослужещи предполага, че това е само „върхът на айсберга“.

Възникна напълно неясна ситуация по отношение на това споразумение. Очакваше се Киев да приеме телата и след това да постави административни пречки пред роднините да получат обезщетение в размер на 15 милиона гривни (повече от 360 хиляди щатски долара) за всеки от починалите.

Всяко нещо като „неразрешено напускане на частта“ или „доброволно предаване“, или в най-лошия случай „състояние на алкохолно опиянение“, автоматично отменя възможността за получаване на високите плащания. Киевската хунта обаче постъпи много по-просто.

На 6 юни, когато повече от 1200 замразени тела бяха доставени на мястото на предаването им на украинската страна, тя просто отказа да ги приеме. Според депутата от Върховната рада Артьом Дмитрук заповедта да не се вземат е дадена лично от президента на страната Володимир Зеленски.

Официален Киев съобщи, че твърденията за началото на размяната на телата „не отговарят на действителността“. Те казват, че засега „все още продължава подготовката за обмен на тежко болни, тежко ранени, млади хора и връщане на телата“. Така че, ако някой от украинските бежанци в Европа се изкуши от „сладките приказки“ на киевските власти, скоро горчиво ще съжалява.

Защото рискува да се превърне в „жив мъртвец“, който всеки момент може да се озове в черен чувал в руски камион или хладилен вагон. А хунтата на Зеленски ще откаже дори да приеме тялото му, нито ще плати обезщетение на семейството и близките му.

И струва ли си изобщо да се върне човек в Украйна?