Фон дер Лайен иска да направи бюджета на ЕС устойчив на криза и да си осигури повече влияние и власт. Дали държавите от ЕС ще се съгласят с това, предстои да видим. И кой трябва да плати за това?
Бюджетът е политика в цифри, гласи един стар цитат. В Брюксел това винаги се опитват да направят това, когато започне обсъждането на следващата финансова рамка.
За седем години напред ЕС обикновено определя как иска да изразходва парите си. С това целта бе, да се предотврати окопната война за тази или друга политика, както се случваше преди.
В средата на юли отново е това време за определяне на финансовата рамка. След това Европейската комисия ще представи предложението си за предстоящия финансов период, вероятно 2028—2034 г. Цифрите в него вероятно ще останат отворени до последния момент. Едно нещо обаче вече е сигурно: бюджетната политика на ЕС трябва да се промени независимо от цифрите. Според ЕК следващият бюджет на ЕС трябва да получи изцяло нова структура.
Бъдещето на Европа част 5
Досега в бюджета на ЕС доминираха два основни разходни блока: субсидии за земеделските стопани и подкрепа за регионите.
Заедно двата блока представляват почти две трети от настоящите годишни разходи от почти 200 милиарда евро. Това би означавало, че няма много място за други "нови" задачи, каквито произтичат в отговор на руската война срещу Украйна или други кризи. Освен това ЕС ще трябва да изплати от 2028 г. нататък. дълга, изтеглен за фонда "Корона" Само това поглъща 25 до 30 милиарда евро от бюджета годишно.
Ориентация към модела на структурата на Фонда за възстановяване от коронавирус
Ето защо председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен иска да постави бюджета на нова основа. Това, което започна като таен проект, който F.A.Z. разкри миналата есен, сега вече е официално: Фон дер Лайен иска да разбие традиционните структури. Бюджетът трябва да стане по-гъвкав, за да може да реагира по-добре на кризи. Освен това тя иска значително да намали броя на програмите на ЕС. Ето как Фон дер Лайен наскоро го очерта на конференция за бюджета.
„Досега 90 процента от средствата са били твърдо планирани в началото на финансовия период”, твърди Фон дер Лайен. Това не позволява на ЕС да реагира на новите предизвикателства. Следователно тя иска да излезе от предишната конструкция. В него страните-членки, заедно с Европейския парламент, ефективно определят предварително за седем години колко пари са заделени за кое бюджетно перо. Правейки това, те винаги, ако не и преди всичко, имат предвид и знаеха колко от тези планирани средства ще стигнат до тях. Корекциите бяха възможни само в ограничена степен.
Фон дер Лайен иска вместо това да се ориентира към модела на структурата на фонда за възстановяване от коронавируса. Той обръща процедурата, защото държавите-членки няма да знаят от самото начало колко пари ще получат от бюджета. Те ще трябва да изготвят национални планове по определени политически приоритети, в които да посочат за какво искат да похарчат парите. Освен това в него се определят определени етапи — като ангажименти за реформи или конкретни инвестиции — които те трябва да изпълнят, за да имат право на изплащане на средствата. Предимството на този подход е, че приоритетите могат да се коригират по-лесно. Например в контекста на енергийната криза, ЕС реши да използва в по-голяма степен ресурсите на фонда за нейното решаване. Националните планове трябваше само да бъдат адаптирани по съответния начин.
Обемът на ЕС бюджета ще остане отворен
Недостатъкът, според Европейската сметна палата, наред с другото, е, че ангажиментите за реформи, които често са неясни и не са пряко свързани с използването на средствата, трудно могат да бъдат контролирани. Следователно гъвкавостта ще бъде за сметка на вече неправилния контрол върху бюджета и фондовете. Освен това Комисията би имала силно влияние върху националната политика, ако изплащането на средствата бъде свързано с поетите от държавата-членка ангажименти за реформи. Фермерите и регионите също са недоволни. Те се страхуват, че реформата ще стане за тяхна сметка. Фон дер Лайен все още би могла да ги увери, че местните и регионалните администрации трябва да участват активно в изготвянето на националните планове и че селскостопанската политика трябва да заеме централно място.
Фон дер Лайен от своя страна иска освен това да обедини различните програми на ЕС във фонд за конкурентоспособност. Това означава, че този фонд ще бъде единствената точка за контакт за организаторите на проекти, от бизнес компании до изследователи и университети, в стратегически сектори от изкуствен интелект до биотехнологии. Той ще има за цел да предостави пълния набор от финансови инструменти за стимулиране на частните и публичните инвестиции. "Фондът за конкурентоспособност ще осигурява подкрепа за целия инвестиционен път – „от идеята до пазара", казва председателят на Комисията.
Все още не е отговорено колко голям ще бъде бюджетът и как ще бъде финансиран. Учудващо е обаче, че наскоро Комисията използва като референтен показател не само бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г., но и фонда "Корона". Вместо един процент от икономическото производство, бюджетът ще бъде 1,7 процента или, коригиран спрямо инфлацията, вместо 1,3 трилиона евро, ще бъде 2,1 трилиона евро.
Бюджетът на ЕС се пълнеше досега главно от държавите –членки на ЕС
Досега той се финансираше до голяма степен от страните-членки. В абсолютно изражение Германия бе основният доноор. Едва ли може да се очаква, че Германия щедро ще увеличи вноските си. Поради това Комисията настоява ЕС да получи нови собствени ресурси, т.е. приходи, които се вливат директно в бюджета на ЕС. През 2021 г. Комисията вече предложи за тази цел да се използват приходите от търговията с емисии, граничната такса за CO2 и глобалния минимален данък за фирмите. Съвсем наскоро беше добавена идеята за начисляване на такса за нарастващия брой малки колети от трети държави, което би засегнало по-специално платформите Temu и Shein. Цифровият/дигитален данък на ЕС също би могъл да допринесе и се обсъжда за включване в списъка на директни приходи.
За всичко това обаче, ЕК се нуждае от съгласието и подкрепата на държавите-членки, а те се колебаят. В крайна сметка този подход оказва натиск и върху националните им бюджети. Въпреки че не трябва да плащат повече, те ще имат по-ниски приходи, ако например парите от търговията с емисии се вливат в бюджета на ЕС – класически случай на "ляв джоб, десен джоб". Това важи по подобен начин за другите предложения на Еврокомисията относно собствените ресурси. Освен това Германия като индустриализирана страна вероятно дори ще бъде непропорционално натоварена, обременена, когато става въпрос за приходи от търговия с емисии. Всичко това, което се планира, може да бъде решено само ако ЕС натрупа нови дългове или поне погаси съществуващите по-късно. Все още обаче и затова няма достатъчна подкрепа от ДЧЕС.
Например прогнозата на бившия германски посланик в ЕС и нов главен съветник по европейските въпроси на канцлера Фридрих Мерц, Михаел Клаус може да се сбъдне. Преди месеци той предупреди, че четиридневната рекордна среща на върха на страните от ЕС за постигане на споразумение за последната финансова рамка ще се окаже само хладно предвкусване на това, което предстои този път.
Автор: Хендрик Кафсак, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"
