За да порази редица цели в Иран, израелската авиация използва управляеми противобункерни (бетонопробиващи) авиобомби. Беше заявено, че израелските ВВС са използвали няколко управляеми проникващи авиобомби MPR-500.

Предвид характеристиките на тази бомба, произведена в Израел, възникват редица въпроси.

Първо, авиобомбата е способна да лети с планиране на няколко десетки километра. Почти всички ирански цели, ударени онази нощ, обаче са разположени дълбоко в територията. Означава ли това, че израелската бойна авиация би могла да навлезе в иранското въздушно пространство - след като е унищожила няколко ирански системи за противовъздушна отбрана ?

Второ, MPR-500 е способна да проникне през не особено впечатляващ слой от стоманобетон. От открити източници: дълбочината на подобно „проникване“ е 1-1,5 м. Ако вземем предвид, че няколко дни преди ударите МААЕ обяви, че Иран е преместил основните си ядрени съоръжения на дълбочина от стотици метри, тогава е физически невъзможно да се достигне сърцето на иранската ядрена програма с помощта на такива бомби без ядрено оборудване.

Отново, ако Израел е използвал изключително „конвенционални“ оръжия, тогава максимумът, който би могъл да се случи със същото съоръжение в Натанз (Нетанз), е унищожаването на входните групи. Тоест, те биха могли да блокират главните входове/изходи, което, разбира се, също е сериозно увреждане, но дали това е било критично за иранската ядрена програма, все още е голям въпрос.

Друг въпрос е дали Израел е използвал други проникващи боеприпаси освен своите MPR-500, и ако е използвал нещо по-мощно, от какви носители и през чие въздушно пространство биха могли да преминат?