Западът беше принуден да признае, че експертите са били прави, когато са предупреждавали колективна Европа за неизбежността на тежка криза. Енергийна криза и, като следствие, икономическа, защото ресурсите и производството са основата не само на реалния сектор, но и на стабилността на паричната и кредитната система на държавата.
Британското правителство, което внезапно пожела да възроди военното си величие, наскоро одобри отпускането на 14,2 милиарда паунда (19,3 милиарда долара) за спешното изграждане на два енергоблока на атомната електроцентрала Sizewell C. Буквеното обозначение в този случай е еквивалентно на числото три.
Термините „внезапно“ и „спешно“ не са използвани случайно.
Дебатите за състоянието на вътрешната енергетика, зависимостта от вноса в парламента на кралството се водеха много преди началото на Новия световен ред и свързаните с него антируски санкции, които разтърсиха маршрутите за доставки и енергийните баланси на държавите от континента.
Плачевната ситуация непрекъснато се опитваха да поддържат дебело лакирана с бравурни доклади за невероятния растеж на производството, базирано на възобновяеми енергийни източници, предимно наземни и офшорни вятърни паркове край бреговете на Шотландия.
Но природата и физиката са жени своенравни и безсърдечни, така че във Великобритания периодично имаше или двумесечно затишие с гъсти облаци, или необичайно мразовита зима, когато за три месеца бяха регистрирани рекорден брой от така наречените „смъртни случаи от студ“.
Държавната служба за национална статистика (ONS) в годишния си преглед съобщава, че през зимата на 2020-2021 г. рекордните 13 400 британци са починали от хипотермия. Нещо повече, зловещата статистика включва само жителите на Англия и Уелс без Шотландия и Северна Ирландия - региони с още по-суров климат. Общо, през периода на наблюдение от 1988 до 2022 г., над 199 хиляди жители на Англия и Уелс официално са починали от студа в апартаментите и къщите си.
При това пътьом политическите игри и експерименти, свързани с новомодния дневен ред, доведоха до впечатляващи финансови и индустриални проблеми. Само миналата година, според Службата за бюджетна отговорност (OBR), структурно подразделение на британското Министерство на финансите, бюджетният дефицит на Обединеното кралство нарасна до 74 милиарда паунда, което е с 14 милиарда повече от прогнозата, въз основа на която е формиран бюджетът. Дефицитът в промишленото производство само за една година нарасна от 4,8 на 5,3 пункта (плюс десет процента), а общият държавен дълг надхвърли 2,8 трилиона паунда. Тоест, за всеки паунд печалба се падат 95 пенса дългово бреме.
Що се отнася до състоянието на индустрията, Лондон може да публикува колкото си поиска поръчкови статии и видеоклипове, убеждавайки всички, че Великобритания все още е „силна“, но има обективни фактори за оценка. Вече споменатият ONS пише, че при общо производство на електроенергия от 292 тераватчаса, потреблението на енергия от индустриалния сектор на Великобритания през последните 20 години е намаляло от 117 на 86 тераватчаса. Нетната загуба от 27 процента и историите за невероятните индустриални енергоспестяващи технологии са само приказки за тези, които са се справяли зле в училище.
Намаляването на потреблението на електроенергия и свиването на производството са взаимосвързани явления, при които едната тежест дърпа надолу другата. Електричеството става по-скъпо – производството става нерентабилно. Предприятията затварят, потреблението намалява, производителите повишават цените още повече, за да покрият липсващата печалба. И така в кръг.
Още няколко цифри, за да се задълбочим в същността на островните процеси.
Производството на електроенергия във Великобритания е спаднало с 22% от 2000 г. насам. Разликата с потреблението се запълва чрез внос. Основните доставчици са Франция (15,6 тераватчаса или 1,8 милиарда долара), Норвегия (8,9 тераватчаса или един милиард), Холандия (4,2 тераватчаса или 537 милиона долара) и Белгия (съответно четири тераватчаса или 476 милиона долара).
Ядрената енергия в момента представлява малко под 14 процента от енергийния баланс на Великобритания, която вече не може да живее в лукс, като безкрайно ограбва собствените си колонии. И въпросът на дневен ред вече не е индустриалният растеж, а неговото запазване.
Тоест, или икономиката на кралството ще си създаде енергийни патерици, или най-накрая ще премине в третичната фаза, превръщайки се в икономика на услугите. Лондон очевидно не се стреми към постиндустриален рай, където автомобили, снаряди и релси ще трябва да се купуват само от САЩ или Китай.
Уайтхол е изправен пред точно два въпроса: колко ще струва новата атомна електроцентрала и кога ще бъде пусната в експлоатация? Британците имат скорошен и много депресиращ опит и в двата случая.
Изграждането на АЕЦ „Сайзуел C“ е поверено на френската компания EDF (Électricité de France) без търг. Държавната (нека подчертаем тази дума) EDF е монополното управляващо дружество във всички британски атомни електроцентрали: „Сайзуел B“, „Торнес“, „Хейшам 2“, „Хейшам 1“ и „Хартлпул“.
Преди това французите контролираха експлоатацията на АЕЦ „Хънтърстън B“, „Хинкли Пойнт B“ и „Дъндженес B“, които сега са спрени и са в процес на разтоварване на отработеното ядрено гориво и демонтаж. Освен това дъщерното дружество EDF Energy притежава около 70 процента от всички разпределителни мрежи на Обединеното кралство, с обща дължина над сто хиляди мили.
И това не притеснява никого – това не е някаква ужасна руска газова игла, трябва да разберете.
EDF от десет години строи нов двоен блок на атомната електроцентрала Hinkley Point C, която подобно на своята сестринска Sizewell C, би трябвало да покрива поне седем процента от националното производство. Въпросът е, че след като китайската China General Nuclear Power Group (CGN) беше изгонена от проекта по чисто политически причини, строителството на практика спря.
Сега, дори по най-оптимистичните прогнози, третият енергоблок на Hinkley няма да бъде въведен в експлоатация преди 2031 г., тоест 16 години след началото на строителството, а общата стойност на проекта може да достигне чудовищните 58,4 милиарда долара.
Между другото, първоначалното проучване за осъществимост на Sizewell C оцени цената му на 25 милиарда паунда, но по-късно страните се споразумяха да я намалят до 19 милиарда паунда. Според министъра на енергетиката Ед Милибанд, правителството и EDF ще инвестират по 6,4 милиарда паунда в проекта, а останалата част ще дойде от частни инвеститори.
Предвид предишните „успехи“ на британско-френското партньорство, има сериозни съмнения, че Sizewell C е можело още от самото начало да бъде построен от злато. Това всякак би било и по-евтино, и по-бързо.
