Цените на акциите на европейските компании в областта на отбраната претърпяха колебания в началото на седмицата, тъй като инвеститорите оценяваха подробностите – все още липсващи в някои области, на рамковото търговско споразумение, сключено в неделя между САЩ и Европейския съюз, пише CNBC.
Първоначалното притеснение беше, че ангажиментът на ЕС да увеличи покупките си на американски стоки и по-конкретно на военно оборудване, може да бъде за сметка на европейските отбранителни компании, които постигнаха силен ръст на цената на акциите си тази година на фона на очакванията, че регионът ще увеличи разходите за отбрана. Сред тях са френската компания Thales, чиято цена на акциите намаля с 4,3% в понеделник, германските Renk и Rheinmetall, които отбелязаха спад от съответно 5,1% и 3,3%, и италианската Leonardo, чиито книжа поевтиняха с 0,74%.
Анализатори отбелязват пред CNBC, че тези опасения са неоснователни и че европейските компании в областта на отбраната ще продължат да се възползват най-много от по-големите национални бюджети през следващите години, особено поради факта, че те не разполагат с производствен капацитет, за да задоволят сами всички нужди на региона.
Според обобщение на сделката от Белия дом ЕС ще направи нови инвестиции в размер на 600 млрд. долара в САЩ до края на мандата на президента Доналд Тръмп през 2028 г. в допълнение към 100-те милиарда долара, които компании от съюза инвестират ежегодно в момента. Добавя се, че блокът се е съгласил „да купува значително количество американско военно оборудване“, като Тръмп заяви пред репортери, че ще бъдат закупени оръжия на стойност „милиарди долари“.
В своето изявление ЕС посочи само, че компании в блока „са изразили интерес да инвестират най-малко 600 млрд. долара“ в „различни сектори“ в САЩ до 2029 г., като вместо това уточни намерението си да купи американски втечнен природен газ, петрол и продукти в областта на ядрената енергия в размер на 700 млрд. евро и AI чипове на стойност 40 млрд. евро.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не спомена военните покупки от САЩ в изявлението си за сделката, която беше постигната две седмици след като тя представи предложение за седемгодишен бюджет в размер на 2 трлн. евро, включващ петкратно увеличение на сегашните разходи за отбрана и космически програми. Като цяло ЕС очерта планове да мобилизира около 800 млн. евро за нови разходи за отбрана като част от мащабна кампания за превъоръжаване, включително чрез заеми и облекчаване на ограниченията за фискални разходи.
Липса на капацитет
Цифрите, посочени в търговското споразумение, са източник на несигурност, казва пред CNBC Питър Шафрик, глобален макростратег в RBC Capital Markets.
„По-специално за отбраната това е от значение, тъй като знаем, че не всички европейски разходи могат да бъдат направени с европейски фирми. Поради това не е ясно дали посочените суми са в допълнение към планираните и дали разходите ще бъдат направени в кратък или дълъг срок (т.е. 10 години), което също е много несигурно“, допълва той.
Очакваше се доставчици на американската армия като Lockheed Martin, Northrop Grumman и Raytheon да се възползват значително от по-високите разходи на ЕС, тъй като те удължават съществуващите договори и печелят нови въпреки призивите на европейските ръководители и лидери да се запази колкото се може повече финансиране в региона.
Дмитрий Пономарьов, продуктов мениджър на борсово търгувани фондове в инвестиционната компания VanEck, отбелязва, че Европа е представлявала приблизително 35% от целия износ на оръжия за САЩ между 2020 и 2024 г., а САЩ са доставяли около 64% от оръжията, внасяни от европейските страни членки на НАТО.
Стокхолмският международен институт за изследване на мира „изрази притеснения относно амбициите на ЕС за местни производители на отбранителна техника, като се позова на историческите затруднения при увеличаването на производството, инфлацията при разходите поради протекционистките политики и продължаващото разминаване между търсенето и предлагането в рамките на блока“, коментира Пономарьов.
„Американските подизпълнители в областта на отбраната вероятно ще се възползват най-много от тази сделка. Въпреки че европейските военни компании първоначално реагираха отрицателно на новината, в дългосрочен план те все пак биха могли да се възползват, ако общият размер на европейския пазар в областта на отбраната расте по-бързо, отколкото местните компании могат да поемат“, отбелязва анализаторът.
Натиск за разходи на местно ниво
Капиталът ще се прехвърли от компаниите от частния сектор към местата, където се търси най-висока възвръщаемост, ако САЩ направят икономиката, пазарите и регулациите си по-привлекателни от тези в Европа, казва Дийн Търнър, главен икономист за еврозоната и Великобритания в инвестиционното подразделение на UBS Global Wealth Management. Но от съобщението към момента е трудно да се разбере какво е ново и допълнително и какво щеше да се случи така или иначе, допълва той.
„Според мен проблемът е във времето. Ако страните желаят да инвестират в отбранително оборудване, възможностите им за доставки на този етап са донякъде ограничени. В Европа имаме много производители на отбранителна техника, но вероятно недостатъчно, за да осигурят такъв ръст на производството“, коментира Търнър.
„Разбира се, част от парите ще потекат към САЩ, защото това е единственият доставчик на редица ключови отбранителни системи. Много средства ще се насочат и към Великобритания. Аз все още съм на мнение, че намерението на Европа, което (френският президент Еманюел) Макрон и други са изразявали ясно, е, че много по-голяма част от тези разходи трябва да се направят на местно ниво“, допълва той.
„Така че само заради едно търговско споразумение, за момента дори се колебая да го нарека сделка, няма да се стигне до промяна в отбраната на САЩ“, казва Търнър.
Саймън Ивънет, преподавател по геополитика и стратегия в бизнес училището IMD и съпредседател на Световния икономически форум за търговия и инвестиции, казва, че думата „инвестиция“ се използва „много свободно във всички търговски споразумения на Тръмп“, включително и в неотдавнашното обявяване на ангажимент за инвестиции от 600 млрд. долара от страна на Саудитска Арабия.
„Когато го разгледате по-подробно, става ясно, че тя включва разходи за отбрана, инвестиции от частния сектор и широк спектър от други неща. Какво означава това в контекста на споразумението между ЕС и САЩ? На този етап, кой знае“, отбелязва Ивънет.
Европейската комисия даде да се разбере, че сумата от 600 млрд. евро се отнася до инвестиции на частния сектор, което означава, че няма да има допълнителни разходи от европейските правителства освен за закупуване на енергия“, допълва той.
„Накратко, това споразумение включва много дим и огледала..., тази сделка само печели време, за да бъдат изяснени по-конкретните подробности“, счита Ивънет.
