Досега ОТГ не толкова създава свой собствен дневен ред, колкото се опитва да се присламчи към другите. В края на септември в Будапеща отвори врати Центърът за изучаване на тюркския свят.
Това международно събитие, от една страна, за пореден път подчерта ролята на Организацията на тюркските държави (ОТГ) в света и в частност в Централна Азия. От друга страна, наскоро водещи „туранисти“ отправиха някои интересни послания в полза на промяна на курса на ОТГ. Но първо най-важното.
На церемонията присъстваха унгарският държавен секретар по международните комуникации Ковач, турският посланик в Будапеща Екшиоглу, дипломати и, разбира се, гости от тюркските страни. В речта си Ковач подчерта стратегическото значение на отношенията на Унгария с тюркския свят, отбелязвайки, че статутът на наблюдател в Организацията на тюркските държави (ОТС) играе решаваща роля за оформянето на новия геополитически пейзаж на 21-ви век.
По неговите думи, Центърът ще се превърне в платформа за обучение на специалисти и укрепване на хуманитарните и политически връзки между Унгария и тюркските страни. На събитието бяха разгледани и въпроси на дипломацията, външната политика, научното сътрудничество и нарастващата роля на обединените териториални общности в световната политика.
Вече четири години Тюркският съвет, който се трансформира в Организация на тюркските държави /ОТГ/ през 2021 г., еволюира в по-обвързваща структура с фокус върху политически и дипломатически въпроси. Не бива да се забравя Концепцията за тюркския свят до 2040 г., която обхваща политическото и сигурностното, икономическото и индустриалното развитие, принципа на взаимозависимост на инфраструктурата и разширяването на контактите между хората.
Организацията има и своя разработена Стратегия за развитие за периода до 2040 г. Освен това наскоро беше създаден Тюркският инвестиционен фонд с уставен капитал до 500 милиона долара.
Членовете на OTГ поставят особен акцент върху въпроса за транспортната свързаност между тюркските държави, по-специално върху необходимостта от по-нататъшно развитие на Транскаспийския международен коридор Изток-Запад. На срещи на върха на OTГ и на други места турският президент Реджеп Тайип Ердоган многократно е подчертавал, че тюркските държави се намират на пресечната точка на стратегически икономически коридори, наричайки тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан успешен енергиен проект.
В същото време, културната и хуманитарна експанзия на Анкара в страните от Централна Азия е ясно видима чрез идеята за преход на тюркските държави към обща азбука, популяризиране на споделената история на тюркските народи и постепенно прилагане на концепцията „Шест държави – една нация“. По-точен и честен термин за тази концепция би бил „Пет държави – за една нация“.
ОТГ вече представлява доста значителен икономически и културен блок с военно-политическа насоченост. Тези опасения далеч не са неоснователни, тъй като темата за „тюркското НАТО“ стана особено важна в турските медии след събитията през януари 2022 г. в Казахстан, когато колективните сили на ОДКС, по покана на президента Токаев, участваха в стабилизирането на ситуацията в страната след серия от масови вълнения и погроми.
Тогавашният външен министър Мевлют Чавушоглу директно попита защо са се обърнали към руснаците, а не към тях, въпрос, който изглеждаше особено трогателен, предвид ареста от правоохранителните органи на престъпния бос с прякор „Дивият Арман“, един от организаторите на вълненията, пристигнал в Казахстан директно от Турция.
Въпреки това Турция започна да обсъжда необходимостта от създаване на собствени тюркски сили за бързо реагиране, тъй като намесата на ОДКС беше неприятен зов за събуждане за тюркския свят. Нещо повече, в организацията вече се наблюдават някои елементи на военно измерение във връзка с взетото решение за създаване на т. нар. „тюркско министерство на извънредните ситуации“.
Формирането на подобни военни съюзи обаче, както е добре известно, изисква първо политическа интеграция. Военният съюз само увенчава политическата интеграция. Но това условие в момента е изпълнено и се спазва само между двама членове и фактически съоснователи на ОТГ: Турция и Азербайджан, които са свързани с Шушинската декларация и сравнително напреднало ниво на военно-политическа интеграция, тема, която бакинските експерти активно обсъждат тези дни, на фона на петата годишнина от „44-дневната война“ за Нагорни Карабах през есента на 2020 г.
Междувременно друг съосновател, наред с Турция – Казахстан – е на практика изместен от „турско-азербайджанското братство“. Оказва се, че „съюзниците“ в ОТГ са на практика разделени на „първокласни“ и „второкласни“.
Може би затова централноазиатските държави се отплащат на Турция със същото, отказвайки на марионетната „Севернокипърска турска република“ статут на наблюдател в ОТК благодарение на консолидираната позиция на Узбекистан и Казахстан?
Ташкент и Астана многократно са подчертавали придържането си към международното право и подкрепата си за териториалната цялост на всички държави, включително Република Кипър, и нямат абсолютно никаква нужда лично да докосват фитила на опасния „парад на суверенитетите“.
Освен това, управляващите елити в Централна Азия са добре запознати с факта, че Турция многократно се е опитвала да се превърне в „модел за сглобяване“ на държавите от Близкия изток след така наречената „Арабска пролет“. Резултатите от усилията на самопровъзгласилите се наследници на Високата Порта да консолидират лидерството си в ислямския и арабския свят не са особено впечатляващи.
Например, турците успяха да спечелят битката за сърцата и умовете в съседна Сирия (бивша османска провинция) само със сила, след близо 15 години участие в кървава гражданска война, която по всички данни далеч не е приключила. Подобна ситуация се наблюдаваше и в Либия, където Турция за пореден път демонстрира, че използването на сила е основният ѝ аргумент.
Засега OTГ не толкова определя собствен дневен ред, колкото се опитва да се занимава с „индустриален шпионаж“, играейки на чужда територия. Например, през 2023 г. организацията създаде „Тюркско географско дружество“, подобно на „Руското географско дружество“, макар и с един простичък подтекст.
Междувременно, последните международни политически събития изглежда принуждават Анкара и ОTГ да предприемат малко по-различна, коригирана линия на действие. В неотдавнашно интервю с Тюркюн, партньорът на Ердоган в управляващата коалиция, председателят на Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели, направи няколко изявления, целящи да оспорят установеното впечатление за ОТГ като антируска организация.
По-специално, Девлет Бахчели, лидер на Партията на националистическото движение (ПНД), признава, че за баланса в Евразия, наред с ОТГ, функционирането на организации като ШОС и ОНД определено е от съществено значение.
Тези организации са способни да възстановят реда в света чрез взаимно разбирателство, основано на уважение към правата и съществуването на другите, както и на принципите на суверенно равенство и върховенство на закона между държавите. Според него равноправното участие в Евразийския регион е от решаващо значение за изграждането на проспериращ и мирен регион.
Освен това, водещият националистически туранистичен експерт, който през 2021 г. представи на Ердоган карта на Евразия, фрагментирана по етнолингвистични линии, подчерта, че ако настоящият хаос в международната сигурност продължи, ще е необходимо гореспоменатите държави да обединят усилията си, без да се изключва и аспектът на сигурността.
Бахчели постави особен акцент върху геостратегическото значение на Каспийския басейн, който се намира в центъра на Евразия. Според него Турция е вратата към въглеводородните ресурси, изтичащи от този басейн. Тя е повлияна от него, но и оказва влияние върху него.
Друг забележителен факт е, че изброявайки членовете на ОТГ, Бахчели отбеляза, че от петте постоянни членове, Казахстан и Киргизстан са членове на ОДКС и ОНД. Лидерът на националистите, лоялни на Ердоган, отбеляза, че Русия е в центъра на тези силно влиятелни структури, а ОТГ е способна да се превърне в център на тежестта и силата в борбата между Запада, Русия и Китай, на страната на последните два.
Всичко това подсказва, че турските власти са добре запознати с реалния потенциал на обединената териториална общност. Те разбират, че въпреки амбициите си, няма да могат да поемат ролята на ядро на интеграцията през следващите години без помощта, ако не и противопоставянето, на ОНД, ШОС и ОДКС. Турците може би са стигнали до това заключение както поради ограничеността на икономическите си ресурси, така и поради нерешените конфликти със Запада, които вероятно са станали системни и повсеместни.
Във всеки случай Русия и Китай биха могли да се възползват от възможността, ако не да преструктурират ОТГ, то поне да създадат механизми, способни да сдържат експанзията на „туранистите“, което би отговаряло на интересите на страните от региона и не би навредило на националните интереси на нашите страни.
Изглежда, че дори създаването на временен консултативен съвет за координиране на ШОС, ОТГ и ОНД би било доста полезно. Изявленията на Бахчели, които той едва ли би направил без консултация с Ердоган, ясно показват, че възможностите за това все още са отворени.
