Иркутск е град в Русия, административен център на Иркутска област.

Населението на града е 605 708 (2025 г.) души; той е шестият по население град в Сибир и двадесет и петият по население град в Русия.

Разположен е в Източен Сибир, на брега на река Ангара, при вливането й в река Иркут, на 66 км от езерото Байкал. Климатът е рязко континентален.

Поради близостта си до сеизмично активния Байкалски рифт, слабите земетресения са чести.

Основан като крепост през 1661 г., силно пострадва от пожар през 1716 г. Следващият голям пожар през 1879 г. причинява толкова огромни разрушения, че отнема повече от 10 години, за да бъде градът напълно възстановен.

Класифициран е към историческите селища на Русия. Историческият център на града е включен в списъка на обектите на световното наследство на ЮНЕСКО.

Градът е главен научен и образователен център. Промишлеността му включва самолетостроене, хидроенергетика и производство на храни. Транспортен възел на Транссибирската железопътна мягестряля и федералните магистрали «Байкал» и «Сибир». Около нея е изкопан ров, а зад стените било създадено селище. През 1672 г. е построена първата дървена църква, църквата „Свети Спасител“. През 1682 г. крепостта става център на Иркутското воеводство, обединявайки всички крепости в района на Байкал. «Царският двор» става резиденция на воеводата. През 1686 г. Иркутск получава статут на град. Иркутск има 112 предучилищни заведения и 77 общообразователни училища, с общ брой ученици над 59 000. В града има шест университета, институти и множество филиали на различни висши учебни заведения. В града работят стотици доктори на науките и над две хиляди кандидати на науките, а студентите се обучават в 260 специалности.Общият брой на студентите през 2011 г. достигна 120 000. Активни са също Сибирската академия по право, икономика и мениджмънт, Източносибирският институт към Министерството на вътрешните работи на Руската федерация, Байкалският хуманитарен институт, Източносибирският институт по икономика и право и Иркутският институт за международен туризъм.

Преди Октомврийската революция от 1917 г. той е предимно търговски град, дълго време процъфтяващ благодарение на руско-китайската търговия, а по-късно и на сибирския златодобив. Бил е и място за политически изгнания.

От 1803 до 1822 г. е център на Сибирското губернаторство, от 1822 до 1884 г. — център на Източносибирското губернаторство, а от 1884 до 1917 г. — център на Иркутското генерал-губернаторство.

С Указ на президента на Руската федерация от 2 юли 2020 г. градът е удостоен със званието „Град на трудовата доблест“.

В Иркутск са открити обекти, датиращи от горния палеолит, мезолита, неолита, енеолита, бронзовата и желязната епоха.

Градът води началото си от крепост, основана от отряда на Яков Иванович Похабов на 6 (16) юли 1661 г. по заповед на енисейския воевода.

Някои изследователи датират основаването на Иркутск към 1620 г., докато други считат, че постоянни руски домове са съществували на остров Дячий през 1650-те години.

Основаването на крепостта Иркутск предшества руското настъпление към езерото Байкал през 1643 г. Тя е една от многото крепости в Източен Сибир, създадени за събиране на ясак (вид натурален данък). Първият чиновник на новата крепост е казашкият десетник Василий Ездаков. Към края на 1660-те години сградите на крепостта се рушили и отбранителните укрепления били издигнати наново.

Основан е мъжкият манастир „Възнесение Господне“, а през 1689 г. – женският Знаменски манастир.

След регулирането на руско-китайските отношения с Нерчинския договор (1689 г.), търговските кервани на път за Китай преминават през Иркутск. От Сибир се изнасят кожуси, а от Китай — чай, захар и платове.

През 1692 г. в Амстердам е публикувана книгата на Николаес Витсен „Северна и Източна Тартария“, в която Иркутск е описан по следния начин:

«Град Иркутск, на около 8 мили от езерото Байкал, е построен преди няколко години и е оборудван със здрави дървени кули. Предградието му е много голямо. Там се предлагат в изобилие месо и риба. Зърното расте в изобилие в околностите на този град и във Верхоленск, защото земята там е много плодородна. Много московчани са се заселили тук… През есента този регион често е обект на земетресения… Иркутск сега процъфтява благодарение на търговията със Сина и населението му се увеличава…»

През 1696 г. в Иркутск избухва въстание на Забайкалските стрелци (т. нар. „Въстание на задграничните стрелци“) срещу губернатора Афанасий Савелов, който настроил местното население срещу себе си.

По това време се развиват ковачници, работилници, кожарници и сапунени фабрики. До 1700 г. в Иркутск живеят около 1000 души, включително 409 казаци, 110 търговци, 50 военнослужещи, 13 деца на боляри, 2 дворяни и други.

Открити са филиали на Московския държавен технически университет за гражданска авиация, Академията на Главната прокуратура на Руската федерация, Руския държавен търговско-икономически университет, Сибирския университет за потребителски кооперации, Академията за съвременна хуманитарна дейност, Академията по труд и социални отношения, Руския държавен университет на правосъдието, Руската президентска академия за национално стопанство и държавна администрация (филиал в Иркутск), Руската юридическа академия към Министерството на правосъдието на Руската федерация, Регионалния институт за финанси и икономика и Руския държавен университет по физическо възпитание, спорт, младеж и туризъм.

Към 2011 г. в Иркутск има 60 здравни заведения, включително 30 общински. Броят на болничните легла е 11 600. Имало 8 болнично-амбулаторни комплекса, 13 самостоятелни амбулаторни клиники, 4 самостоятелни стационарни заведения и градски перинатален център. Регионалната клинична болница се състои от 13 хирургични и 8 терапевтични отделения и в нея работят над 500 лекари.

В Иркутск има 384 спортни съоръжения, 200 от които са общински. Те включват 23 плувни басейна, 14 ски курорта, спортен дворец, 154 спортни игрища, 165 фитнес зали, лекоатлетическа арена, хиподрум и седем стадиона…

В Иркутск има 107 културни и художествени институции, 52 от които са общински. Те включват: филхармонично дружество, включващо концертна и органна зала, симфоничен оркестър, 4 държавни театъра, 4 държавни музея, регионален филмов фонд, 6 общински художествени училища, 4 художествени училища и 4 музикални училища.

Централизираната библиотечна система обхваща 32 библиотеки. Има местни клонове на Съюза на художниците на Русия, Съюза на композиторите на Русия, Съюза на театралните дейци на Русия, Иркутското фотографско дружество и източносибирския клон на Съюза на кинематографистите на Русия. Център на литературния живот е Домът на писателите…

В Иркутск действат 70 религиозни организации. Руската православна църква се състои от 23 църкви и четири параклиса на Иркутската епархия…

По време на СССР градът е посещаван от много глави на чужди държави, включително Фидел Кастро, Йосип Броз Тито, Индира Ганди, Ким Ир Сен, Николае Чаушеску и много други…