Според Закона за обществените поръчки в търговете за тяхното изпълнение все още могат да участват без ограничения всички фирми, които разполагат с необходимия финансов ресурс и обороти. На практика това означава, че ако утре започне изпълнението на нов пътнически терминал на летището в Пловдив или Горна Оряховица, в търга ще може без проблеми да участва и австрийската компания „Щрабаг“, която построи такова съоръжение на аеропорта в София и малко след това се срути покривът му. Или при пътно строителство – турската „Мапа Дженгис“, която забави с години старта на магистрала „Тракия“. Или друга компания, известна с недотам качествената си или просто бавна работа у нас. За участието на подобни фирми трябва да има строги ограничения. Нищо че най-вероятно самите компании ще обявят подобно условие за дискриминационно.
Разбира се, ако се въведат такива критерии, договорите, които подписва България с каквито и да е компании за изпълнението на даден проект, трябва изцяло да защитават българския, а не нечий корпоративен интерес. И то така, че при неизпълнение на клаузите компанията да дължи неустойка, а не бюджетът (данъкоплатците), на компанията изпълнител.
Резултатът при всички случаи ще е по-качествено строителство, инфраструктура, доставки. Както и респект от страна на фирмите, които се кандидатират за изпълнение на обществена поръчка.