"Кога ще си идваш в България?" - този въпрос, който българите в чужбина сигурно чуват по-често от всички други възможни въпроси, на пръв поглед отеква логично, разбираемо и естествено. Близките и приятелите искат да те видят, те смятат за даденост, че ти именно „СИ идваш", а не просто „идваш". Добре, но ако ти вече имаш свой дом, семейство и работа примерно в Германия, възвратното местоимение обърква. „Идваш си" по месторождение в България, да, но после пък, когато се връщаш в Германия, ти пак „си идваш" - по местоживеене и по месторабота. Звучи шизофренно.
Пътуващият човек не е нито номад, нито безродник
Знам, че още на това изречение мнозина ще се възмутят, ще заговорят за татковината, родолюбието, идентичността, принадлежността и т.н. Но ако за момент оставим тези емоции настрана, веднага ще видим, че за „пътуващите българи" собствената им съдба не подлежи на подобно опростяване. Част от тях са напуснали България, за да учат или да работят другаде, но без окончателно оформен план за бъдещето. Опитът на други нации показва, че сериозен процент от тези хора (поне 20-30 на сто) в крайна сметка никога не се връщат окончателно в родината си. Или се връщат чак на стари години. Или пък - ако могат да си го позволят, избират „сезонен живот" ту на едното, ту на другото място. Тези хора не са нито номади, нито безродници, нито личности с объркана идентичност - те просто живеят в свой собствен житейски проект, в който месторождението не е някаква котва или топуз на крака им, а просто биографично-географски факт.
Днес миграцията, особено в по-напредналата част от света (към която спада и България), изглежда много по-различно, отколкото преди 50 или 100 години. В голяма степен ѝ е отнет драматизмът, изборът да (по)живееш или (по)работиш в друга страна вече не е съдбоносно решение завинаги. Тук навярно трябва да се изброят и многобройните нови фактори, които предопределят това явление: глобализацията, ускореният ритъм на живот, невероятно повишената мобилност, лесните и евтини комуникации. И не на последно място - политическата рамка, която осигурява поне на хората в ЕС възможността да работят и живеят където си искат.
Променя се и себеусещането на тези хора. На въпроса „Ти какъв си?" все по-често ще чуете не отговора „българин", а, примерно „моряк на танкер под панамски флаг" или „лекарка в Манхайм" или пък „студент в Масачузетс". Така, впрочем, с появата на националните държави в Европа преди няколко века, дотогавашната идентичност на масовия човек като „християнин" постепенно отстъпва пред новата и модерна национална идентичност, обясняват историците. Една част от съвременните „пътуващи хора" без напрежение носят в джоба си по два паспорта - и в това няма нищо нито сензационно, нито осъдително. Защото паспортът е преди всичко документ, удостоверяващ правоотношенията между носителя и съответната държава. Или казано с известно преувеличение - той е нещо подобно на шофьорската книжка. Да, носителят му има ясно формулирани задължения към издаващата държава, но той се ползва и от правата на неин гражданин. Да обичаш държавата, която ти е издала паспорта, не е задължително. (Пък и как ли точно се обича държава?) Важно е да спазваш договора си с нея. Така, както шофьорът изобщо не е длъжен да обича Правилника за движение по пътищата, а трябва просто да го спазва.
Хора с множествена идентичност
С две думи: връзката на човека с родното му място, с близките и със собственото му минало не може да се затвори нито между кориците на паспорта, нито в произхода или езиковите автоматизми, които го закотвят завинаги към една държава. Тази връзка обхваща още много екзистенциални елементи: майчиния език, голямата и малката история, манталитета, ако щете дори битовата култура. И всичко това е част от сложната мозайка, от която е слепен съвременният човек. Този човек, който все по-често е „пътуващ" и с множествена идентичност.
Едни ще кажат, че това е добро, други - че не е. Но то просто се случва. Пред очите ни.
DW
Най-четени статии:
-
Плененият от руснаците в Украйна немски танк Leopard 2A6 беше…
-
Президентът на САЩ Джо Байдън днес ще произнесе предизборна реч…
-
Посланикът на Литва в Швеция, бивш ръководител на литовското външно…
-
Заедно с 12-ия подсъдим по делото за терористичната атака в…
-
Русия изпрати още военни части в Очеретине в Източна Украйна,…
-
Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че руските атаки срещу енергийния…
-
Руските сили не се отказват от опитите да превземат Часов…
-
Известният немски производител на строителни материали Knauf напълно приключва дейността си…
-
762,2 хиляди украински граждани работят легално в Полша, много от…
-
Заместник-министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Рябков е…
от нета
-
ОВЕН (21 март - 20 април) Определено може да…
-
Евгения и Ваня Джаферович отвориха бистро с името Yugo by…
-
Внукът на Алла Пугачова – певецът Никита Пресняков, е сред…
-
Актрисата Нети сподели кадри по бански в социалните мрежи и…
-
Чилиец успя да си купи нов телевизор, използвайки само изгубени…
-
В последните години продуктите с коноп и по-специално CBD капките…
-
Цветница се пада в неделята след Лазаровден, една седмица преди…
-
Органите на реда във Вилата на любовта Маргарита и Кристиян…
-
Бритни Спиърс официално уреди делото си за попечителство с баща…
-
Лидерът на руската хеви-метъл група "Коррозия металла" Сергей Троицки е…