България се оказа в групата на 12 държави в ЕС с макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат анализирани по-задълбочено. Това показа доклад за ранно предупреждение на Европейската комисия, представен вчера. Оценката се прави на база десет ключови показателя, като за всеки е изчислен праг, над чието равнище се обръща внимание. Страната ни прекрачва прагове на три показателя за външни и един за вътрешни дисбаланси - баланс по текуща сметка, нетна международна инвестиционна позиция като процент от БВП, номинален разход за единица труд, дълг на частния сектор. Според Министерството на финансите индикаторите са построени на базата на осреднени стойности за 3- или 5-годишен период, така че те не отразяват текущо състояние, а отчитат развитие.
По баланс по текущата сметка например през 2010 г. България не покрива прага от дефицит под -4% от БВП, като се посочва, че през 2008 и 2009 г. той е бил -23,1 и -8,9%. От МФ обаче обясняват, че високите дефицити са се дължали на големите чуждестранни финансови потоци преди започването на кризата и в средносрочен период се очаква да влезем в изискванията.
Отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция за 2010 г. над заложените -35% от БВП се дължи на значителния поток на капитал под формата на чужди инвестиции на местната банкова система от банки майки през годините преди кризата, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали. Според МФ до 2013 г. дефицитът ще се свие с 26 пр. пункта. Индикаторът за задлъжнялост на частния сектор включва в себе си всички видове задължения на фирмите и домакинствата както към финансови институции и помежду си, така и към компании майки и собственици на предприятия. Отношението на общите задължения на частния сектор към БВП в края на 2010 г. е 169% при 160% максимално заложена граница. След присъединяването ни към ЕС високите предкризисни ръстове на банковите кредити доведоха до нарастване на цялостната задлъжнялост, посочват още от МФ и допълват, че през 2011 г. се наблюдава тенденция на изплащане на задължения към банки майки и на дъщерни фирми към собственици в чужбина, както и на междуфирмени задължения. Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74,2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70,5%. Динамиката за разходите за труд на единица продукция през 2010 г. надхвърля индикативния праг от 12% заради високите стойности през 2007-2009 г. Според експертите на Дянков в средносрочен план ще влезем в рамките на ЕК.
Извън доклада на ЕК са Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които вече са обект на засилено наблюдение по програми за финансово подпомагане. Сред сложените под наблюдение са още Белгия, Италия, Испания, Кипър, Великобритания, Дания, Финландия, Франция, Унгария, Словения, Швеция. Според еврокомисаря по валутните въпроси Оли Рен в случая на България по-сериозният анализ се налага, за да се оценят по-добре външната среда и динамиката на разходите и производителността на труда.