- Г-це Панайотова, комисията по европейски въпроси обсъди годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Каква е технологията за изработването й?
- Позволете да отбележа, че новост е дори начинът, по който се формира тази работна програма. Променихме технологията така, че в нея да могат да влизат т. нар. нови досиета, т.е. законопроектите на Европейската комисия, които тепърва ще бъдат разглеждани. Целта е да се възползваме от правата си, включително от правото да кажем „не“ в случаите, когато намираме, че даден проект противоречи на националните интереси или че е възможно да бъде решен в рамките на законодателствата на страните членки и не е нужно да става част от общоевропейското законодателство.
За да сме максимално информирани като комисия, първо каним посланиците от председателската тройка. Това са държавите, които са председателствали ЕС в предходния период, в момента или предстои да поемат председателството. После каним в комисията представители на правителството, за да научим техните приоритети. Последен изслушваме представител на Европейската комисия – тази година това беше нейният зам.-председател Марош Шевчович. Естествено, своите предложения дават и другите парламентарни комисии, след което се прави и програмата, която после се гласува в пленарна зала.

- Какви са акцентите в тазгодишната програма по европейските въпроси?
- Програмата стъпва върху т. нар. приоритетни шапки, произтичащи от приоритетите на Европейската комисия. За 2012 г. те са четири: изграждане на стабилна и отговорна Европа, изграждане на съюз на устойчив растеж и солидарност, осигуряване на ефективен глас на Европейския съюз на световната сцена и последният е разумно регулиране и ефективно изпълнение, касаещ актовете на ЕК.
Основният акцент в програмата на Народното събрание е свързан с излизането от кризата и актовете, необходими за тази цел. На следващо място е противодействието на младежката безработица и стимулиращи мерки за създаване на заетост за младите хора; на трето – нарастване на ролята на ЕС в глобален мащаб.

- На страницата ви във Фейсбук пише, че и в политиката, както и в живота трябва да се желаят постижими цели. Кажете кои са постижимите цели в еврочленството на България в най-близко бъдеще, например до края на 2014 г.?
- Преди около седмица бе приет годишният доклад на нашата комисия, който отразява напредъка по усвояването на евросредствата и какво още трябва да се направи към максимално постижимото. За 2011 г. имаме 20 процента усвояване на евросредствата и около 70 процента – договорени. Налице е двукратен ръст в усвояването на средствата спрямо 2010 г. и този темп е устойчив. Освен това към настоящия момент няма опасност от загуба на евросредства. До средата на годината трябва да бъдат договорени още, и то в максимален обем, за да могат да бъдат усвоени до края на 2013 г.

- Нека го кажем по простичък начин – какво ще усетят българските граждани от напредъка в усвояването на евросредства?
- Най-голям напредък има по Оперативна програма „Транспорт“. При нея има трикратен ръст по отношение на договарянето и четирикратен – при усвояването на средствата. Това са продължаващият по график строеж на магистрала „Тракия“, работата по магистралите „Струма“ и „Марица“, рехабилитацията на пътища. Сред нещата, които хората ще усетят, е и разширението на софийското метро, неговите два нови лъча.
Успешен модел на програма е и „Регионално развитие“, където много нагледно се вижда как с европейски средства могат да се реализират реформи. Добри резултати има и при Оперативна програма „Човешки ресурси“, с чиято помощ наблюдаваме нарастване на често критикувания в миналото административен капацитет. Добри думи заслужават и Програмата за развитие на селските райони, „Джесика“ и програмата за енергийна ефективност.
Това е важно и за следващия програмен период 2014-2020 г. - да се очертаят приоритетите, както и да се заложат нужните средства за съфинансиране. Занапред акцентът ще е върху прилагането на кохезионната политика на ЕС, за да се види реалният ефект от усвояването на евросредствата.

- Преди време казахте за „Класа“, че за следващия програмен период 2014-2020 г. не би било зле да има една обща рамка, да я наречем закон за евросредствата. Има ли развитие тази идея?
- Да, все още смятам, че е нужна единна рамка, тъй като вече има много постановления на Министерския съвет, други нормативни документи и хората, от една страна, свикват с това, но продължават да са затруднени.
В този смисъл закон за еврофондовете наистина се предвижда и той ще бъде подготвен и внесен от Министерския съвет. Преди това обаче трябва да се вземе решение каква ще е управленската структура за европейските фондове през следващия програмен период, за да може законът да отразява именно конкретната структура и организация. На този етап с това се занимава екипът на министъра по евросредствата Томислав Дончев. Може би ще се върви към създаването на централизирана агенция. Комисията по европейските фондове анализира както плюсовете, така и рисковете на подобен подход и запозна министър Дончев със заключенията си. Важно е да се знае, че успоредно с работата по този законопроект трябва да върви и работата по големите проекти, най-вече тези, които са свързани с инфраструктурата – енергийна и транспортна. Това е необходимо, за да може тяхната реализация да започне още със стартирането на следващия програмен период.

- Ще ви върна към една новина от последните дни – Европейската комисия постави България в списъка на държавите от ЕС с рискови дисбаланси в икономиката. Нима вече не сме отличници или комисията работи със стари данни?
- Като че ли основната част от критиките, отправени към България, са на базата на данните от 2006-2008 г. Самата процедура на Европейската комисия, за която говорим, е нова – става дума за предварителна координация на макроикономическите показатели и на проектобюджетите на страните членки. От друга страна, един от упреците към България е за ръста на заплатите, но не може да не се отчита позицията, от която стартира страната ни. В този смисъл понякога не е достатъчно да се гледат само статистическите данни, а трябва да се отчитат и обстоятелствата, тенденциите – въобще процесите в дълбочина. Защото, когато става дума за финансова дисциплина, за нисък бюджетен дефицит – да, ние сме сред отличниците в Европейския съюз и това не може да бъде отречено или подценено.

- В публичното пространство битува впечатлението, че в неотдавнашния междинен доклад на Европейската комисия България е критикувана, а Румъния – хвалена? Така ли е, толкова черно-бели ли са оценките?
- Не бих казала, че има толкова голяма разлика в оценките за София и Букурещ. По-скоро има разлика в политическия прочит на този доклад в България и Румъния. У нас парламентарните групи от опозицията акцентираха в оценките си за този доклад най-вече върху препоръките, които на свой ред интерпретираха с остро критичен тон.
Мисля, че когато се четат и коментират тези доклади на комисията, това трябва да се прави с държавнически подход, както и да се дава сметка, че това са оценки не за правителството, а за България и нейните институции. Редно е да се отчита и защо България бе приета в Европейския съюз с налагането на този механизъм за сътрудничество и контрол, чия е отговорността. Освен това трябва да се гледа и напред – предстоящият юлски доклад ще направи цялостна оценка на мониторинговия механизъм за 5 години назад и България трябва да акцентира наистина върху постигнатото, защото напредък има. Затова казвам, че е нужен държавнически подход, както и много активна работа от страна на българската дипломация в страните - членки на ЕС.

- Има ли неща, които Народното събрание трябва да свърши като „домашна работа“ до излизането на окончателния доклад на Европейската комисия?
- Има. Това, на първо място, е приемането на закона за конфискация на имуществото, придобито по незаконен начин. Знаете, че в седмичната програма на парламента е предвидено разглеждането на два такива проекта – на ГЕРБ и на депутата от ДПС Христо Бисеров. При тяхното дебатиране ще се види наистина политическата воля за движение напред. Нашите европейски партньори очакваха приемането на такъв закон още през миналата година.
Друга важна задача на парламента е промяната на правилата за номиниране и избор на членовете на Висшия съдебен съвет – нещо, за което неотдавна говори и министърът на правосъдието Диана Ковачева. Държавнически подход е необходим и при предложенията на отделните групи за тези 11 членове на ВСС, които представляват парламентарна квота. Това е важно.
Вярвам, че в Брюксел ще отчетат и направеното през миналата и началото на тази година: промените в Закона за съдебната власт, успешният старт на специализираните съд и прокуратура; промените в Наказателния кодекс, в Закона за обществените поръчки.
Виждате, че законодателят в лицето на Народното събрание има своя принос през миналата година и какво да свърши още през тази, за да можем да разчитаме на благоприятен доклад и отпадане на процедурата за сътрудничество и контрол в правосъдието и вътрешния ред.

- Мислите ли, че Холандия ще прояви добра политическа воля – тъй като технически България е изпълнила всички критерии, и ще можем през тази година да се поздравим и с присъединяването ни към Шенгенското споразумение?
- Много е важно да не обвързваме доклада на Европейската комисия по отношение на механизма за сътрудничество и контрол с присъединяването ни към Шенген. Забавянето на присъединяването ни към Шенген създава нездравословна среда в Европейския съюз, създава предпоставки за прецеденти и двойни стандарти и ако днес касае България и Румъния, то утре – по друга тема, може да засегне всяка друга страна членка.
Договорите затова са това, което са – за да имат своя задължителен характер, за да бъдат спазвани във вида, в който са приети от всички страни. В този смисъл формулирането на допълнителни критерии и изисквания от страна на Холандия за присъединяването на България и Румъния към Шенген е абсолютно неприемливо. Зависими сме наистина от политическото решение на Холандия, но както многократно е казвано, това произтича от вътрешнополитически причини, свързани с коалиционния характер на правителството в Хага и това, че партията балансьор е откровено националистическа.
Неслучайно и Европейската комисия излезе със становище, че България и Румъния са покрили необходимите критерии за Шенген, и Европейският парламент гласува две резолюции в този дух, и президентът на ЕС Ромпуй се изказа в наша подкрепа. Големият дебат е дали да се стимулират правителства и държави, които искат повече евроинтеграция – като България и Холандия, или ще се даде поле за изява на ксенофобски настроени правителства.
Нека се надяваме на скорошно и добро решение.