Всички гледаме много нелогично на събитията в Източна Украйна. Казваме, че хората в Донбас сами са избрали сценария, който се развива, и същевременно - че са жертви на пропагандата.
Кое е вярното от двете? Или пък третият вариант - че са заложници на въоръжените хора и на хуманитарната катастрофа? Трите сценария се изключват взаимно; нека внесем яснота кой се разиграва там.
Неоправданите обобщения са най-страшното, което се случва днес. Много се обиждаме, когато сега наричат всички ни фашисти, а по времето на Майдана - екстремисти. Затова пък твърде бързо започнахме да пригласяме на руската пропаганда, според която в Донбас живеят някакви специални хора, различни от нас. И всички те искат да влязат в Русия.
Всички можем да обясняваме дълго, че на Майдана е имало какви ли не хора - и с оръжие, и без, и користни политици, и благородни, и лоши, и добри. Сиреч, че тук у нас нещата са били много сложни. А там, при тях, нещата са много прости, дума да не става.
Аз пък изобщо не виждам сериозни естествени проблеми между хората в Донбас и в Крим. След пътувания в Източна Украйна се убедих, че всеки по принцип трябва да се разглежда отделно. Не като потенциален сепаратист, а като личност. Като човек, чиято жена например може да е изгубила дете по време на т. нар. референдум за Новорусия, а майка му да е била болна от рак. И хич не го е било грижа за всичко останало.
Видях освен това колко е ужасно положението в страната ни. Колко са много у нас хората, останали без защита, несретниците, болните, инвалидите. Всички те вмиг са се озовали на ръба на оцеляването. Украинското военно ръководство отрича гибелта на граждански лица по време на операции - голяма грешка. Аз гледам критично на израелската военна политика, която наподобява руската. Израел обаче говори умело за загубите сред мирните палестинци. Той винаги признава, че загиват мирни хора, изразява скръб, поднася съжаления.
Ако отричаме постоянно, по света ще спрат да вярват на Украйна, дори когато е права. Навярно се страхуваме, надяваме се никой да не забележи, никой нищо да не докаже. Не бива. Всички допускат грешки и същината на демократичното, нормално общество е да ги признава, да вниква в тях и да ги поправя. Доколкото може.
В САЩ например осъдиха наскоро двама войници заради гибелта на семейство иракчани през 2004 г. Точно това е подходът, който учи на отговорност, на сериозно отношение към войната и оръжието.
Сред основните политически грешки на украинската власт според мен е най-вече това, че абсолютно пренебрегва нещата, които може да прави с невоенни методи. Безспорно трябваше например да гледа различно на въоръжените хора и на мирното население в окупираните региони. Да адресира конкретна информационна кампания към онези, които са за Русия, онези, които са за Партията на регионите, и за онези, които просто са дошли на война от престъпния свят - да печелят пари. Трябваше да намира разликите между тези групи, да ги дели едни от други и да работи с тях поотделно.
При всяко положение съм оптимистка. Вярвам във всичко добро. Въпросът е само каква цена плащаме за него. Наша задача е да направим тази цена колкото може по-малка за военните, за мирните жители, за страната като цяло. За да постигнем своето с най-малките изобщо възможни разрушения, с най-малкия брой жертви. Друго не може да си позволим.
БТА
