Бел. ред. - Откровено антисемитската статия на Димитър Камбуров в сайта „Култура.бг” (да не се бърка с вестник „Култура”), насочена срещу писателя Анжел Вагенщайн, предизвика много коментари. По-долу е позицията на ложа „Кармел”, която съдържа познавателна информация за границите на антисемитизма, която може да бъде полезна и за други редактори на сайтове.

Озлоблението, с което Камбуров пише срещу Вагенщайн не се дължи на еврейския му произход, а основно на това, че е „червен”. И тъй като е червен, обяснението за неговото широко признание, включително с филм от американска режисьорка, се дължи според автора на някаква еврейска конспирация.

Същото расистко ненавистно отношение кръг автори като Камбуров имат към всички, които те са нарочили за „комунисти”. Тяхната антикомунистическа параноя ги връща към идеи от времето преди Втората световна война, като малко или повече, без да искат или съзнателно, изразяват фашизоидни позиции.

Сайтът „Култура” изтри статията на Камбуров с неубедително обяснение на главния редактор и изпросено извинение (виж тук). Пусна и друга статия от преводачката на Анжел Вагенщайн, която е отговор на изтритата. Получава се абсурд да се води полемика със статия, която вече не съществува. Но случаят е показателен и обясненията какво е антисемитизъм по-долу са полезни за читатели и редактори, които очевидно нямат разбиране по темата.

До Тони Николов
Главен редактор на сайта „Култура”

Господин Николов,

Разтревожени сме от факта, че ръководеният от Вас сайт „Култура”, с авторитет и претенции за демократично издание, е публикувал статия от Димитър Камбуров с остро антисемитски характер (“Мастилото на киното и обратната страна на почерка” от 12.09.2017 г.)

В статията са използвани следните отблъскващи антисемитски клишета:

1. „Ционистки супермасизъм”, обновена форма на старата хитлеристка концепция за “еврейското превъзходство” и естествено, последиците от него.

2. „Световната еврейска солидарност” като инструмент за просперитет и изместване на “не-еврейската” конкуренция (теза, развита на близо 30 реда от Камбуров)

3. Реторичният въпрос „Дали е по-хубаво еврейско-американски филм за А. Вагенщайн и България, отколкото никакво нищо за никого от бялото поле на културната карта с името България“. Следва категоричното му заключение: „Не мисля така“.

Мотивите за тази категоричност са в еврейския произход на Вагенщайн.

Далеч сме от намерението да вменяваме на господин Камбуров или на Вас естетически внушения относно филма на американската режисьорка Саймън или книгите и сценариите на Анжел Вагенщайн. Основанията за статията на Димитър Камбуров не са естетически обаче. Той внушава едно расистко разделение, според което творци от еврейски произход не могат да имат същата представителност за българската култура, както българи например (Камбуров цитира няколко предпочитани от него имена , като не се свени да инсинуира, че те страдат от нелоялната конкуренция на „еврейското лоби”, което промотирало личности като Вагенщайн).

Това създава сегрегационна граница, зад която остават светли личности на българската култура като Панчо Владигеров, Жул Паскин, Валери Петров, Леон Даниел, Марко Бехар, Ана Крамер, Алексис Вайсенбрг и десетки други, с които България може само да се гордее. Тези личности винаги са изтъквали здравите си връзки с България и са извоювали световна известност, без никой да ги обвини в „ционистки суперматизъм”.

Изключително срамната статия на лицето Камбуров е сама по себе си печален факт, който на фона на все по-нарастваща в България ксенофобия и в частност антисемитизъм е сигнал за инфектиране дори на интелектуални среди с идеология, риторика и навици, които принадлежат на миналото.

Тъй като индивиди като Камбуров не подлежат на развитие, ние настояваме да получим извинение от вас, редакцията на сайта „Култура”, за изключително неуместната публикация по повод един филм, който не се е харесал на някой си Камбуров поради специалното му отношение към „ционисткия супермасизъм”.

Припомняме както на въпросното лице, така и на Вас, че съществуват безспорни определения за понятието „антисемитизъм”, дадени от Съвета на Европа и от Европейския парламент, които изцяло покриват арогантните определения на Камбуров към един творец в преклонна възраст, заради неговия еврейски произход.

(EU Parliament Working Group on Antisemitism, Working Definition on Antisemitism, 2017).

Преди пет години един доказан творец, писателят-нобелист Гюнтер Грас, загуби своя авторитет след публикуването на поема в проза, в която също укоряваше евреите в “ционистки суперматизъм”. Той беше световно порицан, лично канцлерът Ангела Меркел направи изявление по случая, а държавата Израел му забрани всякакъв достъп до нея.

Камбуров обаче очевидно не е Гюнтер Грас. За индивиди като него философът Бернар-Анри Леви написа следното:

„Този текст докара до екстатичен ентусиазъм всички павловизирани кретени, които заразени от чумообразната смес на посланието на Грас се хвърлиха да му подражават, абсолютно омесвайки отхвърлянето на политическата коректност със словесната разпуснатост, която позволява да се възпроизвежда антисемитизъм.“

Със съжаление трябва да констатираме, че описаният от Бернар-Анри Леви синдром не е пожалил и подражателят на Грас и подобните нему, Димитър Камбуров.

За ложа „Кармел” Б’най Б’рит
Рафаел Чичек, президент
Соломон Бали, ментор
Леа Коен, писател
15 октомври 2017 година
София