Президентът Георги Първанов наложи вето на промените в Кодекса на труда, приети на 23 юни т.г. Държавният глава не е съгласен с разпоредби на закона, с които се отнема придобито от работниците и служителите право на отпуск - неговото реално упражняване и заместващото го парично обезщетение при прекратяване на трудовото и служебното правоотношение.
Георги Първанов отбелязва, че приетите промени в Кодекса на труда имат важно значение за огромен брой български граждани, с тях се създават трудовоправни средства за предотвратяване и
намаляване на неблагоприятните последици на икономическата криза. Според него като цяло идеите на промените трябва да бъдат подкрепени - те създават повече възможности на работодателите за запазване и ефективно използване на работната сила и повече дисциплина в трудовите правоотношения.
Президентът обаче с тревога констатира, че има разпоредби на закона, които засягат сериозно трудовите права на гражданите, нарушават техни конституционни права, както и международноправни задължения на българската държава. Тези разпоредби не са присъщи на социална държава, каквато България трябва да бъде според преамбюла на Конституцията, отбелязва президентът.
Влизането в сила на закон, който съдържа съществени противоречия с Конституцията на страната, с международни актове, по които сме страна, с правото на ЕС и с утвърдени вековни принципи на правото, не може да бъде допуснато, посочва още Георги Първанов в мотивите си за ветото.
Невъзможността за ползване на отпуски за времето до 2010 г. след 31 декември 2011 г. или за тяхното компенсиране при прекратяване на трудовото и служебното правоотношение е недопустимо отнемане на придобити права, посочва държавният глава. В мотивите се изтъква, че това противоречи на текст от Конституцията, който забранява отнемането на основните права на гражданите, каквото е правото на платен годишен отпуск. Не е налице обявяване нито на война, нито на военно положение, нито на друго извънредно положение, при които този текст от Конституцията допуска временно ограничаване упражняването на тези права, се отбелязва в мотивите. Според президента по този начин последиците на икономическата криза се възлагат неоснователно на икономически най-уязвимите- работниците и служителите и обикновените държавни служители. Те са полагали труд, а се лишават от неизползваната годишна почивка или нейната парична компенсация при прекратяване на трудовото правоотношение. Сред международните актове, на които противоречи тази промяна в кодекса са Всеобщата декларация за правата на човека, Международният пакт за икономически, социални и културни права, която задължава държавите по него, каквато е България, да осигурят на всяко лице периодически платен отпуск, конвенция на Международната организация по труда за платените годишни отпуски, които задължават държавите да гарантират правото на платен годишен отпуск или обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение.
Нарушават се още Европейската социална харта, Хартата за основните права на ЕС, европейска директива за организацията на работното време.
При формиране на позицията си по промените в закона държавният глава е отчел и изразените в публичното пространство становища и официалната позиция на КНСБ, според която ограничаването на правото на ползване и обезщетение за вече натрупани отпуски ще има негативно действие за правоимащите.
Според президента направените предложения от синдикатите са рационални и би следвало да се отчетат при измененията на кодекса.

/БTA/