Последователните действия на служебния премиер Близнашки потвърждават някои стари свидетелства за връзки между ГЕРБ и живковистите, включително живковисткото крило в БСП.
Близнашки последователно назначава доверени на ГЕРБ областни управители и зам.-министри, назначи отново и компрометирания Ваньо Танов за шеф на митниците. Не остава съмнение, че Близнашки е марионетка на Бойко Борисов. На Борисов след изборите ще му се наложи да прави коалиция, няма да може да управлява сам. И тези назначения ще поставят пред свършен факт който и да е бъдещ коалиционен партньор. Така ГЕРБ започна да управлява още чрез служебното правителство.
Близнашки до неотдавна е бил член на БСП, дори на ръководството й в някои периоди. Племенник е на бившия член на политбюро Йордан Йотов. Йотов, както и Близнашки, са от ботевградско, от онези землячески среди, които Тодор Живков издига още навремето, за да се огради със свои хора. Майката на Близнашки живее във Врачеш, където тия дни съвсем по живковски асфалтираха улицата й, за да угодят на служебния премиер (виж тук).
Близнашки е критикувал многократно БСП отвътре. И без да се афишира е бил част от живковисткото крило на социалистическата партия. Когато го направиха премиер, някои сайтове пуснаха словото на Близнашки на гроба на Йордан Йотов, с изваден цитат като заглавие: „Чичо Дачо, борбата продължава”. Речта е произнесена на погребението на чичо му, починал през юни 2012 г. (виж цялото слово, публикувано на другия ден след погребението във в. „Дума”).
Обидените живковисти
Словото завършва с приповдигнати революционни призиви “Нека ветровете разнасят праха му по партизанските поляни на връх Мургаш – там, където загиваха „безсмъртни”, а идеалите им оставаха чисти завинаги!” И също:„Дълбок поклон пред живота и делото на човека и комуниста Йордан Йотов!”.
Но не това е важното, а един друг цитат от речта му:
„Добре известно е, че в навечерието на 10 ноември 1989 г. Йордан Йотов се включва в групата високопоставени „чавдарци”, които настояват за оставката на Тодор Живков, но след съдбовната промяна той (за разлика от мнозина други) не тръгна по пътя на разграничаването и отричането, а остана верен на себе си и запази добрия тон. Затова именно той години по-късно – през 1998 г. –произнесе посмъртното слово за своя близък другар и уважаван ръководител Тодор Живков.”
С тези думи Близнашки отправя завоалирана критика, показва скритата неприязън на живковистите към техните съпартийци, свалили Тодор Живков от власт. В последните месеци Близнашки съвсем открито и агресивно говори против бившата си партия, като я нарича „мъртва” и т. н. Въпреки възгледите му и неотдавнашното му изказване, че „комунизмът е много красив идеал” и др., той е приет от ГЕРБ и т. нар. антикомунисти. Достатъчно е да викаш против БСП, за да ти простят произхода, убежденията, миналото. Иначе по тези признаци непрекъснато оспорват която и да е личност в политиката и обществото.
Вътре в БСП, а и извън нея, има широки групи симпатизанти на Живков, които и досега остават обидени на реформаторите в БСП, които го свалиха. За тях критиките към комунистическия диктатор, упражнявал еднолична власт в продължения на 33 години, арестът му, процесите срещу него, след като беше детрониран, са непростим грях на новите лица в БСП. Вътре в БСП тлеее една скрита борба за надмощие между новите течения в партията, и старите живковистки привърженици. Това не означава непременно борба между леви и десни в БСП. Много живковисти станаха капиталисти и социалните идеи съвсем не са им първа грижа. В БСП от чисто популистки съображения, за да не загубят групи от електората, ухажват живковистите и непрекъснато хора от ръководството засвидетелства уважение към Живков. Например в неделя на рождения му ден Корнелия Нинова поднесе цветя пред паметника му в Правец. БСП прие обратно изключения Живков като член на партията, а по-късно направи осиновената му внучка Жени, която не е член на БСП, депутат. На следващите избори тя се оттегли по стратегически съображения да не пречи на Борисов, както ще стане ясно по-нататък в тази статия.
Третият ешелон на БКП
След 1989 г. в политиката навлязоха последователно три ешелона хора от някогашната БКП. Първият ешелон бяха реформаторите от самото Политбюро и техните сподвижници в ЦК на БКП и висшата номенклатура. Те бързо отпаднаха от управлението. Вторият ешелон кадри бяха по-младите технократи и средна номенклатура от БКП и комсомола, които постепенно овладяха ръководни постове в БСП. От тях е и Сергей Станишев, син на кандидат-члена на Политбюро и секретар на ЦК Димитър Станишев. Той е от малкото примери, в които синове замениха бащите си в ръководството на партия.
По правило в някогашната комунистическа номенклатура бяха привличани всякакви по-амбициозни хора, които искат да правят кариера или просто са способни да ръководят, независимо дали цех, отдел, училище или някоя дирекция в бюрокрацията. Много от тези хора след 1989 г. се вляха и в други партии – просто защото имат качества и амбиции, и вече имат избор – не са в положение да служат само на БКП. В управлението се извърши и поколенческа смяна.
Последва огромно недоволство от болезнения преход, ликвидация на селско стопанство и производства, разочарование от няколко различни поредни правителства, голяма емигрантска вълна, която оголи села и градове, и изкара навън голям процент от амбициозни и икономически активни хора.
След всичко това на политическия тезгях излезе нов ешелон хора, произлезли от БКП. Това са хората на ГЕРБ. Третият ешелон. Някогашни пожарникари, дребни милиционерски шефове, дребни партийни секретари (Цецка Цачева), дребни комсомолски секретари (Плевнелиев). Вместо синове на висша номенклатура, в новата партия босове станаха например син на шофьора на вътрешните министри при комунизма (Цветанов), не липсват и агенти на ДС.
Десни, заедно с бивши партийни секретари
Към новата ГЕРБ се прилепиха стари седесари, като Георги Марков (също дребен агент на ДС), като Едвин Сугарев – които откриха с прочувствени речи в неделя в зала „Арена Армеец” предизборната кампания на ГЕРБ, съвсем в духа на ранните си седесарски речи. Няма никакво значение кой какъв е бил преди, обединяващото е фронтът срещу БСП. Нещо като някогашното ОФ. Може да си бил комунист, да си бил партиен секретар, ние сме заедно – както един до друг се появиха на митинг параноичният антикомунист Евгени Михайлов и бившата партийна секретарка Цецка Цачева.
Прилепването на стари седесари към новото образувание е основно по формулата, описана от Сугарев: „Десен е този, който бие БСП на изборите”. Поради неспособността си крайните десни и останките от СДС да спечелят избори, поради постепенното им изпадане от парламента, сега част от тях въодушевено се присъединиха към ГЕРБ. Защото новата партия може да осъществи идеала им да бият БСП, което те са импотентни да го направят.
Особеното на третия ешелон на БКП е възраждането на политическата нетърпимост и агресивна политика от началото на 90-те години, но вече с тотален популизъм и манипулации.
И заедно с идеалите на агресивните десни, ГЕРБ изповядва идеалите на живковистите, които също имат зъб на БСП.
Най-ярко изразява идеите им техният любимец Бойко Борисов, който освен че е бил бодигард на Живков, многократно през годините изразява почитанията си към него, наричайки го „Колос в българската история, когото времето ще оцени по достойнство”. И заедно с това въплъщава идеята за твърдата ръка и силната власт на един човек, по която изпитват носталгия мнозина.
