Преди време в една от историческите си колонки в Портал Култура критикувах възгледа на мнозина медиевисти, че началото на Средновековието следва да се постави в 476 г. сл. Хр., защото тогава била „паднала Римската империя“ и значи настъпил края на епохата на Античността.

Днес ми се ще да се вгледам в една друга, традиционно избирана година за този край и за началото на Средновековието. Немалко историци ни препоръчват да започваме разглеждането на „Средните векове“ с 313 г. – годината на обнародването на т.нар. Милански едикт от императорите Константин и Максенций, с който християнството бива обявено за „легална“ (разрешена от закона), а много скоро и за господстваща религия в Римската империя.

Да приемем обаче – ще кажа сега – такова еднозначно обвързване на началото на една културно-историческа епоха с началото на една епоха от историята на Църквата би означавало да се съгласим да приемем и една твърде груба стилизация – а именно да отъждествим Средновековието с времето на доминацията на Църквата. Това освен че е предопределящо за картината на едно твърде “едноизмерно” гледано Средновековие, е натоварено и с цял куп недоразумения.

Преди всичко Миланският едикт в строгия смисъл на думата слага началото не на „християнската ера“ (отграничена чрез него от „античното“ езичество), защото нейното начало е Рождеството на Самия Спасител Иисус Христос – а само на свързването на държавата, на политическия строй на древността с християнската Църква; на онова, което католическите консерватори от Ново време са нарекли „съюз на трона и олтара“ и което е било прекъснато от т.нар. секуларизъм на същото това Ново време. Ако обаче приемем, че Средновековието се характеризира в най-голяма дълбочина и преди всичко с това свързване на държавата с християнството (или, ако се предпочита – с това „политизиране“ на християнството), каквото не е било налице през християнските „антични“ векове, ние веднага ще се изправим пред тежкия проблем да обвържем и неговото (на Средновековието) приключване с аналогично църковно-политическо събитие. Но какво, питам тогава, би могло да е то? Ако е някакво – обратно на Константиновото – прекъсване на свързаността на Църквата с държавата, то кога собствено се случва то в Европа? Тъй наречената „секуларизация“ е съвкупност от достатъчно бавни процеси, които при това далеч не се покриват с някакво решително и рязко прекъсване на „съюза на трона и олтара“. Ако Средновековието започва с Миланския едикт от 313 г. и следователно продължава, докато е налице тясната свързаност на Църквата и държавата, то можем ли да си дадем сметка докога всъщност тази свързаност е налице?

Защото Реформацията на Лутер и протестантизмът от началото на XVI в. съвсем… не я прекъсват. Не я прекъсват дори мирните договори след кървавите „религиозни войни“ между католици и протестанти от средата и края на XVII в. Възприетият от западноевропейските монарси принцип quius regio, eius religio (на когото, сиреч, е царството, властта в определена страна, на него е принадлежащо правото да определя официалната религия) говори за все още здрава и непокътната връзка на религия и власт, за неподлаган на съмнение „съюз на трона и олтара“. Всъщност „отделянето на Църквата от държавата“ се извършва за първи път едва след Френската революция, а също в Декларацията за независимост, провъзгласяваща създаването на Североамериканските съединени щати, т.е. в самия край на XVIII в., при това в Европа, отвъд границите на Франция, това далеч не става практика още доста време. В Австро-Унгария и на по-голямата част от територията на Италия неразделеността на Църква и държава остава непокътната до края на XIX в., а в Руската империя – и до събарянето ѝ от болшевиките в началото на ХХ в. Кой обаче ще е дотам невразумителен, че да заяви, че при това положение Средновековието (ако то е започнало и се определя с едикта на св. Константин) завършва през XVIII-XIX в.? Може би по-скоро трябва да се съгласим, че 313 г. сл. Хр. слага началото на епоха от съвсем различен порядък – на епоха от историята на християнството (което изобщо не е просто „средновековно“, както не е и „антично“ или „новоевропейско“), но не и от историята на културата или социалността. Сигурно, значи, 313 г. слага началото на нещо, което можем да наречем „Константиново християнство“, т.е. християнство, тясно обвързано с държавата и различаващо се както от „гоненото християнство“ до IV в., така и от „християнството в секуларния свят“ днес. Но епохата на „Константиновото християнство“ не е „Средновековие“. Тя е далеч по-дълъг период, простиращ се върху културно-историческата територия както на късната Античност, така и на Средновековието и ранното Ново време. С други думи освен с действително много съществения „съюз на трона и олтара“ Средновековието се характеризира и с много други още неща, които, изглежда, все още не са се появили през 313 г. сл. Хр. и съвсем очевидно вече са изчезнали през XVII, XVIII и XIX в., в които този „съюз“ си остава непокътнат.

Ако ли пък с обвързването на началото на Средните векове с легализирането на християнството през 313 г. се прави просто внушението, че Средновековието, това и е християнското време, християнските векове, последвали гръко-римско-езическите (както е по-скоро в марксистката и крайно ляволибералната историография), ние ще отговорим, че подобно внушение е абсолютно тенденциозно и несъстоятелно, тъй като Църквата и християнството съвсем не свършват със свършека на Средните векове. Както има християнство (и то фундаментално и фундиращо) в епохата на Траяново-Адриановата и Антониновата династия – т.е. в разцвета на Античността, така има християнство – и то с висока верова „температура“, творчески и културностроителен потенциал, и в Новото време.

От казаното дотук ясно се вижда какъв е основният недостатък на подобно „датиране“ на Средновековието (и в частност на неговото „начало“) с години, свързани еднозначно с църковната и само с църковната история – било то 313 г., било то 381 г. Чисто и просто както историята на християнството, така и историята на Църквата имат своя специфична периодизация, своя специфична цикличност, която не може a priori да съвпадне напълно с тази на културно-историческите епохи. „Християнската цивилизация“ (която би могла да е започнала през IV или V в.) има и свой античен, и свой средновековен, и свой новоевропейски период. Да, Средновековието е християнска епоха, но християнството не е Средновековие, не е „средновековност“.

В това пък значи е неудовлетворителността на тази втора (традиционна) датировка на началото на Средновековието.