Математикът и певец проф. Джейсън Браун от университета “Далхаузи” стигна до формула, която определя какво превръща музиката в блус, съобщи Нюзуайз.
В статията си "Извличайки блуса" в специализираното списание на канадското дружество на математиците професорът анализира характерна за блуса прогресия от акорди, цитирайки много класически песни от рока - "Johnny B. Goode", "Hound Dog", Rock Around the Clock", "Long Tail Sally" и стотици други. Той твърди, че те дължат своята структура и популярност именно на тази прогресия, която е "идеална" и редува приповдигнатост с потиснатост. Когато я слуша човек, сякаш се вози на увеселително влакче. Преживяването е на напрежение и освобождаване от него.
Моделът на проф. Браун е с 12 такта, а "най-вълнуващите" акорди са на ключови места в поредицата. Най-голямото "изкачване" е в началото и в края на песента. Тази прогресия се използва и в други жанрове, като кънтри и джаз, заради вълнението, което предизвиква. При тях обаче специфичната поредица от акорди не е във всички песни. Именно това наличие на една известна прогресия с акорди в блуса го прави подходящ за математическо изследване.
Що се отнася до вероятността да демистифицира един музикален жанр, чиито почитатели мислят, че той се възприема повече със сърцето, отколкото с ума, професорът отговаря, че сърцето и мозъкът не са независими един от друг и красотата, присъща за втъканата математика, може да породи дълбоки чувства.