Смъртта на внука на Тодор Живков постави въпроси за ролята на Църквата, границите на състраданието и ефекта от показните ритуали
Смъртта на Тодор Славков настъпи на 21 юли – денят, в който преди 44 години умира майка му Людмила Живкова. Той се самоуби със законно притежаван пистолет в къща в село Асен, собственост на Христо Крушарски. На 54 години, внукът на Тодор Живков избра трагичен край, който мнозина тълкуват не само като личен срив, но и като символичен акт, обвързан със семейната история и болезнени дати.
В същото време самото опело на Славков предизвиква разнопосочни мнения. Едно от тях е на Наталия Бориславова. В личния си фейсбук профил тя обяснява защо това може да е по-голям грях. Ето какво пише тя:
Ще бъда разбрана само от непреднамерените и онези, които искат да знаят.
Прочетох новината за опелото и съм дълбоко смутена (от една страна, заради душата на покойника; от друга - заради тържествуващата идеология, която погубва души; от трета - заради лакейството на представител на БПЦ) преди всичко като специалист, който е работил с депресивни хора, които в последствие са сложили край на живота си, и не на последно място - като християнка.
В същностен план позволилите опелото на Тодор Славков се въвличат в един по - голям грях - оневиняване и поощряване на самоубийството, особено във времена, в които статистиката сочи, че след Ковид има нарастване на процента на самоубийства.
Разбира се, може би това не е прецедент, т.е. да се нарушава канонът за правото на опело. Лично съм свидетел как опяха едно некръстено дете, а от последващ разговор с родителите разбрах, че те са проумели смисъла на забраната.
За кратко да се върна към
случая с Тодор Славков
От експертизата няма данни да е бил в помрачение на съзнанието, т.е прострелял се е в пълно съзнание; няма данни, че е бил православен (дали е бил кръстен?!) и че е участвал в тайнствата на Църквата, точно обратното - изцяло е изповядвал идеологията на дядо си и майка си; не е глупав, остроумен e.
Вярващите са запознати с канона от опелото. Дали според тях покойникът би могъл да повтори тези думи от канона, без ирония?!
От казаното по-горе следва следното заключение: актът на самоубийство е акт на свободната воля и избор, която Бог ни е дал, а в религиозен план (както ще видим по-долу) е бунт срещу Бога. А за атеиста законите на Бога нямат значение, но това също е свободнияj избор.
Кой си ти, било патриарх, свещеник да ограничаваш свободния избор на човек и да влагаш в мислите му думи (молитвите от канона), които той не е изричал?!
А сега да се върна
към темата за самоубийството
Дали свещениците са се занимавали по-сериозно с тази тема?!
Накратко ще спомена какво казват другите религии и дали с едно такова показно опело БПЦ не е камък за препъване към
другите религии
Юдаизъм: Самоубийството е също форма на убийство и е забранено, тъй като според Тората тялото на човека е собственост на Бог.
Ислям: Самоубийството е отнемане на живота, който Аллах е дал. Животът е прекрасен дори при най–лоши условия. Защото докато душата е в тялото, винаги човек има надежда за помощта на Аллах. Пророкът се е въздържал от отправяне на заупокойна молитва за извършилия самоубийство, за да не бъде наказан и да повлияе възпиращо на други от извършването на подобен грях.
Авраамическите религии в осъждането на самоубийството са категорични и то не от липса на милосърдие, а най-вече от възпиране на други от извършване на подобен грях.
Днес науката потвърждава това, което религията е забранила.
За някой е известен "ефектът на Вертер" - явление, което получава своето име от романа "Скърбите на младия Вертер" от Гьоте, в който главният герой (Вертер) завършва своя собствен живот след като в продължение на много години е влюбена в Лота, омъжена жена, която не може да отвърне. Публикуването на този роман през 1774 г. е с голям търговски успех, което е равносилно на текущ бестселър, но властите отбелязват, че много млади хора са се самоубили по подобен начин на героя скоро след това.
Правени са проучвания, че ефектът на Вертер е актуален и до днес, особено когато се подражава на идол или значима фигура. Въпреки че може да изглежда очевидно, никога не трябва да идеализираме самоубийството или да го представяме като нещо романтично или като
средство за постигане на целите
Днешният свят няма нужда от идеализирането на този образ.
Днес светът има нужда от други образци - как се оцелява в условия на глад и войни.
Медиите повтарят "21 юли" като някаква прокоба - трима от фамилията загиват на тази дата. Аз бих казала, че е "ефектът на Вертер", дори да звучи спекулативно. В психологията това се нарича pattern.
Грехът на християните и тяхното мълчание
Обратната страна на това лекомислено поведение - да опееш самоубиец - е да заклеймяваш самоубийството, опирайки се на "свещените канони".
Уви, моята болка е, че богословието - антропологията, сотириологията на БПЦ е като наръчник за правилно хранене - това може, а това не може. Границите между целебното и отровното действие БПЦ не разпознава (разбира се, има изключения на духовници, но техният глас не се чува).Гърците са наричали и лека и отровата с една дума - фармакон.
Не мислите ли, че комунисите - атеисти, заради този жест на " човеколюбие", а по същина - компромис с вярата, ви се подиграват?!
