Диана Димитрова се завърна у дома след година и проговори за трудните си решения и вярата в свободата на словото. Актрисата не пропусна да изкоментира нищо от онова, което я касае пряко, и издаде любопитна новина.

Въпреки че е в България "за кратко, но с голяма радост", брюнетката разкри, че е избрана за участие в чуждестранен филм след няколко етапа на кастинг във Франция, което за нея е голямо професионално признание.

"Стига внушения. Делото е за един статус във Facebook. Не е за клевета, не е за набеждаване в престъпление. Явих се в съда доброволно, защото вярвам, че всяка жена трябва да защитава достойнството си", подчерта тя.

Актрисата призна още, че е напуснала страната с усещане за несправедливост и недоверие към институциите. "Изгубих вяра, че има механизъм, който може да защити хора като мен", пише Димитрова.

Тя сподели и болката си от кампанията срещу нея, която засегнала най-тежко майка ѝ.

"Преживях вълна от унизителни статии и очерняне. Но животът ме научи, че истината винаги излиза наяве", заяви актрисата.

Димитрова постави въпроси за морала и защитата на младите хора: "Да пазим децата – това не трябва да е празна фраза. Бъдете внимателни, не знаете кой може да ги застраши."

Актрисата говори открито за психологическото насилие и опасностите пред подрастващите. "Ако попаднете в подобна ситуация – не мълчете, подайте сигнал. Понякога доброто сърце може да бъде използвано срещу вас. Знам го от личен опит". И заяви финално:

"Свободата е в избора – когато избереш себе си и спреш да мълчиш. Имам глас. Имам достойнство. Аз съм свободен човек. Аз съм жена. И не съм сама."

Ето как звучи целия пост:

"У дома съм! След цяла година – за кратко, но с голяма радост. Избраха ме за чуждестранен филм след няколко кръга кастинг във Франция. За мен като артист това е голямо признание.

Колкото и да не искам да коментирам, някои неща просто изискват отговор. Някои медии писаха, че съм щяла да се връщам миналата зима „заради дело“. Стига внушения.

Фактите: делото е за един статус във Facebook. НЕ е за клевета. НЕ е за набеждаване в престъпление. Преди близо две години се явих в съда доброволно, защото вярвам, че всяка жена трябва да има смелостта да защитава достойнството си – дори когато става дума само за един Facebook статус.

Свободата на словото е мое конституционно право. Напуснах страната с усещане за крайна несправедливост. Най-шокиращото за мен беше разминаването между казаното по време на проверката и това, което по-късно бе представено като свидетелски показания. Изгубих доверие, че съществува механизъм, който може да защити хора като мен. След това преживяване избрах да се оттегля от българската сцена, върху която градих кариера с години, и да напусна дома си. Това беше най-трудното решение в живота ми.

Видях и как подписка, представена като „глас на екипа“, беше публикувана в национална телевизия – въпреки че много колеги публично заявиха, че имената им са добавени без съгласие, под натиск за „неутралитет“, и поискаха незабавно да бъдат премахнати. Писмото още стои.

Преживях и вълна от унизителни статии. Майка ми ги понесе още по-тежко. Тогава ѝ казах: „Сега разбра ли защо мълчах толкова време?“ Очернящата кампания беше насочена. Появиха се текстове дори и за „разбити семейства“ – нещо, което няма връзка с реалността и моята ценностна система.

Но животът ме научи, че истината винаги излиза наяве. Истината понякога носи обектив и не пита кого ще засече по улиците.

През годините чух гръмки речи – да пазим децата, да защитаваме семейството и морала. Питам се: бих ли повярвала на някого, който демонстрира семейни ценности, но иначе търси близост с човек на възрастта на собствените си деца? Това ли е моралът? Това ли е закрилата за някого, който тепърва навлиза в живота, още носи детската си наивност и няма достатъчен житейски опит да различава обич от злоупотреба?

Лично аз вярвам, че не думите, а действията ни показват кои сме всъщност. Една от най-големите мъдрости е да поживеем, да наблюдаваме и да не се доверяваме сляпо на гръмки думи.

Да, мили хора, пазете децата си. Наистина не знаете кой може да ги застраши.

Като човек, който пише за деца, съм особено чувствителна към темата за психологическото насилие. Според психолозите всеки, израснал в токсична или насилствена среда, може да стане нейно продължение. Децата, особено тийнейджърите, лесно губят самочувствие, когато системно получават коментари за външен вид, тегло или стойност, когато липсва вниманието към тях. Ако попаднете в подобна ситуация и не знаете как да реагирате – подайте сигнал. Не мълчете. Понякога доброто ви сърце може да бъде използвано срещу вас. Знам го от личен опит.

В един период от живота си разбрах колко лесно зад гърба ми се е изграждал образ от думи, извадени от контекст. Когато някой е искал да види цялата картина, отговорът е бил: „Не искаш да знаеш. Вярвай.“ Аз мисля, че нуждата от прозрачност е важна за всички ни. И говоря в човешки, житейски смисъл – не визирам конкретни лица или институции.

За мен свободата е в избора – когато избереш себе си и спреш да мълчиш. Имам глас. Имам достойнство. Аз съм свободен човек. Аз съм жена. И не съм сама.

Благодаря ви, че виждате. Благодаря ви, че чувате. Благодаря ви, че помните.

Благодаря ви за обичта и за подкрепата

Димитрова коментира и публикации в медиите, според които се е връщала "заради дело". #Преживяно #СвободаНаСловото #ПравотоНаИстина #НеСъмСама Тази публикация изразява личното ми мнение и житейски разсъждения. Не съдържа твърдения за конкретни факти, нито визира конкретни лица или събития."