Бившият държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, която през 2016 г. беше съперник на Доналд Тръмп в предизборната надпревара, заподозря президента в провеждането на телефонни разговори с руския лидер Владимир Путин.
„Президент, който презира демокрацията“ - такъв етикет е лепнат на Тръмп от Клинтън, като така обвинява оттеглящия се стопанин на Белия дом за всички неприятности, довели американското общество до състояние, в което бунтовниците могат да проникват в законодателния орган и да възпрепятстват работата му. Но най-дълбоката политическа криза, само една от чиито прояви е превземането на Капитолия от протестиращите на 6 януари, не може да обхване страната по време на един президентски мандат, има обективни предпоставки за това. И ето защо.
Още на 5 януари 2021 г., тоест ден преди размириците във Вашингтон, “Ню Йорк Таймс” публикува статия, призоваваща американците да „защитават демокрацията“ и „да разследват случая на Тръмп“: „Истинската демокрация в Америка е нещо ново, може да се проследи до ерата на гражданските права (в историята на Съединените щати това е името на периода от 50-те до 60-те години - бел. ред.) ".
Дори и повече от половин век оттогава, американските граждани не избират президента на страната на всеобщо гласуване, а чрез електорски колегии на федерално и щатско ниво, създадени през XVIII век. Системата за разпределяне на представители в законодателната власт - Конгреса - нарушава демократичния принцип „един човек, един глас“, като дава на всеки щат, независимо от населението, две места в Сената. А интересите на жителите на окръг Колумбия, който включва Вашингтон, изобщо не са представени.
С такъв портрет на американската политическа система не е изненадващо, че тя често се характеризира като корпоративна и финансова олигархия, в която съперничеството на два враждуващи клана се представя като „демокрация“.
Проучванията на общественото мнение показват, че по-голямата част от американците се противопоставиха на намалението на данъците от Тръмп през декември 2017 г., което не попречи на президента да вземе това решение.
Сега само седем от десет американци имат гарантирано здравно осигуряване. И Джо Байдън, още през 2019 г., на среща с влиятелни банкери, потенциални спонсори, ги убеди, че с избирането му „по същество нищо няма да се промени“. Очевидно в дневния ред на следващата администрация на САЩ въпросът за създаването на национална здравна система не е на дневен ред, както и уравновесяването на системата за разпределение на доходите чрез установяване на прогресивна данъчна скала. Може да се каже, че американците са стигнали до момента на историческия избор, сякаш осъзнавайки: може да има или власт на избраните представители на народа, или власт в ръцете на малцинство богати. Опитите да се изберат и двете водят до масивен цинизъм относно демокрацията.
Превод: В. Сергеев
