През първите два месеца на 2025 г. продажбите на електромобили на американската марка Tesla спаднаха с 49 % в Европа, повлечени, наред с другото, от все по-нарастващата лична лоша слава на нейния собственик, милиардера мегаломан Елон Мъск, чиито радикални политически действия в Съединените щати и намесата му в европейската политика в полза на крайно десни партии може би нанесоха непоправими щети на имиджа на марката му.
Този неуспех до голяма степен беше използван от китайските производители, които за първи път изпревариха Tesla на европейския пазар. Това, което се случи с електрическите автомобили, може да се приеме като метафора за това, което може да донесе жестоката търговска война, отприщена – и временно спряна – от президента на САЩ Доналд Тръмп, коментира в барселонския вестник La Vanguardia публицистът Луис Уриа..
Агресивната митническа офанзива на Вашингтон е насочена предимно към Китай, неговия голям системен съперник, но като атакува безразборно и всички свои търговски партньори, тя може парадоксално да доведе до обратен резултат. Изправен пред САЩ, които са се превърнали в ненадеждна страна, капризно наказваща всички без разлика – независимо дали са съюзници или противници – Китай се предлага като защитник на свободната търговия и стабилен и предвидим партньор. За Европа, която първоначално беше наказана с мита от 25 % от своя трансатлантически приятел (в допълнение към специфичните мита за автомобили, алуминий и стомана), търговските отношения с азиатския гигант представляват възможност. И също така риск.
„Паузата“, обявена в сряда от Доналд Тръмп, който стана заложник на финансовите пазари, засега е не повече от крехко примирие. Президентът на САЩ спря за 90 дни прилагането на най-разрушителните мита, но запази тези върху стоманата и алуминия и върху автомобилите, в допълнение към общите мита от 10 %.
Офанзивата на Тръмп принуждава Европа да диверсифицира пазарите си и да засили търговските споразумения с други партньори, както в Северна и Южна Америка (Меркосур, Мексико), така и в Азия, като основните референтни точки са Индия и Китай. След посещението си в Ню Делхи през февруари миналата година, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, придружена този път от председателя на Европейския съвет Антониу Коща, наскоро направи обиколка в Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан. ЕС иска да се представи пред света като доброжелателен партньор, за разлика от агресивните стратегии на други международни играчи.
В този контекст Китай е незаменим пазар за Европа. Но като партньор той е и основен източник на безпокойство. На първо място, европейците имат значителен търговски дисбаланс с азиатския гигант, както и ожесточен спор относно износа на електрически автомобили, които ЕС наказва с променливи мита в размер до 45 % – в зависимост от марките – с мотива, че публичните субсидии за производителите представляват нелоялна конкуренция.
Към това сега се прибавя и страхът, че търговската война между Китай и САЩ, която все още продължава, ще отклони потока от китайски продукти към Европа.
Европейската комисия създаде екип за наблюдение на вноса, за да открие евентуално пренасочване на търговията, „особено в сектори, които вече са засегнати от свръхкапацитет“.
Брюксел иска да постигне разбирателство с Пекин, за да върне търговските отношения в правия път и да предотврати отразяването на китайско-американската война върху него. Миналата седмица комисарят на ЕС по въпросите на търговията Марош Шефчович се срещна с китайския си колега Уанг Вентао в Пекин. Урсула фон дер Лайен пък проведе телефонен разговор с китайския премиер Ли Цян, за да обсъди всички тези въпроси, които ще бъдат в центъра на срещата на върха ЕС-Китай, която е планирана да се проведе в Пекин тази седмица.
Понастоящем Китай е третият по големина търговски партньор на ЕС по отношение на износа (8,3 % от общия износ), след САЩ и Обединеното кралство, и първи по отношение на вноса (21,3 %), по данни на Евростат за 2024 г. Германия е европейската държава, която продава най-много на Китай (Испания е на седмо място), а Нидерландия е държавата, която купува най-много от Китай (Испания е на пето място). През последните десет години вносът от Китай се е удвоил (101,9%), докато износът не е бил в крак с него (47%). Крайният резултат за Европа е търговски дефицит от 304 млрд. евро.
Германия, чиято икономика се основава в голяма степен на износа, беше и е първата заинтересована страна за запазване на търговските канали с Китай отворени. През краткия си мандат – малко повече от три години – отиващият си канцлер, социалдемократът Олаф Шолц, пътува два пъти до Пекин, придружен от бизнесмени (през 2022 и 2024 г.), а бъдещият канцлер, християндемократът Фридрих Мерц, се срещна през февруари миналата година в Мюнхен – само два дни след като спечели изборите – с китайския външен министър Ван И. Други европейски държави също се стремят да развиват връзките си с Пекин. Министър-председателят на Испания, Педро Санчес, в момента е на официално пътуване до Китай с тази цел – в рамките на обиколка в Азия, която го отведе и до Виетнам – което му спечели порицание от администрацията на Тръмп.
По отношение на администрацията на Тръмп ЕС досега възприемаше предпазлива политика, като се опитваше да съчетава моркова и тоягата, но без да прибързва с отговорите си. Така той предложи диалог без условия, с конкретни предложения на масата – като например оставяне на взаимните мита върху промишлените продукти на 0% – като същевременно подготви пакет от ответни мерки за първите атаки на Вашингтон (върху алуминия и стоманата и върху автомобилите), които да се прилагат постепенно. В сряда ЕС-27 одобри изготвения от Брюксел план – с изключение на Унгария – който налага данък върху списък от американски продукти на стойност 21 млрд. евро.
За добросъвестността на Европа свидетелства фактът, че в отговор на обрата на Тръмп тя също взе решение за 90-дневна пауза, въпреки че ответните американски мита остават в сила. Следващите седмици ще потвърдят или отхвърлят мъдростта на тази стратегия. Но от първоначалните колебливи реакции на Доналд Тръмп все още не може да се направи заключение. Въпреки това президентът на САЩ изглежда решен да въведе нова променлива в търговските преговори: въпроса за европейските разходи за отбрана.
