Русия може да използва ядрени оръжия, ако вражески атаки могат да осуетят руския ядрен отговор. Ударите с дронове срещу бомбардировачи, способни да носят ядрени оръжия, представляват такава атака.
Няколко самолетни единици се запалиха на военни летища в Иркутска и Мурманска област след атака на украински FPV дронове. Това съобщи руското Министерство на отбраната в официален доклад.
Министерството на отбраната уточни, че дроновете са изстреляни от територия, разположена в непосредствена близост до летищата. Към момента пожарите са потушени. Няма жертви сред военнослужещите и цивилния персонал на летищата.
На 1 юни украинските въоръжени сили също така насочиха атаки към военни летища в Ивановска, Рязанска и Амурска области. Министерството на отбраната съобщи, че всички терористични атаки са били отблъснати.
В украинските и западните медии веднага започнаха да се появяват версии за броя на повредените самолети. А Володимир Зеленски заяви, че е била проведена така наречената операция „Паяжина“, която според него е била подготвяна повече от година и половина с цел атакуване на руски стратегически бомбардировачи в техните бази с дронове.
Въпросът обаче не е в броя на повредените самолети, а в самия факт на атака срещу руски стратегически бомбардировачи – носители на ядрено оръжие. Тежките бомбардировачи (ТБ) са част от руската ядрена триада и техният брой, заедно с междуконтиненталните балистични ракети (МБР) и балистичните ракети, изстрелвани от подводници (БРПЛ), се определя от договора СТАРТ-3.
През 2023 г. беше подписан закон, с който се спира участието на Русия в Договора за съкращаване на стратегическите оръжия. Руското външно министерство обаче обясни , че договорът ще остане в сила в сегашния си вид до февруари 2026 г.
По този начин, Договорът СТАРТ-3 продължава да действа в онези от точките си, които определят мерки за взаимно доверие, насочени към поддържане на глобалната стабилност. И това не е само взаимното уведомяване за изстрелвания на ракети, но и така нареченото „открито съхранение“ на стратегическата авиация. Грубо казано, затова руските бомбардировачи се държат на открити площи, а не в специални бетонни хангари, а САЩ имат възможност да ги преброят всички от сателит и да се уверят, че не се подготвя изненадваща атака.
Това е един от елементите на глобалната ядрена стабилност. Тя е многокомпонентна, предполага предвидимост на поведението и ако нещо в тази система се обърка, тогава заплахата от ядрена война рязко се увеличава.
Актуализираната версия на руската ядрена доктрина, одобрена на 19 ноември 2024 г., подробно описва условията, при които Русия може да използва ядрени оръжия. По-специално, това може да се случи, ако врагът действа срещу критични за Русия държавни или военни обекти, което би могло да наруши реакцията на руските ядрени сили. А атака срещу руски бази на стратегически бомбардировачи, носещи ядрени оръжия, е именно такава атака.
Вярно е, че има нюанси. Контекстът е много важен тук. Като цяло, ядрените оръжия трябва да се използват в случаите, когато има заплаха за самото съществуване, независимостта или целостта на руската държава. Във всички останали случаи се прилага принципът на пропорционалност на отговора на агресията.
Тоест, използването на ядрени оръжия в случай на удар не се случва автоматично дори в ситуация, в която има признаци и условия за опасна атака отвън. Всичко зависи от мащаба на атаката, степента на заплаха от агресия, в частност от заплахата за съществуването на държавата.
Самият факт на подобна атака обаче рязко повишава залозите и сериозно приближава заплахата от ядрена война. От страна на Киев това е изключително безотговорно поведение, насочено не само към нарушаване на преговорния процес, но и към въвличане на страните от НАТО и евентуално на Съединените щати в опасна конфронтация.
Да, използването на ядрени оръжия в отговор не е автоматично и евентуалният отговор ще бъде пропорционален на заплахата. Но Русия никога в историята не е повишавала нивото на конфронтация до ситуация, в която контекстът и нормативните документи биха могли да предполагат използването на ядрени оръжия. Това е много опасен път за Киев и за онези страни, които дори косвено са участвали в подготовката на тази атака срещу руските стратегически обекти.
Автор: Евгений Крутиков ; Превод: С.Т
