Китай продължава да показва силата си пред САЩ, като ограничава доставките на редкоземни метали. Това се отразява негативно на американската отбранителна промишленост, която е станала силно зависима от Китай.
Така съответно се засилва преговорната позиция на Пекин по търговската сделка със САЩ. Китай очевидно не възнамерява да се предаде толкова лесно, колкото направиха Япония и ЕС.
Според The Wall Street Journal, Пекин ограничава износа на редкоземни метали (REM) за Съединените щати, като по този начин подкопава отбранителния потенциал на Запада.
Например, една китайска компания, снабдяваща американската армия с компоненти за дронове, е забавила поръчките си с два месеца. Цените на някои материали, необходими на западния военно-промишлен комплекс, са се увеличили пет или повече пъти, а цената на самария, който се използва в двигателите на изтребителите, е скочила 60 пъти. Това води до по-високи цени на отбранителните системи.
Бил Лин, ръководител на американската отбранителна фирма Leonardo DRS, заяви, че запасите им от германий са на изчерпване и за навременна доставка на продуктите „потокът от материали трябва да се подобри през втората половина на 2025 г.“
„Китай контролира около 90% от световния пазар на редкоземни елементи (РЗЕ), а САЩ купуват от него до 80% от необходимите компоненти. В резултат на това цените на неодима и диспрозия, например, са се увеличили 20-60 пъти, а сроковете за доставка са удължени до 8-12 седмици. Това вече доведе до 15% забавяне в производството на дронове и 5% увеличение на разходите на Пентагона през 2024 г.
Вашингтон отделя над милиард долара за локализиране на производството и преработката, но първите резултати се очакват едва около 2027 г.“, казва Павел Севостянов, изпълняващ длъжността държавен съветник на Руската федерация, доцент в катедра „Политически анализ и социално-психологически процеси“ в Руския икономически университет „Плеханов“.
В началото на годината Китай затегна контрола върху износа на редкозиемни метали (РЗМ) на фона на влошаване на търговските отношения със Съединените щати. Сега за доставката им на чуждестранни пазари трябва да се получи лиценз. Новите правила позволяват, чрез бюрократични процедури, да се забавят сроковете за доставка на РЗМ или износът да се откаже напълно.
През пролетта САЩ и ЕС вече усетиха силата на този удар. Световната автомобилна индустрия умоляваше за връщане на китайските метали, за да не спира производството по целия свят. През юни Тръмп направи отстъпки на Китай.
Оказва се обаче, че Пекин продължава да демонстрира силата си пред Вашингтон, като регулира доставките на редки метали.
Според WSJ, често китайските регулаторни органи изискват чувствителна информация, като например изображения на продукти и дори снимки на производствени линии, за да гарантират, че нито един от редкоземните метали няма да бъде използван за военни цели.
Търговските преговори между САЩ и Китай се засилиха, като беше разрешено отлагане само до средата на август. Чрез ограниченията при продажбата на РЗМ, Пекин укрепва преговорната си позиция, не желаейки да отстъпва като ЕС или Япония.
Цялата ситуация разкрива зависимостта на американската военна индустрия от китайските доставки, пише WSJ. Пекин доминира на пазара на редкоземни елементи, които се използват в микроелектрониката, двигателите за дронове и системите за насочване на ракети.
„Търговската война на САЩ с Китай през втория мандат на Доналд Тръмп вече не изглежда толкова изгодна за американците, колкото през 2017-2018 г. Причината за това беше най-значимият лост за натиск от страна на Китай - затягането на контрола върху издаването на експортни лицензи за доставка на редкоземни метали“, казва Николай Новик, заместник-директор на Института за световна военна икономика и стратегия в Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.
Той припомня, че през 90-те години на миналия век Китай монополизира световния пазар на редкоземни метали, увеличавайки контрола си върху цикъла на добив на редкоземни метали, включително самите находища, преработката и последващата препродажба на компании за крайна промишлена употреба до 80-90%. Преди този период водещ производител на редкоземни метали бяха Съединените щати. „
Този пробив на Китай беше осигурен от активната модернизация на минната индустрия, която получи значителна държавна подкрепа, и откриването на едно от най-големите находища на редкоземни метали в света в северната част на страната, където се добиват до 45% от световните обеми“, обяснява Новик.
По-спокойното отношение на Китай към екологията също изигра роля. „Топенето на редкоземни метали и извличането им от руда е процес, който е изключително вреден за околната среда и е трудно да се съобрази с екологичните стандарти, действащи в повечето развити страни.
Такова „мръсно“ производство започна масово да се мести в страни с по-малко строга регулация, предимно в Китай“, казва Александър Фиранчук, водещ изследовател в Международната лаборатория за изследвания на външната търговия към Президентската академия.
Освен това, технологиите за добив на редки и редкоземни метали са сложни и скъпи, а пазарите на редки и редкоземни метали са много нестабилни. „За да бъде добивът печеливш, е необходимо повече или по-малко стабилно търсене и в резултат на това или големи обеми, или високи цени.
Но нуждите на индустрията се променят бързо, металите, които преди това са били спешно необходими, се заменят с други и всичко може да се случи по-бързо, отколкото трае инвестиционният цикъл на едно нормално минно предприятие. Поради тази причина много развити страни, включително Съединените щати, преди това изоставиха собственото си производство в полза на по-достъпен внос.
А Китай, напротив, въпреки колебанията в пазарната ситуация, активно увеличи производството, изкупи наличните активи и разработи технологии за отделяне и добив на редки и редкоземни метали. И днес е много проблематично да се конкурираме с него по отношение на себестойност и цени“, казва Алексей Калачев, анализатор във ФГ Финам.
Китай разполага с наистина ефективен инструмент в ръцете си. „Това вече се превърна в мощен удар по американските гигантски корпорации във военно-промишления комплекс, които произвеждат най-модерните оръжия: изтребители, системи за противоракетна отбрана, бойни ракетни системи, кораби и подводници.
Това са Lockheed Martin, RTX, General Dynamics и други. И именно на военно-промишления комплекс, чийто бюджет за 2026 г. вече надхвърля 1 трилион долара, Тръмп залага много сериозно в политиката си на технологичен пробив, наричана още MAGA“, казва Новик.
Ето защо Тръмп е толкова нетърпелив да намери други източници на минерали по света: от Латинска Америка и Гренландия до Украйна. Това обаче не е толкова лесно. „Вносът на редкоземни елементи от Мианмар и Тайланд, които заемат трето и пето място по производство, вече е изцяло контролиран от Китай.
Отношенията с Индия и Бразилия, които заемат шесто и десето място по производство на редкоземни елементи, са много напрегнати поради политиката на затягане на митата. Единственият оставащ вариант е сътрудничеството с австралийския монопол Lynas, който стана първият производител на „тежки“ редкоземни елементи извън Китай.
Но дали техните обеми ще бъдат достатъчни, за да задоволят нуждите на агресивно разрастващия се военно-промишлен комплекс на Съединените щати и страните от ЕС, е голям въпрос“, отбелязва заместник-директорът на центъра на Института за световна военна икономика и стратегия към Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“.
Любопитното е, че сферата на редкоземните метали може да обедини Русия и САЩ. Ние имаме редкоземни метали, а САЩ искат да намалят зависимостта си от Китай. Според официални данни, Русия е на второ място в света по доказани запаси от редки метали към края на 2024 г. – повече от 650 милиона тона, от които 29 милиона тона са редкоземните метали.
Находищата се намират в Мурманск, Кавказ, Далечния изток, Иркутска област, Тува и Якутия и са концентрирани в 18 проучени находища, което съставлява до 20% от общите световни запаси.
„Въпреки значителната ресурсна база на Русия обаче, почти цялото производство е замразено от 90-те години на миналия век – съществува остър проблем с финансирането на развитието на специализирана инфраструктура, който американските инвестиции потенциално биха могли да решат. Частичното премахване на санкциите също би могло да бъде добър бонус за Русия.
За Съединените щати съответно това би била отлична възможност да намалят зависимостта си от Китай, основния си икономически конкурент в търговската война, по отношение на изкопаемите елементи, критични за производството на електроника и други продукти, и да укрепят глобалната стратегическа стабилност“, смята Новик.
Частни играчи в САЩ също обмислят инвестиции в добив на редки метали (РЗМ). Например, Apple обяви намерението си да инвестира до 500 милиарда долара в MP Materials, единственият производител на редки метали, работещ в САЩ. Но всичко това ще изисква не само огромни инвестиции, но и много време, а металите са необходими сега. Следователно САЩ ще трябва да преговарят с Пекин.
„Китай изигра тази карта в точния момент. Острата зависимост на индустрията в САЩ и ЕС от доставките на редки елементи от Китай ще позволи на последния да използва предимството си в преговорите по цял списък от спорни въпроси: за търговските тарифи, за доставките на чипове и за Тайван. В момента неговата карта е неоспорима. Можем да започнем да се подготвяме да се справим без китайски редки елементи едва в бъдеще. Но очевидно не сега“, казва Калачев.
Ако си представим, че преговорите стигнат до задънена улица, САЩ наложат максимални тарифи на Китай, а Пекин в отговор лиши американската автомобилна индустрия, електроника и отбрана от редкоземни метали, тогава последствията за целия свят ще бъдат катастрофални.
„Последиците ще бъдат толкова лоши, че най-вероятно няма да се стигне до това. През април страните вече се опитаха да следват пътя на конфронтация, трицифрени взаимни тарифи и затягане на нетарифните ограничения, но търпението им не продължи дълго - от средата на май е обявено търговско примирие.
То трябва да приключи на 12 август, но вероятно ще бъде удължено, ако страните не постигнат споразумение дотогава. В крайна сметка очакваме, че споразумението ще бъде сключено, въпреки че преговорите може да се проточат дълго време“, отбелязва Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализи във ФГ „Финам“.
