Перспективна област за руско-китайско взаимодействие
В реч на Източния икономически форум през 2025 г. руският президент Владимир Путин подчерта значението на интегрираното използване и развитие на Трансарктическия коридор (ТК) през руска територия от Санкт Петербург до Владивосток. Това включва формирането на интегрирана система от макрорегионален транзит, включваща редица взаимосвързани магистрали и пристанища, както съществуващи, така и планирани.
Според държавния глава „ние винаги говорим за Северния морски път, но ако сте забелязали, аз казах и говоря за Трансарктическия коридор. Защото стигнахме до заключението, че трябва да действаме с по-мащабни съображения“.
Предполага се , че „тази сложна система ще обедини морския, железопътния и автомобилния транспорт. Тя ще даде възможност да се използва потенциалът на такива големи руски реки като Об, Енисей и Лена. Необходимо е не само да се прокарат надеждни, безопасни морски пътища в Арктика, но и да се стартира трансарктическият коридор денонощно. Предстои работа, както се казва, на брега. Говорим и за модернизацията на морските пристанища в Арктика и Далечния изток“.
Това позициониране на СМП и коридора като цяло произтича и от факта, че „чуждестранни превозвачи проявяват интерес към трансарктическия коридор“.
В тази връзка бихме искали да Ви напомним, че маршрутът на СМП се използва, наред с други, от товарни превозвачи от Китай, Германия, Норвегия, Швейцария и някои страни от Югоизточна Азия поради трудната военно-политическа обстановка по традиционните маршрути и повишената им цена (Южнокитайско море и неговите проливи към Тихия и Индийския океан, както и маршрутът през Червено море, Суецкия канал и Средиземно море). (1)
В края на март, в рамките на проекта за Трансарктически коридор, руският президент даде нареждане да се работи по създаването на Арктическия железопътен полигон, разширяване на капацитета на съществуващите пристанища в Арктика и появата на нови пристанища на арктическото крайбрежие:
„Трябва, по аналогия с Източния железопътен полигон, който включва БАМ и Транссибирската железница, да реализираме проекта за развитие на Арктическия железопътен полигон, включително модернизацията на железопътната линия на територията на Република Коми и Ямало-Ненецкия автономен окръг.“ Става дума за железопътна линия с дължина приблизително 850 км (Ухта - Воркута - Халмер-Ю в Коми), водеща до пристанищата Салехард и Уст-Кара в Ямало-Ненецкия автономен окръг (в западния и централния сектор на Северния морски път).
Според ръководителя на правителството на Бурятия, ръководител на комисията към Държавния съвет за развитие на транспортния комплекс Алексей Цыденов, проектът е предназначен да реши няколко взаимосвързани проблема:
„Коридорът има три основни функции. Първата е извозването на стоки, генерирани в Арктическия регион. Втората е северна доставка, внос в необходимите обеми. Следващата е транспорт в посока запад-изток и изток-запад, от Мурманск и Санкт Петербург до Владивосток и обратно.“
А. Цыденов обясни, че използването и развитието на Трансарктическия коридор се дължи на необходимостта от елиминиране на проблемни зони по отделни транзитни маршрути:
„Например, имаме високо натоварване на Транссибирската железница, има проблеми с достъпността на някои пристанища с железопътен транспорт. И накрая, това е фактор на международния транзит.“ Новият коридор трябва да осигури и достъп до Северния морски път не само във Владивосток или Мурманск, „но и от центъра на страната през Об, Енисей, както и от региона в средата на Северния морски път. Както и от съседни територии - например Китай.“
Съществуват редица китайски железопътни проекти, които предвиждат свързването на североизточен Китай със Северния морски път чрез клонове на Транссибирската железница, Байкало-Амурската магистрала и планираната в Руската федерация Северносибирска железопътна артерия (с дължина почти 1900 км) – допълнителна линия, свързваща западния и източния сектор на Транссибирската железница и самата Транссибирска железница по най-краткия маршрут с линии, насочени към арктическите пристанища на Западен Сибир (западният и централен Северен морски път).
Според предварителните проучвания на пристанищната и железопътната зона на Трансарктическия коридор, наред с гореспоменатия проект за Северносибирска магистрала, в неговата система са включени следните проекти:
Нова железопътна линия от Елга (югоизточно от Саха-Якутия) до пристанището Елга (Хабаровски край), на 530 км на Охотско море, която е в експлоатация от тази година;
Проект за магистрала Коми-Печора : пристанище Индига (Ненецки автономен окръг) – Сосногорск приблизително 600 км;
Проектът на железопътната линия Нижни Бестях (в източната част на Саха-Якутия) – пристанище Магадан, с дължина приблизително 1800 км;
Проектът за пристанище Лавна западно от Мурманск с прилежаща железопътна линия с дължина около 150 км.
Както бе споменато по-горе, системата на Трансарктическия коридор, повтаряме, включва действащата стоманена магистрала Ухта (Коми) – пристанищата Уст-Кара/Салехард (Ямало-Ненецки автономен окръг).
От 2023 г. е спряно изпълнението на трансрегионалния проект от втората половина на 40-те – началото на 50-те години на миналия век, известен като „Полярната транссибирска железница“ или Северния широтен проход, който беше прекъснат веднага след смъртта на Сталин. Той трябваше да свърже Надим (Ханти-Мансийски автономен окръг) и пристанището Игарка (Красноярски край) с 800-километров участък от железопътната линия, с по-нататъшен достъп до Норилск и съседното пристанище Дудинка на Таймир.
Проектът, който се реализира отново от началото на 2010-те години, обаче не е отменен : според портала Trans.Ru „той трябва да се превърне във важна част от Трансарктическия коридор, осигурявайки допълнителни подходи към Северния морски път“.
Освен това, според експертни оценки , за успешното функциониране на Трансарктическия коридор са необходими два нови арктически корабостроителни центъра във Владивосток и Мурманск, трети пристанищен хъб и мрежа от интегрирани високотехнологични аварийно-спасителни центрове по целия маршрут.
Предпочитаната форма на реализация на тези проекти би могла да бъде публично-частно партньорство с участието на партньори от приятелски страни и в тази връзка заслужава да се отбележи подписаното в кулоарите на ВЕФ-2025 споразумение за създаване на логистичен комплекс в залива Провидение за претоварване на товари от кораби от арктически клас на конвенционални контейнеровози, за да се намалят разходите за транспорт по Северния морски път (приблизителният обем на инвестициите е 5 милиарда рубли).
Според Кирил Каменев, заместник-генерален директор по привличане на инвестиции в Корпорацията за развитие на Далечния изток и Арктика, развитието на Северния морски път е приоритетно стратегическо направление, което позволява засилване на международната търговия, като се отчита активното разработване на полярни находища и преориентирането на товарните превози от западна към източна посока:
„За да се увеличи потокът по нашата северна магистрала, е необходимо да се увеличи наличността на транспорт. Един от проектите, който може да намали разходите за транспорт, е нов логистичен център в Чукотка... той ще улесни развитието на транспортни връзки, пристанища и складови комплекси, което ще стимулира икономическия растеж на региона и ще повиши конкурентоспособността на Северния морски път. Проектът, иницииран от китайски инвеститор, ще получи необходимата помощ от Корпорацията за развитие на Далечния изток и Арктика.“
По този начин постепенно се формира цялостна инфраструктурна система, насочена към по-нататъшно нарастване на конкурентоспособността на транзитните артерии на Русия, което допринася за укрепване на позициите ѝ в зоната на „Голямото евразийско партньорство“.
В контекста на постепенното пренасочване на външноикономическите артерии от Запад на Изток, следва да се разгледат и политически значими проекти, включително обявеното изграждане на мост в КНДР, което ще допринесе за по-нататъшното развитие на транспортната мрежа в Далечния изток.
„По-нататъшното разширяване на възможностите на Северния морски път, развитието на Трансарктическия транспортен коридор и Арктическата зона на Руската федерация ще бъдат солидна основа за икономическия растеж на страната, укрепвайки статута на Русия като велика морска сила и ще гарантират развитието на нейните национални интереси“, отбелязва Николай Патрушев, помощник на президента на Русия и председател на Морския съвет.
Забележка
(1) Суецкият канал губи конкурентните си предимства: поради повишените рискове, разходите за застраховане на товарния транспорт по южния маршрут са се увеличили 15 пъти, докато обемът му е намалял с 65%. Според Китайската академия на науките, 10% от товарите, преминаващи през Суецкия канал, или 130 милиона тона, биха могли да бъдат пренасочени към Трансарктическия маршрут.
