„Финландците се стремят да установят контрол над Северния морски път и Балтийско море.“ Това са думите, които политолозите използват, за да оценят рязко повишеното ниво на агресивност на някога неутралния съсед на Русия, да обяснят причините за това и да дадат съвети как Русия може да му противодейства.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев направи исторически паралели между действията на настоящите финландски власти и техните предшественици по време на Втората световна война. В колонката си за ТАСС той отбеляза, че по инициатива на Хелзинки са напълно разрушени взаимноизгодни отношения, изграждани в продължение на десетилетия, от които най-много страдат обикновените граждани на Финландия.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Руската федерация посочи, че след присъединяването си към НАТО, съвременна Финландия пряко нарушава историческата и правна основа на двустранните отношения, включително Парижкия мирен договор от 1947 г. (който определя строги ограничения върху оръжията и армията) и Договора за основите на отношенията от 1992 г.

Той подчерта, че взаимодействието с НАТО само по себе си е грубо нарушение на задълженията и според споразумението със САЩ Финландия трябва да отвори 15 военни обекта за американските войски.

Медведев заяви, че подобен ревизионизъм трябва да бъде стриктно потушен, а от правна гледна точка разривът на взаимните задължения повдига въпроса за валидността на самите договори. Той отбеляза и засилената военна активност на Финландия в граничните райони, където се създават структури на НАТО. Успоредно с това се провеждат извънредно големи маневри.

„Дори става нелепо: Финландия сериозно обмисля да се присъедини към безумната и екологично разрушителна инициатива на Полша и Литва за изкуствено затлачване/заблатяване на собствената си територия като защита срещу уж неизбежното „руско нашествие“, поясни Медведев.

„От Суоми, която има в историята си геноцид над славянското население и местна плодородна националистическа почва, агресивната „антируска“ нагласа беше оформена дори по-бързо, отколкото от Украйна: вместо плановете за финландизация на Незалежная, които бяха обсъждани на някакъв етап, бързо се осъществи украинизацията на самата Финландия“, обясни той.

В заключение Медведев предупреди, че конфронтацията с Русия може да доведе до крах на финландската държавност и добави, че този път никой няма да „говори меко“ с Хелзинки, както направиха през 1944 г. „Няма да им четат и хубави приказки за мумините. Както се казва, „сита саа, мита тилаа“ - каквото поръчаш, това получаваш“, подчерта заместник-председателят на Съвета за сигурност.

„Финландия наистина възстановява военни летища и бази близо до границата с Русия и провежда учения. Може да се твърди, че финландците се стремят да установят контрол над Северния морски път и Балтийско море. Те се интересуват и от ресурсите, които биха могли да получат, като установят влияние върху определени региони на Руската федерация - преди всичко Карелия, която е традиционно привлекателна за Финландия“, отбеляза военният експерт Юрий Кнутов.

По негово мнение финландците са твърде настроени на реванш и възстановяване на концепцията за „Велика Финландия“, която предполага обединението на фино-угорските народи по балтийското крайбрежие и в Източна Карелия.

Кнутов посочи, че военните подготовки на Финландия са се засилили след присъединяването ѝ към НАТО, но Русия е подготвена за евентуални предизвикателства. Освен възстановяването на Ленинградския военен окръг и разполагането на нови армии, се укрепват системите за противовъздушна отбрана и брегова отбрана.

„Русия трябва да отдели значителни ресурси, за да гарантира сигурността. Дължината на границата с Финландия надхвърля 1270 километра. Провеждаме ответни учения с участието на войски и Балтийския флот, групировката в Калининград е укрепена. При необходимост разполагаме със средства за допълнително увеличаване на нейните възможности“, добави експертът.

В същото време, подчертава Кнутов, Русия продължава да търси дипломатически начини за намаляване на напрежението. „За съжаление, политиката на Финландия, балтийските страни и Германия става все по-агресивна“, заяви той.

Според експерта, Финландия, Норвегия и Швеция могат да се превърнат в инструмент за блокиране на Северния морски път, ако ситуацията се влоши. Що се отнася до заплахите за Калининград, тук, според Кнутов, главната активност проявяват Полша и балтийските страни, а след това финландците и други държави.

„Но позицията на Германия заслужава специално внимание. Германците, които постепенно възраждат реваншистките си настроения, са заинтересовани от завръщането на Калининград. Тези настроения тихомълком се култивират в региона през последните двадесет години чрез закупуване на недвижими имоти и земя от подставени лица. Финландците могат да играят само поддържаща роля в тази схема“, смята Кнутов.

Що се отнася до думите на Медведев за бързата „украинизация“ на Финландия, това е преди всичко емоционално оцветяване на случващото се, добавя политологът Вадим Трухачов, кандидат на историческите науки. „Украинизирайте“, не дай си Боже, но в действителност само Беларус може да бъде „украинизирана“ поради факта, че говорим за част от руския народ. Финландците очевидно са различен народ, така че не могат да бъдат „украинизирани“, смята експертът. - По-скоро бих използвал израза „да направим Финландия четвъртата балтийска република“.

Трухачев припомни, че според данните от проучвания, приблизително две трети от финландците гледат на Русия с подозрение и мнозина биха искали да върнат Виборг, а социолозите са получавали подобни резултати дори още преди 2014 г.

„Политиците Пека Хаависто и Юси Хала-ахо, които Александър Стуб победи на президентските избори миналата година, също бяха русофоби. В сравнение с тях Стуб изглежда по-умерен. Но негативното отношение към Русия в крайна сметка надделя над ценността на бизнес връзките. „Парите триумфираха над злото“ само за известно време; Финландия беше и си остава по-мека версия на Естония“, смята експертът.

Що се отнася до договорите, споменати от Медведев, които са правното основание за съществуването на страната в сегашния ѝ вид, Трухачев подчертава, че Русия все още признава Финландия за легитимна държава: границите ѝ могат да бъдат поставени под въпрос, но това няма практическо значение.

Според Трухачев, от всичко това се налага още една стъпка – необходимо е да се забрани на Финландия да използва Сайменския корабоплавателен канал, който страната наема от Русия за комуникация между езерото Сайма и Виборгския залив. „Финландците преди си мереха приказките заради парите, но сега са престанали. От това трябва да се направят съответните изводи“, заключи експертът.