Американският президент Доналд Тръмп публикува пост в своята социална мрежа Truth Social преди дни, в който постави няколко изисквания към ЕС и страните от НАТО за нови санкции, които да принудят Русия да спре войната в Украйна.
Сред тях е изискването европейските съюзници да спрат да купуват изкопаеми енергоресурси от Русия, а финансовият министър Скот Бесънт заяви категорично, че санкции срещу търговията с руски петрол ще доведат до спиране на войната за 60 или 90 дни.
Европейското издание Politico обръща внимание, че искането за общи действия по отношение на руския петрол не е единственото, което има Тръмп. И вероятно то ще бъде най-лесно изпълнимото.
Дори и в момента повечето държави от ЕС не купуват руски петрол след ембаргото, наложено от Европейската комисия през декември 2022 г. Изключение беше прието за България, Унгария и Словакия, но в момента само Унгария и Словакия купуват руски петрол, който се доставя по петролопровода "Дружба".
По данни на Politico през 2021 година, тоест преди войната в Украйна, делът на руския природен газ във вноса на ЕС достигаше 45%, а на петрола - 27%. През миналата година той намалява до 19% за газа и 3% за петрола.
Според изчисленията Русия е получила от страните от общността 21,9 млрд. долара от продажбата на изкопаеми горива през 2024 година, или около 10% от общите приходи от износа.
Макар Будапеща и Братислава да са категорични, че прекратяването на доставките е заплаха не само за тяхната национална сигурност, но и за целия ЕС, оценките на Брюксел сочат, че те могат бързо да намерят алтернатива - например през терминали в Хърватия. България също е опция, но няма изградена инфраструктура за преноса на петрол на запад от терминала в Бургас.
Нещо повече - за ЕК коментарите на Тръмп са просто допълнителен лост, с който да принуди Унгария и Словакия да спрат да купуват руски петрол, каквото е искането на Брюксел още отпреди три години. Плановете на ЕК са след 2027 г. страните от общността да спрат да купуват енергийни продукти от Русия.
Не така стоят нещата обаче с искането НАТО да спре да купува руски петрол
По отношение на искането страните от НАТО да приложат санкциите срещу Русия и изкопаемите горива обаче ситуацията е по-трудна. Причината е, че се включва Турция, която е един от ключовите партньори в алианса. Страната обаче отказа да се включи в санкциите на Запада срещу Русия, макар да поддържа и Украйна.
Да се откаже от руския петрол, който се продава и с големи отстъпки, не е невъзможен, но е доста нереалистичен вариант, посочват анализатори, цитирани от Politico. В момента Турция се намира в сериозна икономическа криза, съпроводена от високи енергийни цени и едва ли турският президент Реджеп Тайип Ердоган би приел искане за спиране на покупките на евтин руски петрол, ако иска да запази властта си.
По данни на Kpler руският петрол държи дял от 57% от общия внос в Турция, а газът - 41%.
Европа да изпълни обещанието си да купува американски газ
Също толкова малко вероятно е очакването на Тръмп ЕС да купува тонове американски втечнен газ. За него това е печеливша ситуация за всички - САЩ печелят, а руската военна машина губи.
През юли като част от споразумението за митата председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се съгласи на ангажимента страните от ЕС да купят американски петрол и природен газ за 750 млрд. долара в следващите четири години. Това е почти невъзможно, категорични са анализаторите.
През 2024 г. ЕС е похарчил 375 млрд. евро за внос на енергопродукти, от които 75 млрд. евро - от САЩ. Това значи, че за следващите три години общността трябва да утрои вноса от САЩ и да се откаже от други доставчици като Норвегия, откъдето газът е по-евтин. От друга страна, САЩ през 2024 г. са получили приходи от 166 млрд. долара от търговията с петрол и природен газ, което пък означава, че целият износ трябва да бъде насочен към ЕС, както и да бъдат намерени още допълнителни количества, за да бъдат изпълнени условията на Доналд Тръмп.
И сега американският газ доминира в ЕС с дял от 50,7% от вноса на втечнен газ в общността, а руският има 17%, като по-голямата част от него е по дългосрочни договори, подписани преди руската инвазия в Украйна.
Забравете ЕС да наложи мита на Китай
Тръмп заплаши с вторични санкции страните, които купуват руски петрол, и ги наложи спрямо Индия. Но за Китай не предприе тази стъпка. Скот Бесънт отбеляза, че САЩ няма да наложат мита, докато ЕС не го направи първи. "Забравете за тази опция", коментира европейското издание Politico и допълва, че това ще е краят за ЕС и в политически, и в икономически смисъл.
През последните години ЕС се обвърза много с китайската икономика, разчитайки на евтин внос на стоки и пазар за германските автомобили, френските вина и модните стоки от Италия.
Китай е третият по големина търговски партньор, що се отнася до стоки и услуги (след САЩ и Великобритания), и втори по отношение само на стоките (след САЩ). За страните от ЕС налагането на мита за китайските стоки ще има разрушителен ефект, за разлика от САЩ, смятат анализатори.
Тръмп знае, че ЕС преговаря за споразумение с Индия и няма намерение да влезе в търговска война с Китай, категоричен е пък източник на Politico сред европейските чиновници.
