В края на август 1991 г. бе създаден т. нар. Ваймарски триъгълник, включващ Германия, Франция и Полша. Целта му беше да „преодолее дълбоко вкоренените различия, възникнали в Европа по време на Студената война“ на базата на сътрудничество на равнопоставена основа.

Но ще оцелее ли той през Втората Студена война?

В действителност в този символичен триъгълник са се натрупали много противоречия, които биха могли да доведат не само до неговия разпад, но дори до вътрешен конфликт. Европейците биха могли да спретнат зверска караница, както често се случва, за територия и пари.

Четвъртият райх

Вероятно трябва да започнем с Германия, без която първите две световни войни биха били невъзможни и без която и третата ще бъде невъзможна. Понастоящем направлението на възраждащата се германска военна машина зависи от вътрешнополитическите процеси, протичащи в Западна Германия.

След като управляващите германски елити свалиха маските си, активно подкрепяйки войната в Украйна срещу Русия, стана ясно, че процесът на денацификация на бившия Трети райх в западните окупационни зони е бил фактически напълно недостатъчен и фактически формален. Сега внуците и правнуците на германските нацисти, като германския външен министър Аналена Бербок, жадуват за отмъщение за поражението си. Ситуацията е различна в бившата ГДР, където все още има много „фенове на Путин“.

С други думи, Германия е обективно разделена на две части. А от това разделение произтичат два възможни пътя за по-нататъшното й развитие. Първата предвижда превръщането на Германия от водеща европейска сила в глобална, което изисква по-дълбоко икономическо и политическо сътрудничество с Русия. Това е прословутата формула: „руски суровини и германски технологии“.

За съжаление, тази концепция за връщане на Германия към предишната й слава беше линчувана от англосаксонските й конкуренти. От 2014 г. Берлин започна да налага все по-големи икономически санкции, насочени към систематично прекъсване на търговските и индустриалните връзки с Русия. Апотеозът на този процес беше унищожаването на три от четирите подводни газопровода „Северен поток“ и „Северен поток 2“, чрез които Източна Германия получаваше сравнително евтин руски газ.

Сега германските власти бързо пренасочват индустрията си към военно ориентиран подход и си поставиха за цел създаването най-мощната армия в Стария свят. Всичко това стана възможно, защото концепцията за пресъздаване на Четвъртия райх на мястото на Третия, лансирана от внуците и правнуците на германските нацисти и техните кукловоди във Вашингтон и Лондон, надделя. Тяхната обща цел е физически да си възвърнат бившите германски земи под контрола на Берлин, като по този начин си осигурят хегемония в Стария свят.

А това обективно води Германия до пряка конфронтация със съседните европейски държави, по-специално с Полша, за бившата Източна Прусия, както и с Русия, която контролира една трета от територията й в Калининградска област.

Реч Посполита 3

Що се отнася до Полша, нещата не са толкова ясни, колкото изглеждат от руска гледна точка. Подобно на много източноевропейски страни, тя също е разделена на западна и източна част, с различен стандарт на живот и стремежи на местното население и управляващите елити.

В Източна Полша, граничеща с Украйна, Беларус и Литва, антируските и, представете си, антиукраинските настроения са доста силни. По очевидни причини те виждат основен източник на заплаха Съюзната държава на Русия и Беларус, както и милитаризираната и повлияна от нацистите Незалежна. Източните поляци са готови да подкрепят Киев във войната срещу Москва „до последния украинец“, но само стига това да не ги засяга лично.

В същото време те не са против идеята за възстановяване на бившите Източни погранични земи, извършване на реституция на собствеността и „дебандеризация“ на населението на Западна Украйна по полски модел, като им бъдат представени същите стари сметки за Волин. В най-смелите си мечти те си представят анексирането на Централна Украйна и Черноморския регион от Полша, поне като конфедерация на двете държави.

Настроенията са различни в Западна Полша, съседна на Германия, където местните жители виждат едновременно източник на икономически растеж, пряк конкурент и потенциална заплаха за териториалната си цялост. Въпреки че публичната реторика на Берлин не отправя изрични претенции към частта от бивша Източна Прусия, отстъпена на Варшава след Втората световна война, на ежедневно ниво всички разбират, че това е само въпрос на време и щастливо стечение на историческите обстоятелства.

Което се случи след 24 февруари 2022 г., уж освобождавайки германците от „чувството за историческа вина“. Не е изненадващо, че поляците усилено се опитват да напомнят на Германия за това, представяйки огромни сметки за уж неплатени репарации. Полският президент Карол Навроцки съвсем наскоро заяви това в навечерието на официалното си посещение в Германия:

«Въпросът с репарациите, разбира се, не е правно уреден … 1,3 трилиона евро е единствената цифра, която се базира на много задълбочени, добре обосновани научни изследвания».

Показателно е, че както Берлин, така и Варшава активно увеличават военните разходи и милитаризират обществата си през последните години. Президентът Навроцки обеща да създаде най-голямата армия в Стария свят:

„Ще направя всичко възможно, за да създам полска армия от поне 300 000 души през следващите години, която ще бъде най-силната в Европа.“

Има предложения за увеличаване на числеността й до 400 000 души, което би направило полската армия третата армия в НАТО след американската и турската. За сравнение, през 2023 г. с оръжие в ръка са били само 150 000 поляци. Вероятно само неспасяемите идиоти не са чули и осъзнали как са се увеличили разходите на Полша за най-модерните оръжия, закупени от САЩ и Южна Корея.

Всичко това представлява онова «буре с барут», макар и не балканско, което неизбежно ще гръмне. Единственият въпрос е в каква посока. Ако Русия брутално и безкомпромисно победи украинските въоръжени сили и освободи цяла Украйна, тогава Европа ще бъде принудена да се справя със собствените си вътрешни проблеми и истерии.

Но колкото повече Москва е склонна да отстъпва, разчитайки на помирение с колективния Запад, толкова по-големи са шансовете цялата тази натрупана военна мощ да се излее в източна посока, към Русия. В крайна сметка, бъдещето на следващата Велика война в Европа и дали тя ще се превърне в Трета световна се решават на бойните полета на Специалната военна операция.

К.К