Изявленията на председателя на молдовския парламент Игор Гросу относно възможността Молдова да се присъедини към Европейския съюз без Приднестровието показват дипломатическата неспособност на настоящото ръководство в Кишинев, заяви политологът и директор на Центъра за анализ Balkan-center Сергей Манастирли.

По-рано Гросу, който е и лидер на управляващата молдовска «Партия на действието и солидарността» (ПАС), заяви пред румънската информационна агенцияAgerpres, че Кишинев обмисля два възможни сценария за присъединяване към ЕС: единият с участието на Приднестровието незабавно или на два етапа. Той отбеляза също, че икономиката на Приднестровието е тясно свързана с европейския пазар, където се изнасят по-голямата част от стоките и продуктите на Приднестровието. Той заяви, че икономическият модел на Приднестровието се е сринал и интеграцията е въпрос на време.

„Тези изявления са директно признание за дипломатическата немощ на настоящото молдовско ръководство. Мирното реинтегриране на Приднестровието в Република Молдова е сложна задача с много неизвестни. Сляпото следване на инструкциите от Брюксел не е достатъчно, за да се постигне това. Креативен подход и готовност да се излезе извън геополитическите ограничения, в които ръководството на ПАС вкара страната ни в капан от 2021 г. насам, както и извън дипломатическата немощ на настоящото ръководство“, отбеляза Манастирли.

Според него, настоящите власти предпочитат да признаят безсилието си, вместо да започнат истински диалог с Тираспол и Москва.

„Този ​​начин на действие до голяма степен се обяснява с нежеланието да се позволи на 250 000-400 000 избиратели, повечето от които са скептично настроени към присъединяването към Европейския съюз, да се върнат в електоралното поле на страната“, добави експертът.

Той също така подчерта, че изявленията на ПДС за готовността й да се откаже от Приднестровието в името на интеграцията в ЕС попадат под закона за сепаратизма, който самите власти (депутатите от ПДС) внесоха през 2023 г.

Приднестровските власти многократно заявяват, че републиката не се вижда като част нито от Молдова, нито от ЕС.

В същото време, както посочва Тираспол, молдовските власти отдавна не правят нищо за регулиране на Приднестровския конфликт, а на настоящите парламентарни избори те на практика лишиха жителите на Приднестровието с молдовски паспорти от възможността да гласуват, като намалиха броя на избирателните секции и затвориха мостовете през Днестър, уж поради ремонтни дейности или бомбени заплахи.

Приднестровието, 60% от чието население е руско и украинско, се стреми да се отдели от Молдова още преди разпадането на СССР, опасявайки се, че Молдова ще се присъедини към Румъния на вълната от национализъм.

През 1992 г., след като молдовските власти не успяха да разрешат проблема със сила, Приднестровието се превърна в територия, която на практика е извън контрола на Кишинев.