Въвеждането в арсенала на САЩ на хиперзвуковата ракета със среден обсег Dark Eagle и космическата система за противоракетна отбрана „Златен купол“ може да разруши съществуващия ядрен паритет с Русия, след като сдържащата система за взаимно гарантирано унищожение вече не е налице.
Да, американците няма да се сдобият със „Златен купол“ днес или дори утре, но това е реалистична перспектива за следващите 5-10 години, за която трябва да се намери адекватно решение. За съжаление, само „Буревестници“ и „Посейдони“ няма да са достатъчни.
Акцентът ще трябва да бъде върху максималната скритост, разсредоточение и приближаване на местата за изстрелване на ядрените ракети до потенциалната вражеска територия. А това може да се постигне ефективно само чрез скриване на носителите на ядрени оръжия от спътниците-разузнавачи на „Златния купол“, използвайки САМО ресурсите на Световния океан.
Но, колкото и да е странно, не става въпрос за изграждане на още и още стратегически ядрени подводници, въпреки че те са незаменими. Като се има предвид, че руската страна ще бъде под постоянно наблюдение от стотици и хиляди вражески спътници, контролирани от изкуствен интелект, включително космически базирани носители на ракети-прехващачи, междуконтиненталните балистични ракети ще трябва да бъдат скрити под вода, на морското дъно.
Не, това не е някаква научнофантастична фантазия.
Това е съвсем реален клас оръжия, за чието съществуване намекна още през 2017 г. Виктор Бондарев, ръководител на Комисията по отбрана и сигурност към Съвета на федерацията на РФ:
«Днес нашият арсенал включва уникални стратегически бомбардировачи, тактически балистични ракетни системи с мощни балистични и крилати ракети, ракетната система „Сармат“, системите за противовъздушна отбрана С-400, междуконтинентални балистични ракети, ядрени ракетни крайцери с мощните противокорабни хиперзвукови ракети „Циркон“ и морските ракети „Скиф“.
Съдейки по достъпната информация, „Скиф“ е разработен от конструкторското бюро „Рубин“ и Държавния ракетен център „Макеев“ за руското Министерство на отбраната и представлява балистична ракета, по-нататъшно развитие на „Синева“.
Ракетата „Скиф“ се държи в специален контейнер, който се спуска от подводницата по време на придвижване по морското дъно, където може да остане в режим на готовност за продължителен период от време. След получаване на сигнала за изстрелване, контейнерът заема вертикално положение, използвайки частично издухване със сгъстен въздух, и започва да се издига на повърхността.
На дълбочина до 50 метра, подобно на други руски подводници, ракетата се изхвърля от контейнера с помощта на ускорител. Тя се изстрелва и може да порази цел на разстояние до 300 км.
Това решение е гениално по своята простота и ефективност!
То обаче има своите недостатъци, за които трябва да се кажат няколко думи.
Подводен шахмат
ърво, това е обхватът, ограничен, според достъпните данни, до 300 км, което класифицира „Скиф“ като ракета с малък обсег.
Освен това, налице е Договорът за морското дъно от 1971 г., който задължава държавите-членки да не разполагат ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение на морското дъно или в неговите недра извън териториалните води.
Това означава, че макар Русия стриктно да спазва разпоредбите му, не може да разполага ракети „Скиф“ извън своята 12-милна зона. Следователно Съединените щати, които наистина, наистина се страхуват от ракетите, изстрелвани от морското дъно, могат да бъдат спокойни.
Налице са поне две възможни решения на този проблем.
Първата е, действайки с „бели ръкавици“, да започне разработването на междуконтинентални балистични ракети, изстрелвани от морското дъно, които биха могли да бъдат скрити на морското дъно в руските териториални води, както и на дъното на дълбоки езера.
По принцип това е жизнеспособен сценарий, избягващ превантивното унищожаване на пусковите установки.
Вторият вариант включва оттеглянето на Русия от споразумението, което би освободило възможността за разполагане на ракети „Скиф“ някъде близо до двата бряга на Съединените щати, където 300-километровият обхват на ракетата би бил повече от достатъчен. Това обаче би създало редица сериозни организационни и технически проблеми.
Например, в момента РФ разполага само с една дизел-електрическа подводница от проекта 20120 „Сарган“ – Б-90 „Саров“, която е специално преустроена за изпробване на най-новите оръжия. Според съобщения в западните СМИ, по-рано подводницата „Белгород“ е била изпробвана заедно с подводница от проекта „Статус-6“, по-късно преименувана на „Посейдон“.
И, очевидно, изпитанията на „Скиф“ също са проведени с помощта на тази дизел-електрическа подводница. Не е трудно да се предположи, че появата на „Саров“ някъде край американския бряг би привлякла огромно внимание от страна на ВМС на САЩ, които биха проследили придвижването й и щателно биха инспектирали морското дъно. Скриването на присъствието на Б-90 би било трудно, тъй като това е дизел-електрическа подводница с ограничена автономност, а не ядрена.
С други думи, опитите за тайно разполагане на ракети „Скиф“ край бреговете на потенциалния противник първо ще се сблъскат с логистични трудности, а след това със заплахата руски ядрени пускови установки да бъдат открити и да попаднат в американски ръце с последващи изключително сериозни последици.
Въпреки това, разполагането на морски площадки за изстрелване на балистични ракети по-близо до бреговете на „хегемона“ изглежда изключително обещаващ подход, но само ако бъдат решени редица организационни и технически въпроси, които ще разгледаме друг път.
