Бизнесът с взривни вещества преживява бум, тъй като западните правителства увеличават разходите си, за да върнат производството у дома, пише Wall Street Journal.

Най-малко 24 нови проекта за производство на пропеланти или взривни вещества се реализират в страните членки на НАТО, сочи информация, събрана от WSJ. Само в Арканзас – център на оръжейното производство в САЩ, се планира изграждането на три нови завода.

Нашествието на Русия в Украйна преди четири години разкри затрудненията на Запада да произвежда боеприпаси в големи количества. Въпреки че производството на артилерийски снаряди се увеличи, производителите все още разчитат на ограничени доставки на опасни химикали, произвеждани в глобална верига за доставки с много критични точки.

Преди войната в Украйна Вашингтон и съюзниците му смятаха, че разполагат с големи запаси и надеждни източници за производство. Десетилетия наред догмата на Пентагона беше съсредоточена върху хирургически удари с използването на ограничен брой скъпи и ултрапрецизни боеприпаси, снабдени с компютърни чипове и цифрови сензори.

Сега войната в „Украйна и на други места отново поставя на дневен ред боеприпаси, чиято верига на доставки е коренно различна“ като артилерийските снаряди, казва Уил Симериндик, президент на компанията Regulus Global, която се занимава с производство и логистика в областта на отбраната. САЩ и Европа не разполагат с такава верига на доставки, което означава, че нямат суверенитет над собствените си боеприпаси и няма да е лесно това да се промени, отбелязва той.

Конфликтите и напрежението вече карат страни от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) да възобновят производството и да върнат веригите за доставки в собствените си страни, макар и бавно и с пропуски.

Regulus планира да започне тази година работа по изграждането на завод за триосновен барут, особено мощен вариант, който САЩ не са произвеждали от 1986 г. насам, казва Симериндик. Досега не е съобщавано за плановете за такъв завод.

В момента САЩ разполагат само с един завод за пропелант, съоръжение от времето на Втората световна война в Южна Вирджиния, а от началото на 70-те години на миналия век не е построен нито един нов.

Regulus ще бъде една от трите компании, които ще се установят в Арканзас. Базираният в САЩ производител на компоненти за боеприпаси D&M Holding вече изгражда завод за пропеланти там. D&M води преговори с Пентагона за съдействие при финансирането на проекта, съобщава запознат с въпроса източник. Южнокорейската компания Hanwha Defense също планира да построи завод за пропеланти в Арканзас.

Артилерийските снаряди, атакуващите дронове и ракетите обикновено изискват поне един от двата основни вида смеси, които се разширяват бурно – пропеланти за изстрелвяне на снаряд и експлозиви за унищожаване на мишена. Известни заедно като „енергетични вещества“, те обикновено са токсични, сложни за производство и опасни за боравене. След Студената война намаляващите бюджети за отбрана и опасенията от замърсяване и инциденти изтласкаха производството в чужбина.

Ръстът в производството обхваща всички видове взривни вещества и надхвърля страните членки на НАТО. Тротил ще се произвежда в САЩ за първи път от десетилетия насам, а три компании строят заводи за тротил в Европа. Великобритания планира да завърши поне шест нови завода за взривни вещества до 2030 г.

„Всички се стремят към ръст на капацитета“, казва Нилеш Тунгар, главен изпълнителен директор на индийския промишлен конгломерат Kalyani Strategic Systems. Kalyani произвежда 60 хил. снаряда месечно и иска да произвежда още от химикалите, които влизат в състава им.

Индия доставя взривни вещества на Запада, но не е самодостатъчна при някои от най-основните химикали, включително тротил.

„Производството беше ориентирано към 40-дневна интензивна война, но Украйна ни показа, че в съвременните конфликти трябва да се продължава още и още“, отбелязва Тунгар.

Производството на взривни вещества е опасно, а западните компании са изправени пред големи регулаторни пречки. Въпреки това миналата година при взрив в Accurate Energetic Systems, производител на взривни вещества за цивилни и военни клиенти в Тенеси, загинаха 16 работници.

Производителите на взривни вещества в Русия и Китай са изправени пред по-малко пречки. След пълномащабното си нашествие в Украйна през 2022 г. Кремъл смекчи регулациите за планиране за производителите на взривни вещества, които желаят да създадат нови заводи

След Студената война САЩ и Европа затвориха повечето си заводи за взривни вещества и прехвърлиха рисковете към Азия и други региони. В САЩ през 1978 г. е имало 32 държавни завода за боеприпаси, а сега са 11, според Командването за поддръжка на американската армия. Европа имаше седем завода за производство на тротил, сега има един. САЩ зависят изцял от внос за тротил, особено от Полша.

След това започна войната в Украйна. След две години на военни действия американските клиенти на полския производител на тротил Nitro-Chem бяха уведомени, че компанията не може да гарантира доставките поради войната в Украйна, казва Кларк Мика, президент на Института на производителите на взривни вещества, браншова организация, състояща се предимно от търговски компании. Nitro-Chem е отказала коментар.

От 2024 г. насам цената на тротила е нараснала почти четири пъти, отбелязва Мика.

Доставките на други взривни вещества също бяха ограничени, тъй като Украйна, Русия и Западът увеличиха производството на боеприпаси, особено на артилерийски снаряди. За да се справят с недостига и дългите вериги за доставки, САЩ и Европа се опитват да запълнят празнини на пазара.

Почти 50 млрд. долара от предложения от администрацията на Тръмп бюджет за отбрана в размер на 1,45 трлн. долара са предназначени за разработване на местни източници на критични суровини, химикали и взривни вещества, които са от съществено значение за оръжейното производство.

Наред с другите усилия миналата година американската армия отново отвори златна мина в Айдахо, за да си осигури достъп до жизненоважен химически вторичен продукт, използван в близо една трета от всички боеприпаси за армията. В момента доставките на антимонов сулфид в Америка идват изцяло от чужбина.

Но опитът на САЩ да увеличат производството на хексоген, по-стабилен заместител на тротила, и на нечувствителни взривни вещества (IMX) се бави с около осем години. Производството остава на нивата от 2017 г. въпреки текущите проекти за увеличаване на обема. Целевата дата за увеличаване на производството е отложена от миналата година да около 2030 г., съобщи говорител на армията.

Хелмут Раух, главен изпълнителен директор на звеното за отбрана в германската компания  Diehl Group, която произвежда ракети и артилерийски снаряди, казва, че въпреки увеличаването напоследък на взривни вещества в Европа, доставките на хексоген будят притеснение.

Заради регулациите в Европа стартирането на производство може да отнеме години. Йоаким Шьоблом, бивш ръководител в софтуерния сектор, който се насочил към производството на взривни вещества, след като се изненадал от голямата разлика между европейското и руското производство, отделил две години и над два милиона долара, за да получи необходимите разрешителни за изграждане на завод за тротил в село в Швеция.

Изискванията включвали анализ на местните подпочвени води, проучване на възможни археологически обекти, оценка на сеизмичния риск и по-широки екологични анализи. Компанията му Swebal е положила усилия и за получаване на разрешение за строеж на завода, като е взела под внимание проблеми като близостта до училища и жилищни сгради.

Шьоблом получил разрешение от националните и местните власти да продължи с проекта през януари, но сега трябва да се справя с обжалвания от местни жители.

Swebal няма да започне производството преди края на 2028 г., пет години след като Шьоблом започнал да проучва възможността. Той казва, че макар да има начини за ускоряване на процеса, в една демокрация трябва да се очаква строго регулиране на заводите за боеприпаси.

Русия „няма същата процудера за издаване на разрешения. Там това може да стане за една до две години“, отбелязва Шьоблом.