Партиите в гръцката управляваща коалиция стигнаха до споразумение за икономиите на стойност милиарди евро, изисквани от кредиторите, но имат още препятствия в следващите седмици, преди да се надяват на някаква част от парите, обещани от европейските и международните им партньори.
Сега правителството трябва да получи одобрение от кредиторите и раздробения като влияние парламент на фона на обществени протести срещу пакета за €13,5 млрд., изготвен в четвъртък след решение в последния момент разходите да се намалят по-малко от предвиденото и да се въведат данъчни мерки за свиване на дефицита от €1 млрд. Сред вероятните противници на програмата в следващите седмици ще е армията от самоосигуряващи се лица в Гърция (лекари, адвокати, електротехници, водопроводчици и др.), която е засегната от новите налози. В опит да се справи с масовото укриване на данъци сред тази група кабинетът отмени прага й за необлагаем доход и вече ще прибира 30% от целия доход на тези хора. В същото време обаче страната ще смъкне данъчните ставки за хората с ниски заплати и богатите.
Над 30 хил. демонстранти протестираха по улиците на Атина в сряда срещу очакваните икономии, а в четвъртък служители на данъчното, митниците и финансовото министерство започнаха 48-часова стачка. Гърция се надява, че след постигането на сделка за орязване на бюджета ще може да прокара искането си за удължаване с две години на спасителната си програма, за да смекчи удара от затягането на коланите върху опустошаваната от рецесия икономика. Преговорите започнаха още в началото на септември, но рамково споразумение по окончателния план бе сключено едва след среща на лидерите на трите партии в управляващата коалиция, продължила два часа и половина. Някои параметри остават висящи. В края на седмицата се очаква в Атина да се върнат инспекторите  на ЕК, МВФ и ЕЦБ. Експертната група ще разгледа мерките, за да прецени дали Гърция заслужава да получи следващата си вноска от €31,5 млрд. от предвидените общо €173 млрд. помощи. Страната се нуждае от средства за рекапитализиране на банковата си система, за погасяване на изостаналите държавни плащания и покриване на оперативните правителствени разноски.
Следващото предизвикателство пред премиера Антонис Самарас е прокарването на мерките в парламента, които включват крайно непопулярно орязване на пенсиите и заплатите и бонусите в публичния сектор на фона на вече петгодишна рецесия и силно обществено недоволство. Мерките се очаква да бъдат изложени официално следващата седмица, вероятно заедно с проектобюджета за 2013 г., който ще бъде внесен в понеделник. Гласуването им може би ще трябва да почака, докато финансовите министри от еврозоната разгледат пакета на срещата си в Люксембург в началото на октомври. Повечето анализатори очакват гръцкият парламент, в който коалицията контролира 178 от общо 300 места, да приеме предложената схема. Мнозина обаче предвиждат отстъпници във всяка от трите формации (особено в малката Демократическа лява партия), което може да отслаби, макар не и да застраши, мнозинството на правителството. “Няма да има проблем с одобрението на решенията, макар че ще има несъгласни”, заяви Георгиос Кирцос, политически анализаторл и издател на вестник “Сити прес”. “Истинският проблем обаче е, че икономиката не работи и тези мерки няма да помогнат, напротив – още повече ще утежнят положението.” Пакетът включва €10,5 млрд. в намаляване на разходите и €3 млрд. в увеличаване на данъците, по данни на кабинета. От икономиите €6,7 млрд. ще дойдат от пенсиите, заплатите и бонусите в публичния сектор, а други €3,8 млрд. – от оперативните разходи на правителството. Мерките предвиждат вдигане на пенсионната възраст от 65 на 67 години, премахване на два допълнителни месечни бонуса за чиновниците и пенсионерите, смъкване на възнаграждението на униформените служители с 12% средно, намаляване на пенсиите над €1000 месечно с до 10% и редуциране на други допълнителни пенсии. Гърция ще се опита да  съкрати 15 хил. работници, станали излишни заради рационализирането на публичния сектор. Минималният облагаем доход за работещите на заплата обаче ще бъде вдигнат от €5000 на €7000, а пределната данъчна ставка за доходите на физическите лица ще бъде свалена от над 40% на 35%.               

По в. “Уолстрийт джърнъл”