„Имат силен износ и първичен излишък. Ако някоя страна в еврозоната е в позиция да спечели от излизането си от обединението и връщане към конкурентоспособност, това очевидно е Италия“, казва Андрю Робъртс от RBS. „Изводът от статистиката е ясен. През 2013 г. въпросът ще е не дали страните ще бъдат притискани да напуснат еврозоната, а дали ще предпочетат да го направят.“ Проучване на Bank of America заключава, че Италия ще спечели повече от която и да е друга членка на валутния съюз от излизането си и възстановяването на суверенния контрол върху лостовете на държавната политика.
Международната инвестиционна позиция на страната е почти балансирана, което е в рязък контраст с Испания и Португалия (и двете с дефицит от над 90% от БВП). Първичният й излишък показва, че може да напусне еврозоната, когато пожелае, без да изпита остър недостиг на финансиране. Високият процент на спестяване означава, че каквото и да било изтичане на средства заради скок на лихвите след връщането към лирата ще се върне в голямата си част към икономиката чрез по-солидни плащания за италианските облигационери. Хората често забравят, че реалните лихви на Италия бяха много по-ниски при Banca d’Italia.
Рим има куп козове. Единственото сериозно препятствие е премиерът Марио Монти, поставен начело на екип от технократи през ноемврийския преврат миналата година, организиран от германския канцлер Ангела Меркел и Европейската централна банка (ЕЦБ), под овациите на медиите и политическия елит на континента. Монти може и да е от най-големите джентълмени в Европа, но освен това е и сред най-изтъкнатите поддръжници на проекта на ЕС и с ключова роля за италианското членство в еврозоната. Колкото по-скоро изостави еврото, толкова по-скоро Италия ще може да спре плъзгането си към хронична депресия. Разбира се, пазарите са ужасени, че Монти ще подаде оставка след приемането на бюджета за 2013 г. и така ще отвори вратата за политически хаос в началото на следващата година. Доходността по 10-годишните правителствени облигации скочи с 30 базисни пункта на 4,85% в понеделник. „Примирието продължи 13 месеца. Сега войната започва отново. Светът ни гледа с недоверие“, пише в. „Кориере дела сера“. Непосредственият риск за инвеститорите в облигации е разкъсване на влиянието в парламента, с 25% вероятност за победа на евроскептиците на Берлускони, Северната лига и комика Бепе Грило, сега с близо 18% в социологическите проучвания. „Обречени сме, ако няма абсолютно мнозинство в парламента“, казва проф. Джузепе Рагуса от Университета „Луис Гуидо Карли“ в Рим. Подобно развитие ще остави пазарите на облигации също толкова уязвими, както и през юли, когато бе последният спазъм на европейската дългова криза. Още повече ще намалее шансът Италия да поиска спасителен пакет и да подпише меморандум, с който се отказва от фискалния си суверенитет – предварителни условия за намеса на ЕЦБ, която да сложи таван на доходността по държавните облигации.
Злото е сторено, не можете да върнете времето назад. Именно това обаче се опитва да направи европейският политически елит чрез драстични икономии и вътрешна девалвация. Монти наложи фискално затягане в размер на 3,2% от БВП тази година, или три пъти колкото терапевтичната доза. Няма икономически основания за това. Италия е с бюджет близо до първичното равновесие през последните шест години. Страната беше, дори при управлението на Берлускони, рядък пример за висока нравственост. Икономиката се свива вече пет поредни тримесечия. Citigroup казва, че това ще продължи със спадове от 1,2% и 1,5% през следващите две години, след което ще отбелязва минимален растеж до 2017 г. и преструктуриране на дълга междувременно.
По в. „Дейли телеграф“
