Става все по-трудно да се разговаря смислено. Най-лесно е да си Мая Манолова – за Караянчева да не говорим. Колективният разум е поставен на изпитание

Става все по-трудно да се разговаря смислено.
Най-лесно е да си Мая Манолова – за Караянчева да не говорим.
Колективният разум е поставен на изпитание.
Властовият пък отдавна е в отпуск – управляващите си казват: „Всичко, което се случва, все разделя хората, а това е добре за нас“
А се случват драматични неща: някои са лесно различими, други – не толкова, но и в двата случая липсват еднозначни решения.

Да се опитаме да разчоплим някои скорошни истории, които могат да бъдат тълкувани двусмислено.

Мая Манолова съчини ефектно „Костинбродската афера“ – и Падишахът я направи омбудсман.
Сега се опитва да превземе Парламента – и каква ще я направят?
Но включва в напъните си дете с увреждания – момчето било на 23 години, имало право на това.
Ето нещо, за което може да се размишлява: струва ли си, заради един театрален „екшън“ срещу разядения Парламент, да подлагаш болен човек на подобно изпитание?

Шефката на Парламента пък, която става все по-агресивна заради очевидните си дефицити, хвърля срещу агитката на Мая силата на охранителите – законът й го позволява.
Едната използва силата на Закона, другата – силата на едно болно момче.
И – какво казвате вие?

Друг казус: публикацията на „Шпигел“.
Според нея, Б.Б. предал на турските власти турчина Бююк – понеже Ердоган му обещал, че в замяна ще намали бежанския натиск срещу България и ще го насочи срещу Гърция.
Както и се случи.
А пък и Бююк тъй и тъй пребивавал незаконно у нас.

Останала ли ни е силата трезво да се вглеждаме в подобни казуси?
Надявам се – макар че размишляването не е особено желателно у нас, то винаги е на косъм да го обявят за незаконно пребиваващо.

А генерал Атанас Атанасов направо преопакова списание „Шпигел“ /в предаването на Веско Дремджиев.
Било най-авторитетното немско издание, Меркел ставала и лягала с него.
И внимание: Меркел го следяла, за да види, как то използва информацията, която му предоставяла правителството?!
„Шпигел“ излезе проста пощенска кутия - по наш тертип, устата на властта.
Така разбират нашите велики демократи ролята на медиите - като слугини, наети от Женския пазар.
Рудолф Аугщайн – основателят на „Шпигел“ – сигурно е побеснял и на онзи свят след тази оценка за списанието му.

Внушението/Мерака на „демократите“ е, че Меркел погледнала с лошо око и направо отписала Б.Б., понеже сме предали Бююк.
Всъщност, никак не ги интересува съдбата на турчина, още по-малко накъде ще газят Ордите.
А и Меркел, ако ще и с три очи да ни гледа - и за нея няма никакво значение, дали Ордите ще ни залеят или ще ни отминат.

Тази страница не е дюкян за отговори.
Тя е място за размишления. Приятелите й са могъща, но трезва сила.

Ако дотук не е станало ясно:
Все пак, не бих използвал недъг срещу недъг;
Хитреците забучват морала в политиката като перо на шапките си – макар при никакви обстоятелства изобщо да не се сещат за Народа.