Изборите за 46 –тото Народно събрание на 11 юли 2021 г. потвърдиха още веднъж стремглавото сриване на влиянието на БСП в обществото. В политическата реалност в България след Десети ноември 1989 г. в Българската социалистическа партия протича вътрешен процес на дискусия и противоборство на идеите за това каква по своята същност е и да бъде социалистическата партия.
В последните дни (след 11 юли 2021 г.) след изборите за 46 –то Народно събрание има множество и най-различни анализи на резултатите. Откриването на работата на 46 Народно събрание като че ли измести фокуса на общественото внимание. Но горомната част от лявомислещите българи продължават да се тревожат от липсата на трезв аналаз на електоралнато влияние на БСП в българското общество. В Народното събрание доминират десни партии наричани партии на статуквото (ГЕРБ и ДПС), но и нови партии, нарекли се протестни партии и/или партии на промяната. Истината е че тези три нови политически формации са също партии на статуквото, тъй като те не предлагат значими промени в господстващото в България социално-икономическо неолиберално статукво, което в интерес на бизнеса вкара милиони българи в нищета, а други прогони зад граница. Те са само за промяна на управлението и намаляване на корупцията, за властване на нови ДПС обръчи от фирми. И на фона та тази нова политическа и социално-икономическа ситуация възниква потребността от силна лява партия. С възможности за такава е само БСП. В основата на досегашните анализа на изборните резултати на БСП са предимно технологиите за участие ѝ в изборите и получения слаб резултат. В редица от анализите няма реално разкриване на процесите довели до този негативен резултат за лявата партия.
След доброто представяне, независимо от изпусната възможност да бъде победен ГЕРБ на изборите през 2017 г. в БСП започна битката с: „вътрешната опозиция“, с „врага с партиен билет“, с „хората на ГЕРБ в БСП“ и т.н. безсмислени вътрешни партийни преследвания и установяване на вътрешнопартиен авторитарен режим. След изборите 2017 г. започна процес на бавно и вече видимо понижаване на влиянието на БСП в българското общество.
Изборите за 45 Народно събрание показаха драстичен спад на влиянието на БСП в българското общество. Те бяха многократно разглеждани, анализирани и оценявани. Няколко бяха главните причини за провала на БСП на изборите за 45, а и за 46 Народно събрание:
1). Липсата на ясно изразена лява социална политика, а малкото частични полезни социални неща бяха удавени в самоцелната Визия за България от 71 страници и 40 стр. предизборна платформа;
2). Грешна оценка на политическата ситуация и грешно политическо решение по време на протестите да не се излезе със силна кратка и ясна социална програма за развитие на България, страхът ГЕРБ и десните популисти да не би да обвинят БСП, че „яхва“ протеста;
3). Оставането на парламентарната група след 2 септември 2020 г. в Народно събрание в подкрепа на ГЕРБ, патриотарите и ДПС, дало основание на голяма част от българите да считат и БСП като част от статуквото;
4) Пропуснатата възможност веднага, незабавно да бъде подкрепен президента Румен Радев за втори мандат;
5) Пространна, не добре фокусирана предизборна платформа и послания, в които приоритетно място имаше запазване на социално-икономическото статукво в интерес в защита на българския бизнес, а не на хората на наемния труд. Когато в света се въвежда минимална ставка за корпоративен данък на 15%, БСП поддържа бизнеса данъците му да останат само 10%, а данъкът върху дивидентите да остане на мизерното 5%.
6) Многогодишно подценяване и пренебрегване на работата с младите и разширяване влиянието на БСП сред младежта. Допуснато бе разгромяване на обединението на младите социалисти, които бяха пратени на обучение заедно с младите гербаджии от Цв. Цветанов.
7) Редица стратегически и тактически грешки в начина на формиране и състава на депутатските листи, в които със значително предимство се оказаха само приближените на Председателя на партията, с което се демотивират местните структури и предимно местните избиратели. За водачи на листи бяха включени капиталисти и деца на капиталисти (Гуцанов, Кънев, Кадиев, Божанков) десни нелиберални икономисти като Ат. Костадинов, Стойнев и др.
След изборите от 4 април 2021 г. ръководството на БСП не направи верни изводи и самокритична оценка на станалото, не поиска да отстрани главните дефекти на предишната си предизборна кампания. Оправдания много и с какви ли не аргументи, но не бе посочена нито една грешка на ръководството и предизборния щаб. Виновна била пандемията и страха на възрастните избиратели на БСП да отидат до урните. Започнаха да се изтъкват изтърканите аргументи на някогашните ръководни дейци в БСП, че сега не е време за оставки, че партията има важни задачи, които да се решават, че оставките не са на дневен ред. И за три месеца не бе решена нито една от тези неизвестни важни задачи. Кампанията за извънредните избори бе проведена в почти същия вид и в почти същия състав на кандидатските листи. Нямаше нови обхватни леви послания и леви социално-икономически идеи. Свиленски многократно тръбеше, че „БСП трябва да гарантира сигурност“.
Коя сигурност? Тази на досегашното статукво ли? И повечето телевизионни зрители отнасяха за пореден път БСП към статуквото. Българите очакваха не сигурност, а промяна, дълбока значима социално-икономическа промяна, осигуряваща повишаване на доходите, на жизненото равнище, на намаляване на неравенството, на прекратяване демографската катастрофа, на значимо намаляване на неравенството, формирано от крайно ниските данъци за богатите и огромен дял в данъчната система на приходите от данъци от бедните. Тази дълбока промяна обхваща основата на държавата – социално-икономическата база на общество. Ръководството на БСП изрази пълна подкрепа за национално безотговорния български бизнес.
Изграждането на т.нар. Лява коалиция бе просто прах в очите на хората. Включването на социаллибералната партия (АБВ), на милионера Г. Кадиев и множество други не разшири кръга на коалицията, а го стесни. Гласоподавателите от Младост много добре помним как ренегатът-милионер Кадиев на местните избори работеше против БСП и вместо да спечели кандидата за кмет на БСП, бе избрана подкрепяната от него Иванчева. А той след това ренегатски се отказа и от нея. Ляво обединение се прави около леви политики и от леви партии, а не от социаллиберали и капиталисти.
Спадът на гласувалите за Коалиция БСП за България на 11 юли достигна историческо дъно – 2.6 пъти по-малко гласове сравнено с резултата от 2017 г. и 1.3 пъти само за три месеца между 4 април и 11 юли. Тези 589 795 бивши избиратели на БСП са загубили доверие в нейната способност да промени социално-икономическото статукво в страната. За тези четири години те не чуваха предложения за съществена социално-икономическа промяна. Мнозина от тях в началото харесваха телевизионния образ на Нинова и нейната антигерб активност. Но след това се разочароваха от редица действия като: подкрепата на ГЕРБ и ДПС за сключването на сделката за американските книжни фантоми, а не за повишаване на доходите на хората в България; подкрепата на ГЕРБ за решението за АЕЦ, „Белене“ така че централата да не се построи никога; гласуване на част от депутати ена БСП за Цацацаров за шеф на КПКОНПИ и т.н. Само красивите образи, красивото говорене анти ГЕРБ и анти Борисов се оказаха недостатъчни. Втората линия на разочарованието бе от разгарянето на вътрешното напрежение в БСП и формиране у обществото и голямата част от левите избиратели, нечленове на БСП, че партията е отслабена и не си заслужава да се залага на слаба партия.
Изборите на 11 юли 2021 г. са с отчайващи общи резултати, видни от таблицата, но те са такива и по региони и области. Отливът на броя поддръжници на БСП е тотален, в цялата страната, макар, че в процентен дял има области с над 20% - Ямбол (27.27%), В. Търново (21.49%), Видин (20.52%) и Пловдив – област (20.48%). Увеличиха се областите, в които няма избран народен представител – Кърджали (8.13%), Търговище (13.41%), Разград (9.61%) и Силистра (13.39%). Това са региони със значим дял население от български турци, които са образували една затворена политико-религиозна общност, сред която БСП не работи и няма дори елементарно политическо влияние.
Данните на Галъп интернешънъл показват, че на 11 юли 2021 г. изключително нисък е делът от гласувалите за БСП на младите хора – само 6%. Използването на ИКТ е повлияло в много по-голяма степен за ориентация и на гласоподавателите с висше/полувисше образование като при Демократична България те имат дял от 71%, а при БСП само 38%. Много малко са гласувалите за БСП в областните центрове – само 11%, с по-нисък дял от БСП е само ДПС. Огромен е отливът от поддръжници и симпатизанти на БСП в градските избирателни райони – в София и Пловдив и във Варненска област. В последната делът на избирателите, подкрепили Коалиция БСП за България е само 11.27% и са избрани само двама народни представители. Пловдивският градски избирателен район е с 12.69% и избран 1 народен представител. Безкрайно ниски са и резултатите в софийските избирателни райони, в които начело на листите са най-представителните лица на БСП: 24 МИР начело със Свиленски – само 13.07%, 23 МИР 13.33% и 25 МИР 14.70%. Общо в София БСП има 5 депутати и партията е на четвърто място. Постигнатият резултат в големите градове е избирателно дъно, по-ниско от това не може да има.
И едно сравнение, което на ръководството на БСП никак няма да му хареса. Преди 81 години, т.е. през януари 1941 г., когато в България властват фашистите, се провеждат изборите за 25 обикновено Народно събрание. По това време членовете на БРП (к) са преследвани по ЗЗД (Закон за защита на държавата), политическите партии са забранени, има пълна цензура на печата и радиопредаванията. В тази обстановка в 160 членното Народно събрание от градските избирателни райони в Пловдив са избрани 2 депутати – Тодор Поляков и Коста Светлов, а сега само един. Във Варна в градските райони са избрани също двама депутати – Аврам Гачев и Атанас Къдрев, а сега в града и в цялата област също двама. В София от 7 градски избирателни района са избрани 4 депутата от БРП (к) – Любен Дюгмеджиев, Н. Сакаров, Димитър Захариев и Петър Митев, а сега са пет. Всички депутати от БРП (к) още преди изборите са знаели, че ще бъдат преследвани. И действително от тези 8 депутати на 14 юни 1941 г. 7 са били арестувани и изпратени в концлагер. Това са били хора отдадени на социалистическата идея, а не на политическа кариера и за висока заплата. Всеки може сам да си направи изводите.
Провалът на БСП на изборите на 11 юли 2021 г. отново бе оправдан с всичко друго, но не с грешки в политиката, грешна стратегия и тактика в подготовката и провеждането на изборите, не с лична или поне не с групова вина. Сега виновна бе не пандемията, а машинното гласуване, недостигащото време за подготовка. Някога (при социализма) стопанските ръководители в селското стопанство се оправдаваха с времето (киша или суша, мраз или пек). Сега се оправдаваме пак с времето, но като времеви период. Не стигнали 3 месеца за корекция. Виновно било и „задкулисието“ в БСП!!!! Само че не се уточнява кое задкулисие и кой е от това задкулисие. А е ясно, че това се внушава предимно за хората, които имат собствено мнение, изразяват собствена позиция, т.е. за хората от т.нар. „вътрешна опозиция“, т.е. членовете на БСП от ръководствата с по-леви идейни нагласи. Може да има и обратна трактовка. Провалът се дължи на скритото партийно дясно задкулисие, умело ръководено от Сивия кардинал. Всъщност може да се направи обобщението, че на „калпава ракета космосът ѝ пречи“ (по проф. Др. Драганов), на слабо ръководство не му стигнаха четири години да се подготви за редовните парламентарни избори.
Има жестоко поражение на БСП, но няма вина, няма грешници. Всички от ръководството и особено от парламентарната група са праведници. Има дилема: Кой е виновен за поражението – партията или ръководството? Щом управлявалите партията в два провалени тура на изборите се считат за праведници, то всички останали членове на партията сме грешници. Така стана в БСП – грешниците се считат за праведници, а праведниците (членовете на партията и нейните поддръжници и симпатизанти) сме безкрайни грешници.
Анко Иванов, Източник: Политкомент.
